Грег с надебелял език грачеше историята си как се напил с племенна ракия, как Лейди Фрост му свила сърмите и го завлякла в „Червения дракон”, как там присъстващите Ейс, Лирика, Твореца и Стратовариус, порядъчно пияни и надрусани, се бяха загледали в деколтето на Фрости, как тя за малко не ги наби, издразнена от моментната им глупост и толкова се беше ядосала, че ръката й трепна, когато стреля по него и куршумът само одраска някои от мозъчните центрове, преминавайки през черепната му кухина. Повече от страх, отколкото от болка, беше припаднал. След това се събуди в тази пещера. Тикнаха му някаква книга в ръцете, а след два дена се появи Старецът и го отведе да се опомни в дома си.
- Ще трябва да го разпитам със серума на истината – каза ГеоргеАта на Стареца. - Не мога да съм сигурен, че не е издрънкал нещо излишно. Знаеш, че той има достъп до известна информация. Все пак ти остави един свидетел. А той вече може да е раздрънкал това онова, независимо, че го сплаши. А и трябва да разбера докъде се е добрал по досието „Блог на Смъртта”. Ще отида да донеса необходимите неща. А ти не го изпускай от очи.

     ГеоргеАта реши да пийне едно питие на крак преди да вземе нужните му неща от запасите си в Министерството. Влезна в първия изпречил му се отворен бар и замръзна на място. На бара едно момиче в топ и панталон с ниска талия в червено отпиваше бавно от някакъв отровнозелен коктейл. Не можеше да види обувките й, но на пода до нея бе пусната небрежно червена раница. Не забеляза и черния й шлифер, метнат небрежно на съседния стол. Тия жени, тия жени, не могат ли да се обличат в други цветове! Почувства издайническо бодване отляво. Тегли една псувня наум и решително отиде до бара. Поръча си голяма водка „Смирнофф”. Седна до момичето и се втренчи в нея. На ушите й дискретно проблясваха сребърни обици с черепи и кости. Харесваше жени с обици. Лейдито носеше черни перли. "Аз искам да съм такава каквато бях тогава, когато исках да бъда такава каквато съм сега!”- по дяволите, точно сега ли трябваше да се сети за тази фраза?
- С какво се занимавате? – изстреля той без да мисли.
Пестицид го напсува наум. Няма оттърване от досадници. Е, вярно, че този мъж имаше стоманен преценяващ поглед и останалите посетители го гледаха със страхопочитание, но сега не й беше до ухажори, но на глас каза:
- Медийни комуникации – надяваше се да разкара кротко досадника, преди да е станал скандал и да се наложи да напусне бара. Искаше просто да си изпие коктейла на спокойствие.
- Така ли? Колко хубаво... хммм... и се усмихна. Преди две седмици уволних PR-а си заради корупция. В момента има конкурс по документи. Не искате ли да опитате? – бръкна в задния си джоб и й подаде елегантна визитка. На нея освен логото със златния лъв в щита, имаше адрес на сайт, където се подаваха онлайн заявки за конкурса. ГеоргеАта усети силна опозиция, но и някакво странно привличане към момичето в червено, глътна набързо водката и излезе. А имаше да върши и работа. Трябваше да разбере дали Грег не е издрънкал нещо, да подготви два доклада за борбата с корупцията и да направи някои промени в софтуера на охранителните камери на Министерството от своя кабинет. Не можеше да се разчита единствено на алибито, което щеше да му осигури Стареца.
     Пестицид продължаваше да отпива бавно от коктейла си. Внезапно музиката от телевизорите прекъсна. Имаше извънредно съобщение: някаква жена бе намерена мъртва в хотел в провинцията, полицаи се щураха на пръв поглед безполезно около хотела, някаква журналистка крещеше в транс и отправяше въпроси към Правителството, Парламента, съдебната система. Главният секретар на Министерството на вътрешните работи не бе намерен за коментар. Телефонът му не отговаряше, а в десния ъгъл показваха неговата снимка. Пестицид зяпна учудено, това бе мъжът, който току-що й предложи работа.

Следваща глава