- Шефе?!
- Грег, какво ти направиха? Разказвай.

            ***
           База Кубрат, някъде в Сахара, 7 години по-рано.

-  Мозък трябва, мозъъъъъъъъък – крещеше ГеоргеАта и въртеше показалец в лявото си слепоочие.
-  Ама Шефе, какво... – смотолеви Стареца.
-  Няма Шефе, няма Мефе – изви глас в кресчендо ГеоргеАта. – Правите се, че нищо не знате, а? – и хвърли спътниковите снимки върху масата. Част от тях се разпиляха по хладния теракот. – Какво е това, а? Вкарали сте проститутки от нерегламентиран бардак! Знаете, че имаме договор единствено, подчертавам, единствено с Лейди ин Ред. Червеното ми действа успокояващо. Пък и тя е проверена, а нейните проститутки всичките са с вградени GPS-и. Само не ми разправяйте, че през последните два месеца сте били с дълги коси, а точно вчера сте се постригали. Знаете, че конкуренцията само това чака, да разгледа базата ни и да ни удари. Всички на проверка с полиграфа!

- Етел Барух. – Старецът за шести път отговаряше на въпроса как е моминското име на майка му.
- Шестнадесетразредния код за достъп във виолетовото укритие!
- FA2698FE2CE2CE2A – което беше заучено положение за разпити. Всъщност шестнадесетразредния код бе в двоичен код.

- Как е моминското име на майка ти?...

“Мамка му, чисти са! А дали пък не е Лейдито?  Дали тя не е двоен агент и не ни прави мръсни номера? Ще й пръсна с кеф мозъка, само да ми се мерне пред очите. Но пък трябва да изчакам известно време, иначе ще плъзнат подозрения. Ще изчакам няколко години да се поуталожат нещата. Пък и Лейдито ми доставя такова удоволствие в леглото. Никоя друга не ме е задоволявала така – усмихна се той похотливо, представяйки си запотената й със златист загар кожа, божествените й устни, хищната й пеперудка и онзи невинен поглед, изпълнен с обожание. А самият той как ревеше като бик докато я изпълваше отново и отново! – Пфу! – опомни се ГеоргеАта - ще се наложи да евакуирам базата.” – а на глас изломоти:

- Имате един час да евакуирате базата. Времето ви започва да тече сега! – и натисна екологичночистия саморазрушител. На монитора в стаята се изписаха 20 сантиметрови червени цифри 01:00:00 и започнаха да намаляват. Обитателите на базата хукнаха мълниеносно да евакуират базата. ГеоргеАта се качи в Хамъра и подсвирквайки си, напусна базата. На изхода се спря, хвърли небрежен поглед към полуроботизираните действия на служителите и небрежно подхвърли една позлатена плочка със следния гравиран надпис:

„Тук ще блеснат огнени камили,
а нощта ще се превърне в ден.
Щом убием местните дебили
и порокът ще е разгромен.”

По този начин щеше да хвърли подозренията върху Лирика. Или поне върху местните арабски терористични групировки. Всеизвестно е влечението на тези фанатици към поезията. След това усили mp3 плейъра до дупка и отпраши с мръсна газ...

Следваща глава