За първи път се замислям по този въпрос.
Странно...За мен никога не е било важно, ТОЙ да ми каже
"обичам те", но виж, постъпките...те са били важните.

В предишната ми връзка, имаше много страст (страстта не е задължително любов) - ТОЙ повтаряше постоянно думата
"обичам те", но думите и делата, не бяха едно и също.

Виж, друг е случаят, с една малко по - стара любов - ТОЙ никога
не ми каза тези думи, но с действията си, ми го показа многократно.

Мисля, че когато я има истинската любов, думите са излишни...

Аз пък мисля, че когато я има наистина любовта, думите идват спонтанно. Не е необходимо да правиш планове кога, как и т.н., просто като дойде момента и го почувстваш - го казваш и това е.. Поне при мен е било така досега. Ако не го чувствам наистина, не го казвам, и също така не очаквам в замяна да го чуя веднага, освен ако и той не го чувства наистина.

Да, тези "съвети" са хубаво нещо, но наистина е най-добре това да не се планира, да стане спонтанно. И да, действията са много по-важни, но на мен определено много ми топли сърцето в един момент човекът до мен да ми каже, че ме обича.
Друго, което наскоро открих е, че е по-хубаво тези думи да се кажат по-късно. Кажат ли се още в началото, първия месец или въобще много скоро след началото на връзката, има вероятност единият да не е искрен или пък да не е още сигурен в чувствата си и така да подлъже другия. Прекрасно е, когато след няколко месеца заедно, когато двама души вече са свикнали с характерите и  навиците си, да си признаят колко държат един на друг.

Много хубаво звучи така написано и леко коловозирано, толкова лесно и прекрасно... Само че или съм станала твърде цинична и хич, ама хич не ми дреме дали и кога (и, най-вече, как) Принцът ще ми се заобяснява в любов - красиви слова съм слушала, слушала, та чак вече не ги чувам, или съм пораснала и съм осъзнала, че думите не са нищо друго освен някаква човешка  договореност и идеята им изобщо не ми "бърка" в сърцето.
Ако обаче въпросният Принц успее да ми го покаже и то така, че да му повярвам (така де, без да се презорва, залагаме на естественото "да му дойде отвътре"), тогава може да си спести всякакви думи. Да ме гушне ей така, да махаме крачоли по улиците и да се усмихваме на себе си, на другите и един на друг. Пък другите нека си повтарят колко много се обичат.
***
При все това, както споделя и Яничка, никога не е излишно и да го чуеш.

Да, наистина делата са по-важни от думите...Но има думи, които(ако са изречени искрено, разбира се) са зареждащи, дават сила и изобщо, могат да преобразят деня ни: например "благодаря","радвам се, че си  щастлив с мен","слънчев и приятен ден", "липсваше ми" и т.н. А "обичам те", изречено искрено, направо може рани да лекува! Не съм съгласна, че трябва да си пестим думите за хубавите неща, когато ги чувстваме, защото близките ни хора наистина могат да знаят тези неща, но никога не изчезва нуждата да ги чуят! Други са думите, които трябва да пестим, а ние вместо това най-често тях изричаме: думите на недоволство, критика на някоя черта в характера на човека, натякване и т.н.

Относно съветите - не съм съгласна само с 4. Прекрасно е да се изброяват хубавите качества на партньора - това е свързано с мнението ми, че не трябва да пестим думите си за нещата, които харесваме у другия - но не мисля, че те трябва да се посочват като условие или причина за любовта ни. Ако и за любовта трябваше да има причини,уви, броят на влюбените щеше рязко да намалее. Именно най-възвишеното нещо в Любовта, това ,което я отличава най-силно от останалите чувства, е че ни подарява привилегията да обичаме безусловно:)