avatar

Градът на градовете

Всички пътища водят до Рим, са казали навремето и самите римляни.
Е, и моят път ме отведе натам. Непланирано, неочаквано, не съвсем ненадейно. Но беше доста инфарктно през цялото време, като се почне от повреда на железопътните линии на път за летището, такси до летището, задръствания по пътя, както и да е, успях със самолета, и на всичкото отгоре телефона на приятелката в Рим, който имах, беше грешен. Въобще класика. На връщане - почти изпускане на първия влак, три смени през нощта, и автобус без билет до летището.


Но да почна отначало. Отправна точка - Амстердам, дестинация-Рим.Трябваше да летя от Айндховен, Холандия, до Пиза, Италия. Разбирай влакове, автобуси, самолети и прочие превозни средства.

Достигнах Рим, градът на градовете, който силно ми напомни Истанбул. Може би заради смесицата от римски останки и съвременни сгради, и многото църкви (съотвено джамии в Истанбул). Разбира се Рим е много очарователен град. Най-забележителното за мен (след чувството на абсолютна самота сред тълпите от туристи) бяха тези млади римляни, на всеки площад, просто си стоят говорят пушат пият на улицата. Както ми обясниха, това било нормално, особено за южна Италия. Освен това отиването ми съвпадна с тамошния филмов фестивал, който в момента усилено рекламират - навсякъде, буквално няма отърване. Има и фестивал във фестивала  "Alice  nella cita",  което ще рече Алиса в града или нещо подобно, който също така усилено рекламират по разни автобуси  и табла.

Толкова хора и толкова трафик.

Като пристигнах там ( в четвъртък), му се обадих. После моята приятелка се зае да ми показва забележителностите, с които един прилежен турист започва. Вечерта излязохме на един от тези площади, на които италианците вечер се тълпят.

В петък  успях да разгледам Галерията за модерно изкуство, малко от Вила Боргезе, Фонтана на Треви, Площад Венеция, Колизеума, Пантеона и още няколо площада или пиаци, както те ги наричат. Разбих се от ходене, а вечерта - вечеря у същата тази приятелка. Запознах се с нейните “луди” приятели, които цяла вечер пушеха хашиш и обсъждаха много усърдно някаква си Камила и нейните съквартиранти, полу на английски, полу на италиански. Аз имах чувството че съм някак извън цялата работа, което е може би нормално, като се има предвид че те се знаят от сума ти години, а аз съм там за един-два дена. И въобще стилът им на живот е доста различен от моя.

В събота той дойде в Рим. Отново разглеждане на почти същите неща, плюс задължителния Св. Петър (катедрала) и Пиаца ди Спаня. Италианско кафе, сладолед, пица, въобще всички екстри. Говорихме си както винаги леко и приятно, смях и обмяна на полезна и безполезна информация. За онова не говорихме.
После един приятел като ми видя снимките оттам, каза че изглеждам ужасно щастлива, и май наистина съм била хлътнала по него, хихи.
После се срещнахме замалко с моята приятелка, която направо си глътна езика като го видя, толкова се очарова от него.
После той си замина за Ф. Целувки по бузите, беше много хубаво пак да се видим, и чао.

Всъщност моето пътуване беше планирано не за Рим, а за друго място. Познахте да, Ф.  Купих си билет и после той ми каза, не, по-добре не идвай,  няма смисъл. Ще те компенсирам за билета. Мерси.

Е, аз реших да отида. Поне да видя Рим.

После излязохме с моята приятелка пак по тези площади, а и отидохме в един странен малък бар, където можеше да се пуши без да се излиза навън, и за който ти трябва специална карта да влезеш.

В неделя аз си проверих разписанието на нощния влак, който трябваше да взема за да отида в Пиза на летището. Оказа се че ще пристигна там петдесетина минути преди полета, което не е много разумно. А репутацията на италиянските железници не  е точно като на немските.

Чудене, чудене, чудене.
Отидохме в един парк да разпуснем. Оттам му звъннах да го питам може ли да спя у тях, за да си спестя неприятностите с пътуването. Той ме попита не мога ли да намеря друг начин. Казах му че ще взема влака.
Вечерта се разкарвах пак по прекрасните улички около площадите. Попаднах на нещо като галерия със изложба на Анди Уорхол. Беше чудесна.

Мислех си че влизам и излизам от живота на приятелите си, и това е като сграда с много врати, едни се отварят и други се затварят, замалко си вътре, но повечето време навън.
Бях разочарована.

Същата нощ трябваше да си хвана влака – пристигнах на гарата две минути преди да потегли. После смяна и още една – във Ф. Поне през влака я видях.

Автобус, самолет, автобус, влак, Амстердам. Почти като вкъщи.
До следващото пътуване.