avatar

За кожата на един Коук – 22

от Ace Coke на 09.11.2006 19:01 4 коментара , 904 прочита
Категории: Разкази и поредици
Ключови думи: коук
Коук беше паникьосан. Тичаше с всички сили и не обърна внимание на елегантното черно палто, край което мина, както и на погледа на приносителката му. Тя изчака блондинката да мине покрай нея и небрежно й подложи крак. Не я остави да довърши псувнята си, а с точно премерен ритник стовари налчето на ботуша си в слепоочието й. Остави я да лежи безмълвна и се запъти към Насо. Подхвана го и махна на близкото такси.

От топлината на радиатора Насо отвори едното си око и се ококори с изненада:

- Фр.... - не успя да довърши, приспан от юмрука на колежката си.

- Карай! - Натърти Яна на таксиметровия шофьор с глас, който не търпеше възражения.
***
Тихият ветрецец галеше листата на дърветата в Централните гробища в квартал „Орландовци“. На малката полянка се открояваха една прясно изкопана дупка с два луксозни кофчега от двете й страни. Смълчаната тълпа беше свела глави в знак на уважение към близктие си. Или поне така си мислеха случайните минувачи. Някой по-запознат щеше да знае, че тази тълпа представлява основната част от служителите на една от най-мистичните агенции по света – ПАЗАЧА, а „близките“ им са двама от най-приближените им колеги.

- И сега, след всички пречки, които им поднесе животът, двамата Божии раби Иван и Ирина са отново заедно – както на този свят, така и във Царството на Вечния живот....

Брадясалият поп редеше житиетата на Джак и Ирина, а леко заваляният му глас подсказваше за прекомерна употреба на спиртни напитки. По-запознатите с поп-фолк изкуството веднага биха се сетили, кой е този отец, който в свободното си време се занимаваше с хобито си – пеенето и бе подлудил пазара в близкото минало с някои от най-големите си хитове - „Тигре, тигре“, „Куцо магаре“ и още купища за някои хитова, за други боклучава музика. Опечалената тълпа обаче не му обърна внимание. Не обърна внимание и на двамата непознати господа на пределна възраст, изправени най-отзад в скъпите си черни одежди и снежно бели коси и мустаци. Единият беше едър, с приятно изражение и внимателно заглеждане би внесло съмнения у гледащия относно истинската му възраст. Другият беше слаб, немного висок и с хубаво лице.

- Как е на собственото ти погребение, Джак – прошепна едрият с нескрита ярост към спътника си.

- Хъм! Не знаех, че съм толкоз добър човек. - Слабият се усмихна загадъчно по посока на събеседника си.

Замисли се за последните часове от живота си. Този гел беше невероятен. Не знаеше откъде Жоро го беше намерил. Идея си нямаше дори и как му е хрумнало, че ще има нужда от него. Всъщност имаше, но не му се мислеше за това. И без това го чакаше дълъг и тежък разговор с Шефа.

- Тръгваме, говедо! - Прошепна отново по-едрия, когато присъстрващите започнаха да хвърлят шепи пръст върху положените ковчези. - Много имаме да си говорим с теб.


Два километра на юг на един от таванските етажи на хотел „Принцес“ Стефания Щаер наблюдаваше ситуацията през оптиката си от ограничената серия на Карл Цайс – „Окоро на Ра“.

- Копеле, с това пушкало мога да ги натръшкам всичките още тук и сега! - Възхищаваше се младата дама на Драгуновия, докато галеше нежно спусъка му.

- И после сама ще си измъкваш задника – измърмори Ди Баси, смачквайки фаса си в студения под.
***
- Писна ми да ти спасявам гъза, Джак! - Крещеше Жоро докато караше бясно тойотата си из влажните улички по пътя за летището. - Омръзна ми от игрите ти. Изпратих те със задача, а ти вършиш само простотии. Всичко се забатачва, а ти си играш с огъня. Къде да ги диря сега ония двамата, а?! Къде да ги диря ония кухи блондинки?! Мамка муууу....

Жоро не успя да довърши, поради простия факт, че една патрулка изкочи от съседната пряка, а закъснялата му реакция накара тойотата да я сгъне на две като стар икарус мъчейки се да вземе завой в малка разкопана уличка. От патрулката слезе цивилен, а яростното изражение на лицето му подсказваше неприятности.

- Копеленце тъпо! Не виждаш ли къде караш бе!!! Аз мамицата ти ще...

Мъжът отвори вратата на шофьора, докато с другата ръка вадеше пистолета си. Репликата на пътника обаче го засече неподготвен:

- О, следовател Георгиевски! Драго ми е да се видим! Разрешихте ли вече прословутия случай с убийствата в „Левски“?

Репликата на пенсионера накара гневът на ченгето да се повдигне на факториел. Лицето му стана мораво, а очите му заприличаха на военни локатори. Това забавяне позволи на шофьора да хване небрежно вратовръзката му и да закара врата, на който се държеше, заедно с прилежаштата му глава в ръба на таблото. С небрежен жест пенсионерът хвърли костюмирания в страни и с мръсна газ отнесе колегата му, който тъкмо бе излезнал през счупеното стъкло на сгънатата врата на патрулката.

- Ремонта на джипа ще го плащаш ти – приключи Жоро, мъчейки се да успокои дишането си.
***
Коук тичаше с последни сили към неясната си цел. Главата отново го цепеше от махмурлука, крайниците му тежаха и по-специално краката, които дори се подгъваха. Искаше му се да закрещи, а в следващия момент реши да преведе гениалния си план в действие. Тъкмо отвори устата си, когато с трясък едно такси се изпречи на тротоара няколко метра пред него. Устните му си смениха формата в дълбоко учудване на току що материализиран в стратосферата кит и докато мозъкът му обработваше новите данни, краката занесоха тялото с всичките му екстри, предвождани от главата в стъклото на автомобила. Отскочи като топче за пинг-понг назад и падна в калната локва на тротоара. Изкрещя и започна да се хили кретенски.

Яна искочи от таксито и тръгна към Коук. Наведе се да го подхване, но не обърна внимание на елегантния ляв ботуш „Джими Чу“, тридесет и девети номер, който я посрещна в зъбите и я върна обратно, размазвайки я във вратата на колата.

Собственичката на ботуша се отправи до таксито, отвори предната врата и изпразни пълнителя си в главата на уплашения шофьор. Погледна към задната седалка към лежащия младеж и се изсмя зловещо:

- О, и ти си бил тука! Сега ще си платиш всичко с лихвите.

Полийн приспа с един единствен удар Коук и го хвърли върху насо. За гарнитура метна отгоре им Яна. Изхвърли мъртвия шофьор на тротоара и зае мястото му. Свали колата на улицата и пое към квартирата си.


Разпечатване