Как стоят отношенията с бившите ви?

от shtepselinka на 09.06.2006 08:38 9 коментара , 3721 прочита
Категории: Връзка и отношения, Болка
Ключови думи: любов, анкета, отминала

    Да засегнем една доста деликатна тема. Как се пъддържат отношения с човек, в когото си бил влюбен, ама вече не си? Или пък който те е обичал, пък вече не те?Или пък с някого, който си си мислил, че те е обичал, пък сега вече мислиш, че въобще не те е обичал?
    Хубаво ли е "да си останем приятели" и докъде се простира това приятелство? Само до притеснените здрасти и чао, до това да имаш винаги до себе си добър съветник, който те познава отлично или пък дотам, че винаги, когато останеш сам имаш готов едновечерен/нощен любовник-заместител?
    Ами, ако речем, че не можем да бъдем приятели? Може ли да се разминаваш с човек, когото си обичал, без дори да го поздравиш, независимо какво се е случило между вас накрая?
И в крайна сметка, практикувайки едно от тези неща, по принцип ли го правим или в зависимост от случая? И как го правим най-важното?     Как вожем да убедим някого, че си заслужава да потърси приятел в нашите очи, дори и те все още да са влюбени... Или пък позволяваме ли ние наистина на някого, когото вече не обичаме да подължава да е така близко до сърцето ни като знаем какво изпитва към нас? А ако позволяваме, то докъде се простира споделянето? Бихме ли му разкрили последното си любовно преживяване? А бихме ли издържали някой бивш да ни го разкаже?
    Много въпроси изникват с тази тема - аз не мога на всички да си дам отговор. Ще се радвам, ако ги намерите за интересни и споделите мнението си.

А ето и резултатите от анкетата, подредени по брой гласували:
59 гласували:
приятели сме - 27 души
много конфузно става като се видим - 16 души
не се понасяме - 10 души
от време на време възраждаме любовните си отношения - 6 души

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от queen_blunder на 10 юни 2006, 10:37

На този въпрос отговарям с едно стихотворение на Блага Димитрова, което е по-популярно като естрадна песен. Музиката е написана от Хайгашот Агасян.

Добри познати

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, затуй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
Ще сме най-чужди в света.

# | от Eowyn на 10 юни 2006, 11:44

Хм...Различно, може би зависи от бившия, какви отношения сме имали...
Има и такива, които не ми говорят, има и такива , с които си се виждам често ...

# | от Serenity на 10 юни 2006, 14:13

Както каза Винчето , различно е.
Примерно човекът, с който бях 3 години, който ме тормозеше психически, понякога и физически в продължение на повече от година и половина, в момента дори не се сеща да ми пише един смс за рожденния ми ден или за някой подобен празник. Не че много страдам от този факт, но .. 3 години заедно, 5 години в един клас.. Доста си е. А и като се замисля наистина го обичах (това беше "първата" по-голяма любов)
Иначе с другият човек, с който имах нещо като "връзка" (въпреки че всичко беше основано на физическо привличане) все още си говорим често, почти всеки ден лафим по Q-то и винаги двусмислено...

То с него не може да е другояче, понеже той е не само първичен, но и изпълнен с някакъв порочен чар, на който трудно се устоява..

Само дето не искам да се пържа на същия огън като преди

Ако (недай си Боже) се разделя с Кирил, просто знам, че няма да можем да бъдем обикновени приятели. Никога няма да спрем да си говорим и т.н.... Но винаги ще има нещо зад думите, зад погледите... ще се ревнуваме тайно, ще страдаме пак тайно един за друг, докато се преструваме,че сме приятели.. До този извод стигнахме веднъж двамата.

# | от shtepselinka на 10 юни 2006, 15:50

Куини, това е страхотна песен, не съм я чувала. Благодаря ви на всички. Може би сте прави, че зависи от човека...

# | от Владимираки на 10 юни 2006, 17:44

А някой предпочитат да Изчезнат - просто ей така, без думи, просто така - потъват, без предупреждение или възможност за втори шанс или пък последен - все едно, може би за добро - незнам, някак хванах момента да предупредя изчезващото същество, че не е нужно да си сменя телефоните и да потъва чак толкоз надълбоко - оттеглям се щом такова е решението й.
Минало - Покипси
Не е важно кой кого е зарязал - по-важното е, че вече не е същото - но пък всяко зло за добро.
Повече усмивки за всички вас.

# | от Janichka на 12 юни 2006, 13:20

Щепси, каква тема си засегнала...
Куини, поздравления за песента. Искам да ти кажа, че много силно ми въздейства, като я прочетох. Направо ми се дорева. Може би защото аз, като типичен представител на зодията рак, съм ужасно чувствителна. И за нещастие, колкото и добро желание да имам всеки път, приятелството ми с бивши гаджета не се получава и не се получава. А винаги имам това желание. Никога не съм искала да се подминаваме като непознати по улиците. За щастие рядко се срещаме, а и времето убива тези чувства, което е добре. Винаги съм смятала, че времето в това отношение, се отразява много добре на тези чувства, които не винаги умират лесно след раздяла.
Интересното е, че дори когато раздялата е била по моя инициатива и аз вече не съм имала чувства към другия и съответно изобщо не ми е пречело да останем приятели, пак не се е получавало. Защо така? Още помня едно момче, с което се виждахме известно време и наистина щеше да ми е приятно да се виждаме после и да си говорим за живота и всичко останало, но явно много съм го наранила, защото и с него не стана... Може би в мен е проблема...

