Бункерът в Сектор 5 както винаги изглеждаше смъртоносен и елегантен. Много рядко някой от местните дръзваше да се приближи на повече от километър от него и то само в слънчев ден.
Легендата гласеше, че около това място витае зла сила, която отнема живота на всичко живо, дръзнало да навлезе в нейните владения.
Затова Клод Малкия направо се втрещи, когато видя пред бинокъла си как един човек навлиза в зоната на Сектор 5 отвъд спасителния километър. Той сръга застаналия до него Сло и каза:
- Виж, човече! Ето един, който смята да се прости с живота си! – и бутна бинокъла в ръката му.
Сло го взе и го приближи към очите си. Погледа малко и го върна на приятеля си.
- Тоя не е от нашите – рече. – Виж му дрехите, виж му и ръста. Трябва да е Жрец.
- Жрец? Глупости! – отсече Клод Малкия. – Те отдавна са напуснали тази планета.
- Жрец, нежрец, давай да се омитаме, докато е време. От това място ме побиват тръпки.
Клод кимна в знак на съгласие, двамата се обърнаха кръгом и бавно започнаха да слизат от насипа, откъдето наблюдаваха странния човек, навлязал в зоната на Сектор 5. В селото щяха да разкажат новината и да станат героите на деня.
Но Сло беше познал. Мъжът, който смело приближи бункера наистина беше Жрец. Или поне така биха го определили старейшините на селото, ако има възможността да погледнат в очите му – в тях нямаше никаква милост, никаква следа от надежда. Тези очи можеха да убиват.
Мъжът застана до вратата на бункера и натисна бутона под комуникатора.
- Коук? Ти ли си, кучи сине? – пропука кисел глас от високоговорителчето.
- Разбира се, че съм аз, Мейкър. Да беше отворил, мътните те взели.
Вратата се плъзна навътре и Коук влезе във вътрешността на бункера. В контролната зала го чакаше Мейкъра, запалил неизменната цигара с чаша водка в ръка.
- Е време беше, пич – каза той и посочи към бутилката. – Влей си едно и да започваме. Положението излиза извън контрол.
- Чух, чух – рече Ейс и напълни чашата си до ръба. – Чиърс, май френд.
Двамата пиха до дъно.
- Имаме големи проблеми, приятелю, наистина – каза Ейс и избърса устните си с опакото на ръката. – Пробив в сигурността. Време е да навлезем в паралелното измерение.
- Прав си – отвърна Мейкъра. – Смъртта е привлякла нови хора и равновесието скоро ще бъде нарушено. Смяташ ли, че наистина трябва да влезем в паралелното измерение.
- Не ставай глупав. Това е единственият начин да разберем какво е намислила нашата приятелка.
- Рисковано е. Новите може и да не издържат.
- На кого му пука! Важното е да задържим надмощието си.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно. Вади ключа.
Мейкъра извади ключа си и отиде до пулта за времево изкривяване. Ейс застана от другата му страна. Двамата в абсолютен синхрон вкараха ключовете си в жлебовете и завъртяха наляво.
- Господ да ни е на помощ! – каза Мейкъра и натисна червения бутон.
- Той няма нищо общо – отвърна Коук.
Мракът обгърна и двамата.