Ани  постоя още малко загледана в нищото и повече по инерция продължи към къщи.
Чувстваше се най-самотното създание на планетата - не можеше да сподели с приятелките си, защото или нямаше да я разберат или щяха да и се подиграват. Не можеше да каже на сестра си, най-малкото защото не бяха толкова близки, а и вероятно щеше да и се скара веднага, че е още твърде малка за "такива неща" и беше пълен абсурд да сподели с някой от родителите си. Не, че бяха чак толкова задръстени, но май все още я мислеха за детенце. Пък и ... не смееше да си го признае, но винаги беше имала тайничкото чувство, че всъщност не я обичат.

 Знаеше, че не е била планувано да я има, затова и разликата със сетра и беше толкова голяма. Когато се родила, изпратили сестра и при баба им Радка, която живееше в едно малко скучно село до Септември. Когато стана на четири годинки, прибраха сестра и в София, а нея самата изпратиха при баба Радка. Подозираше, че и до ден днешен щеше да си е там, ако не бяха затворили училището в селото. Май това беше и основната причина отношенията със стестра и, Рени, да бяха такива - по скоро любезни, отколкото нещо друго. Просто почти не се виждаха.

 И ето тъкмо сега, когато имаше нужда от някой наистина близък, за да си поговорят тъкмо за "такива-та неща", нямаше на кого да се обади.

***

 Рени се прибра късно. Беше гладна, но купонът беше минал доста бурно и трябваше да направи нещо, иначе пак щеше да се върти цяла нощ, а на сутринта половината легло да е мокро. Шмугна се тихо в банята, пусна душа, в случай че някой се събуди и се отпусна на седалката на тоалетната чиния. Смъкна нетърпеливо бикините и полата си надолу и пръстът и потъна в мократа плът. Другата и ръка се плъзна под сутиена,  а секунда по-късно - надолу. Лицето и заситна в неподражаема гримаса и след по-малко от минута беше готова. Поседя отпусната още малко, после замаяно се изправи, свали останалите си дрехи и се пъхна по душа.
 
Напоследък все по-често се чудеше дали до края на живота си ще остане така. Когато приятелките и една по една минаваха през прословутия "пръв път", задръжките и бяха твърде силни, а и честно казано никой не се сещаше да и предложи. До не толкова отдавна и тежаха десет излишни колиграма и ужасно ниско самочувствие.
 Към края на осемнадесетата и година с нея започна да се случва нещо. За няколко месеца само излишните килограми се стопиха, чертите и се изостриха и когато постъпи в УНСС си беше "завършена мацка", както я подкачаше понякога майка и. В началото не се решаваше да се остави в ръцете на поредния обожател най-вече от страх да не се изложи. С течение на времето, докато слушаше как една или друга колежка споделя със заговорническа усмивка пикантни подробности, дори не подробности, по-скоро намеци, които всички освен нея разбираха, страха и премина в ужас.

  Спасяваше я само това, че когато преди няколко години тялото и започна да подава смущаващи сигнали, имаше достатъчно време да изследва самата себе си и да открие едно-друго.

***

 Изненада се, че малката не спеше. Минаваше един, но Ани седеше на леглото, още с дрехите от училище и май беше плакала. Това, което наистина я притесни обаче, беше изражението и - като на слепец, който дори не е тук...

 - Дребен, какво ти е? Добре ли си? - усети, че въпроса е адски тъп, но не знаеше какво да прави и се отпусна на пода пред нея.

 Малката я гледа изпитателно секунда-две, после сълзите и потекоха и скри глава в скута си. Рени се обърка съвсем. Честно казано знаеше коя е Ани, естествено, но ... не я познаваше. Пресегна неуверено и я докосна по рамото и след малко сестричката и започна да се успокоява.

 - Мислиш ли, че съм малка? - изтърси Ани, а в погледа и се четеше предизвикателство.

Рени мълчеше безпомощно и за първи път се вгледа истински в сестра си.  Дребосъкът всъщност не изглеждаше никак зле и определено много по-добре от нея самата преди пет години. Малка? Малка беше, разбира се, но ... не беше дете. Просто малка жена. Опита се да и го каже възможно по-меко и се изненада, че не беше толкова трудно. Следващия въпрос обаче я свари абсолютно неподготвена.

