Времето е.... голям пич. Помага да се забравят толкова неща. Какво ли щеше да бъде, ако го нямаше времето? Ако не ми се отразяваше така добре тогава, когато съм искала да изтрия някой от съзнанието си. Дали при всички е така или при мен има до голяма степен защитна реакция? Времето помага, но и аз всячески се опитвам да забравя.
Дотолкова съм се научила да "използвам" времето като приоритет, че е имало моменти, в които с моя помощ, хора, някога заемали голяма роля в живота ми, са почвали да изглеждат като нещо несъществуващо, нещо, което не ми се е случвало на мен. Просто съм се сещала за тези хора и ми се е струвало, че не аз съм била с тях, че времето, прекарано с тях, е било някога в някой друг живот....