В наши дни.

       Пред хотел „Дискрет” в едно селце близо до Панагюрище спря черно BMW с четири еднакви цифри в номера. Шофьорът – мъж с посребрени слепоочия и стоманено изражение -  елегантно паркира колата, слезе и отвори вратата на придружаващата го дама. От колата слезе ослепителна жена с червена рокля с цип по цялата предна дължина и черни обувки на висок ток. Тя небрежно беше преметнала през лявото си рамо червена пътна чанта. Двамата влязоха в хотела. На рецепцията ги посрещна отегчено момиче. Връчи им адресните карти. Попълниха само една. Пишеше жената. Тя имаше красив ситен почерк. Име – Филип Драгунов, местожителство – Пловдив, адрес .... - За две нощувки – гласът на мъжа със стоманения поглед не търпеше възражения. Момичето свери данните с личната карта на мъжа, прибра парите в касата и им даде ключа от луксозната двойна стая. Качиха се по стълбите до втория етаж. Мъжът отривисто отключи, пропусна жената да влезе, огледа подозрително коридора и влезе след нея. Заключи вратата и остави напреко ключа в патрона. С едно движение дръпна ципа на роклята на жената, тя беше без бельо. Той се усмихна похотливо и прокара бавно нетърпеливи пръсти по възбудените й гърди. Наведе се и устните му се спряха върху крилата на пеперудката й. Усети нарастващото й желание. Съблече се бързо и я занесе на ръце до леглото. Проникна в нея мълниеносно и страстно. – Гео, отрони с въздишка жената. След като утихна първоначалното му желание, той  се люби с нея почти тантрически. – Обърни се, почти му заповяда жената. ГеоргеАта се отпусна върху удобното легло по корем. Жената седна върху него и започна да насажира умело уморените му мускули. – Ах, Лейди, днес си просто невероятна, шепнеше й той. Още дълго лежаха прегърнати. Когато започна да се смрачава, те се облякоха и отидоха да вечерят. Вечеряха в също такъв дискретен ресторант на края на селцето. След това през по-голямата част от нощта пак бяха заедно на удобното легло. Заспаха призори изтощени.

     По обяд Лейди ин Ред се събуди с изтръпнали китки. Опита се да си протегне ръцете, но не успя. Пречеха й чифт платинени белезници. – Гео, какво си направил? – просъска тя. – Ах, Лейди, ако знаеш само колко ще ми липсваш, но трябва да го направя - прочувствено изрецитира ГеоргеАта и опря пистолета в дясното й слепоочие. Чу се припукване като от настъпена съчка. Заглушителят беше много добър. Онзи черноборсаджия не го беше излъгал. В интерес на истината Лейдито щеше наистина да му липсва. Но май само на него. „Ъндърграунд” отдавна беше фалирал. Момичетата, които имаха отделени настрана пари, отвориха бутици или козметични салони, а новите попълнения преминаха в бардака на Лейди Фрост. Лейди ин Ред официално се издържаше от едно кафене, а неофициално Главният секретар на министерството на вътрешните работи ГеоргеАта плащаше наема на жилището й, екскурзиите до Венеция и Париж, черните перли, които красяха сексапилните й уши. Лейдито нямаше близки роднини. Кафенето щеше да го наследи нейна далечна племенница. На ГеоргеАта Лейдито щеше да му липсва, но трябваше да приключи с тази страна от миналото си. Не беше забравил нейното предателство преди години в Сахара. А и жена му бе станала подозрително ревнива. Постоянно се обаждаше в службата му по проверения телефон и си клюкареше със секретарката му. ГеоргеАта подозираше, че онази кобила, секретарката му, имаше по-така отношения с жена му. Нямаше как иначе да беше монтирала подслушвателните устройства в дома му. Беше забравила отпечатък на един от бръмбарите. ГеоргеАта се направи, че не е разбрал, но стана още по-предпазлив. Макар че в къщи не говореше за работата си, сега той почти престана да говори. Отговаряше на жена си едносрично. А тя не млъкваше – постоянно квакаше за пазаруване, за подмяна на мебелите, за обучението на децата, за родителските срещи. Той кимаше с глава, прохъмкваше и й даваше пари. Отдавна спяха отделно. Необходимостта си от секс и еротика той запълваше при интимните си срещи с Лейди ин Ред. От половин час вече Лейди ин Ред беше подозрително мълчалива и студена. ГеоргеАта прибра платинените белезници, събра малкото си багаж, внимателно почисти отпечатъците си в стаята и пусна пистолета с премерено движение във вътрешния  джоб на сакото си. В главата му се въртеше мелодията на популярна дисидентска руска песен. Заключи вратата, обърна табелката „Не ме безпокойте!” и излезе. Отегчената рецепционистка я нямаше на работното й място. ГеоргеАта пусна ключа в джоба си, качи се в BMW-то и потегли. Трябваше да осигури алибито си. През целия път си тананикаше: „И сейчас за это получай”.

Следваща глава