 - Има едно момче... той... И аз и ... може да... Страх ме е. Разбираш ли? На тебе ти е лесно, само че аз не знам ... нищо не знам и ме е страх, разбираш ли?

 Сълзите стояха на очите и, готови да бликнат всеки момент, под предизвикателното и изражение ясно прозираше едно уплашено до смърт момиче. Рени не можа, просто не можа да се пребори със себе си и да си признае, че едва ли би могла да и даде съвет. Прииска и се да се се разкрещи или да се разплаче и тя самата, но вместо това  заговори тихо за онова, което знаеше... не, че беше много.


***

 Привечер в събота Ани се измъкна без много шум от къщи. Когато каза, че отива на рожден ден и може да остане да преспи у една съученичка, майка и дори не обърна глава от телевизора, зазяпана в поредния сериал. Баща и пак беше някъде, най-вероятно играеха карти в чичо Жоро. Не, че имаше значение. Единствената изненада беше реакцията на сестра и, която след като огледа критично широките панталони, късата блузка и набиващата се на очи липса на сутиен я прегърна и се разплака. Не разбра защо, но неочакваното сближаване с Рени и подейства окуражаващо.

 Всъщност изобщо нямаше представа какво може да се случи тази вечер. Каза, че няма да се прибере защото наистина и се искаше да се случи нещо и се надяваше смътното и очакване за нещо прекрасно да придобие по-ясни очертания.
 Прибра се в два сутринта, превъзбудена и бясна. Петьо наситина се зазяпа в нея още отначало, след час се изнизаха в свободната стая и изведнъж всичко се сгромоляса. В началото не искаше да повярва - Петьо беше на осемнадесет, почти година имаше сериозна връзка и когато скъсаха, всичките и приятелки бяха на мнение, че патката не знае какво изпуска. Е, оказа се, че не са били прави. Петьо беше мил и чаровен, но се оказа абсолютно вързан. Помачка я доста грубо известно време, след което започна да я съблича, но стигна само до фланелката. След което започна да мачка гърдите и и да ги смуче силно. Не беше хубаво - болеше я и се чувстваше унизена по някакъв начин. След десетина минути такъв тормоз Ани не издържа и си тръгна. Не знаеше какво да очаква, но със сигурност не беше това!

 Рени не я попита нищо, но май се досети и така, защото пак я прегърна съчувствено и за голяма нейна изненада я зави внимателно, когато си легна и седя до нея, докато заспа.
 

***

 В понеделник момчетата я гледаха доста странно и се подхилкваха презрително. Разбра какво става едва последния час - Веселина със зле прикрито злорадство и съобщи, че "някой" казал, че Ани изобщо "не става". Ани се втрещи и за своя собствена изненада изтърси, че Петьо не може да го вдигне и с кран, така че няма какво друго да очаква. Беше чула репликата отнякъде, не беше съвсем наясно какво трябваше да означава, но ефекта беше поразяващ - тъпите и съученички я гледаха със странна смесица от любопитство и уважение, която не можа да си обясни.

 На другия ден Петьо я спря нахално в коридора и заяви, че е курва, но приятелчетата му го гледаха с насмешка. Всъщност нямаше значение - мъжете се оказаха боклуци, тя все още беше на петнадесет и беше все толкова болезнено девствена...

 Следващите деветнадесет дена ходеше на училище като на сън и завърши срока, а и годината без да се интересува какво става. Почти не се виждаха с Рени, но онова топло чувство помежду им се запази. Чудеше се как ще изкара ваканцията, когато една вечер баща им се прибра съвсем трезвен и заяви, че отиват на село. "Да пооправим къщата", така каза. Рени заяви, че са и останали два изпита и трябва да учи и я оставиха в София. Ани тайничко и завиждаше - можеше да прави каквото си иска, а сигурно имаше и с кого, все пак сестра и наистина беше "завършена мацка".

следва...
***