"Когато поетите говорят, хората мълчат."
Тази сентенция току що я измислих, много е полезна! А напоследък стават едни работи, драми-недрами, оф, нищо сериозно, всъщност е голям бъзик... но просто нещо не мога да я подкарам да пиша. Ни мейли пиша, ни нищо! Що така.... не знам. Но както и да е. Мисълта ми беше за поетите. Има една Annett Louisan, на която много ми допадат песничките. Направо ще я оставя тя да си се изразява, а аз явно ще си продължа още известно време с творческия ми запек. Та, за Анет ....всъщност най-известната й песничка беше "Das Spiel" (Играта). Беше преди 2-3 години може би. И незнайно защо полюбопитствах какво още е правила, тъй че ето още две от хубавите й песнички. Ей сега ще им преведа на всичките текстовете - не само заради не-немскоговорящите блогери, ами и защото са си готини тези текстове (според мен).
(ей сега ще се появи надявам се тук линк http://youtube.com/watch?v=z3gWmMJ5cO4а този текст ще изчезне. Нещо ми изчезнаха тия опции, няма ги...)
Според един мой приятел това е много брутален текст.
:)
(А, само моля не ме бийте за несъвършенствата в превода!)
Айде, преди да забие пак флегматичния ми компютър, публикувам това, пък останалите две песни - в коментар. Евала на самозапемтяващото в бглога, всичко е запомнило!
Нямате права да коментирате тази публикация.
Резултати
Всички връзки
всички ключови думи