Тя обаче сякаш предусети – почти заздравялата рана на бузата `и я предупреди с рязка болка, от която очите и се присвиха. Яничка се втурна в бараката да вика мъжете, а през това време Случайното момиче сякаш се взриви. Отскочи леко напред, пъхна се под ръката на обезумялото нещо и с точен удар успя да изкара въздуха от трахеята му. Роботът захъхри, но успя да стреля още веднъж. Тогава тя просто му счупи ръката и изрита пистолета към вратата на бараката.
- Що за нещо си ти? – попита Случайното момиче, но нямаше много време за обяснения, защото той се хвърли към нея. Тя отстъпи назад, тръсна глава за да отърси косата от очите си и се опита скочи достатъчно високо, за да му счупи гръкляна окончателно. Но не успя – ударът се получи високо в гръдния кош, където не му беше мястото. Тя се ядоса сама на себе си. Някаква досадна болка в лявото рамо правеше ръката `и почти безполезна, което още повече я ядосваше. Реши да събере ядовете си накуп и да ги стовари върху полудялото същество с празен поглед. Тялото `и се стегна и един точен удар попадна точно в средата на гръдния му кош, като го накара да залитне назад.
- Спри – тихо каза тя, така че само Вал да я чуе. -  Ти нищо не знаеш за мен. Не ми е необходимо да те убивам, можеш да бъдеш полезен...
Но той не спря и отново тръгна към нея. Очите `и потъмняха съвсем, тя рязко нанесе последния точен удар в гърлото и нещото в човешки вид се срути на земята. Тя се отдръпна на крачка назад и тогава видя, че Яничка и мъжете стоят в очертанията на вратата. Намръщения човек в черно, който всъщност беше познат като Лорда на мечовете, измъкна от някъде голям меч и пристъпи до тялото. Главата с образа на Вал се търкулна по улицата.
- Леле, колко откачено! – заяви той и се взря с интерес в мътните, мъртви очи.
Намръщеният мъж с бутилката водка в ръка, който всички познаваха като Борис, също пристъпи напред и каза :
- Аз така и не разбрах, защо всъщност беше откачил? Ти ли го ядоса нещо?
- Мисля, че в главата му може да се намери нещо полезно все още – каза третия мъж, когото наричаха Ейс Коук, като се стараеше да стои по- встрани от останалите. - Ама трябва да му бъркаме в мозъка внимателно...

В сенките една тъмна фигура изфуча ядосано и отпи от бутилката си. „Смъртта на два робота е толкова тъпо удоволствие, че дори не е удоволствие – помисли си тя и изфуча още веднъж. – Но ако тая компания намери кристалите, може да стане опасно...”
Случайното момиче гледаше рамото си намръщено. Влезе в къщата и намери в разхвърляните си вещи красив нож с рогова дръжка. После седна на земята и извади от рамото си куршума. Почти припадна от болката, но преди окончателно да излезе от тоя свят, успя да пусне в джоба си глупавия куршум. Той се намести при още няколко подобни – с различен калибър, различни парченца кост или мозък, различни капки кръв – някой по- стари, други съвсем пресни....