# | от jy7 на 15 юни 2006, 10:12

Здравейте .Въздишам и се чудя точно с какво да започна .Това ми е една от любимите теми.Бившия ,моята любов.Може би единствената или по-точно казано човека който ме направи безкрайно щастлива и събуди най-силните чувства.Мисълта за него ме преследваше през всичките години ,макар че бях със друг и може би малко съжелявах че целувките му не бяха така сладки и изпепеляващи.Ох.И дори и сега ми е тежко .И в последно време доста често се улавям да мисля за него, въпреки всичко което ми причини и тогава и сега.Просто имам чувството че сме свързани докрая и нищо не може да го изкарени от сърцето и мислите ми.Признавам че тези красиви спомени ме правят жива и щастлива че съм имала късмета да срещна голямата любов-моя принц.Но съществременно такава болка раздира душата ми ,че не успяхме да сбъднем мечтите си .През всичките тези години търсех близост със него ,имах нужда да се докосвам пак до него и да умирам от нежните целувки .Но когато той ме молеше да се върна при него бягах ,нямах смелост да зарежа всичко което съм постигнала след като избягах от него.И нямах право имах вече семейство , дете.Или може би тогава ми се виждаше просто че ще го забравя .Ей така щракам с пръсти и готово.Но уви не можах .Избягах толкова далече от близки и приятели ,за да го забравя и може би за да го накажа заради болката която ми причини.Дори убих нашето дете ,без да му кажа.Цели 11 години той не се отказа да ме моли за прошка ,а аз му бях простила отдавна .Всеки греши .Осъзнавах грешката си ,но нямаше връщане назад.Но въпреки това той не се отказваше.Може би ме познава по-добре от мен самата и знае че е жив още в сърцето ми и всяка мисъл за него ме изгаря.Понякога си мисля че съм толкова прозрачна ,поне за него и чете всяка моя мисъл ,но продължавам да играя.Най -тежката игра.Отдавна спрях да се обвинявам за съсипания му живот.Два провалени брака ,две нещастни деца .Алкохол, проблеми.Обяснявам го с факта че не може да ме забрави и може би таи напразна надежда че все някога ще се върна.Но не мога.Не и след това което ми причини в последно време.Принуди ме да се страхувам от него ,от действията му,от желанието му да провали и моя живот.Изживях го като психически тормоз с непрекънати обаждания в къщи ,с настояване да разговаря с мъжа ми , с манипулация.Може би това беше последния опит да ме върне ,но сгреши.Страшно много дължа на семейството си и преди всичко мисля за децата и искам да са щастливи .Но си знам че мислите за него ще ме съпътстват винаги .Не отричам че искам да го видя пак ,особено сега след като се е скрил заради проблеми и не знам нищо за него .Моля се да е добре.Да призная чувствам се раздвоена хем го искам ,хем ме е страх да не се появи и всичко да започне отново.Всъщност винаги ме е било страх .Особено когато се прибирам в родния град,страх ме е да излезна да не го видя и се разтупти сърцето ми и да се съживят всички дълбоко скрити чувства.Тогава той ясно чете любовта в очите ми.И това му дава сили за борба.Обичам го ,това е .Така както не можах да обикна мъжа си въпреки желанието си.Дори и сега се опитвам да се влюбя в мъжа си ,но сърцето мълчи...............................Това е в сърцето ми .Останалото е мълчание и сълзи.......

# | от Theodorus на 23 юли 2006, 14:58

Не знам какво да кажа прочетох всички коментари ! Темата е страхотна :). Обаче аз мога да подминавам човек, който много обичах, мога да казвам не когато обичам и мога да си отивам когато обичам !!!
Има неща, които човек и да обича не може да прости и забрави. Бях заедно с една прекрасна дама цели 7 години и накрая така се разделихме, че не искам да знам нищо за нея и не желая да я чувам.
Не знам обаче е странно. Присъщо на жените е когато обичат да не им стиска да опитат нищо че ги е страх, всеки го е страх :). Но не трябва да ни е страх да живеем !!!!
Така беше и последния път за мен - човекът каза че съм всичко за нея и съм всичко което е търсила но не знае какво да прави с живота си и предпочита да ме пусне да си отида дори и повече да няма такъв като мен в живота и! Тя каза, че знае вече какво да търси :) и ме попита дали боли :)? Аз я попитах какво да боли и тя каза боли ли натъртеното когато падна от рая и мечтите ми до мен?
Странна работа, живот какво да кажем :). Но трябва да вървим напред

По отношение на iv7, мога да кажа че е било огромна грешка това което е направила, защото с любовта компромиси няма !!! Това е ужасно наказание цял живот да страдаш ! Трябвало е да си с него !!!!
Огромна грешка скъпа !

# | от Скрежанка на 26 юли 2006, 13:09

Ами... Колкот по-близки по време на връзката, толкова по-далечни след нея...

Нямате права да коментирате тази публикация.

Как стоят отношенията с бившите ви?

RSS за коментари Коментари

Навигация

Начало

BgLOG

Любов

Търсене

Анкета

Как сваляте някого?

Връзки

Разглеждане

Ключови думи