В играта на общност "Образование" цитирах една от любимите ми сентенции на Ларошфуко: "Любовта е като призраците - всички говорят за нея, а никой не я е виждал." Има нагон, увлечение, общи интереси, взаимно уважение и търпение. Свързват ни децата, навика и общите спомени, но любов...
Все пак "несъществуваща" е по-реалистичен епитет за любовта, отколкото желана, омайна, вечна, жадувана. Разбира се всеки е свободен да има надежди и мечти.