Само така!

И аз правя подобни неща. Дори така изкривявам нещата в мисълта си, че прехвърлам нещата във времето - не се е случило тогава, ами по-рано или по-късно.Или направо ги забравям...Но не мисля, че е толкова хубаво. :)

И аз го правя..но не съм сигурна нарочно ли е, или както казвате е защитна реакция... дори и гадни хора, дори и хора, които съм обичала.. не мога да ги забравя.. но сме се срещали в определено време и сме се засекли именно в дадена минута и именно тогава сме споделяли нещо.. добро, или лошо.. след време всеки е претърпял някаква еволюция, пътищата се разделят, дори ти в някакъв смисъл не си същия, за да могат да ти действат някой неща в даден момент така, както са ти действали същите тези неща в друг... Така съм и като пиша разкази, или други неща... често например като ги прочета след месец, и дори няколко дни след това, осъзнавам, че колкото са съставна част от мен, толкова и са се откъснали в някакъв промеждутък от време... И права е Janichka...времето определено е пич.