Заглавна страница
Регистрация
Вход
Литература
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Литература
Блогът на Смъртта - 44 - Съдбовна среща
от
pestizid
на 23.07.2009 14:58
0 коментара
,
293 прочита
Категории:
Романи
Грег с надебелял език грачеше историята си как се напил с племенна ракия, как Лейди Фрост му свила сърмите и го завлякла в „Червения дракон”, как там присъстващите Ейс, Лирика, Твореца и Стратовариус, порядъчно пияни и надрусани, се бяха загледали в деколтето на Фрости, как тя за малко не ги наби, издразнена от моментната им глупост и толкова се беше ядосала, че ръката й трепна, когато стреля по него и куршумът само одраска някои от мозъчните центрове, преминавайки през черепната му кухина. Повече от страх, отколкото от болка, беше припаднал. След това се събуди в тази пещера. Тикнаха му някаква книга в ръцете, а след два дена се появи Старецът и го отведе да се опомни в дома си.
- Ще трябва да го разпитам със серума на истината – каза ГеоргеАта на Стареца. - Не мога да съм сигурен, че не е издрънкал нещо излишно. Знаеш, че той има достъп до известна информация. Все пак ти остави един свидетел. А той вече може да е раздрънкал това онова, независимо, че го сплаши. А и трябва да разбера докъде се е добрал по досието „Блог на Смъртта”. Ще отида да донеса необходимите неща. А ти не го изпускай от очи.
ГеоргеАта реши да пийне едно питие на крак преди да вземе нужните му неща от запасите си в Министерството. Влезна в първия изпречил му се отворен бар и замръзна на място. На бара едно момиче в топ и панталон с ниска талия в червено отпиваше бавно от някакъв отровнозелен коктейл. Не можеше да види обувките й, но на пода до нея бе пусната небрежно червена раница. Не забеляза и черния й шлифер, метнат небрежно на съседния стол. Тия жени, тия жени, не могат ли да се обличат в други цветове! Почувства издайническо бодване отляво. Тегли една псувня наум и решително отиде до бара. Поръча си голяма водка „Смирнофф”. Седна до момичето и се втренчи в нея. На ушите й дискретно проблясваха сребърни обици с черепи и кости. Харесваше жени с обици. Лейдито носеше черни перли. "Аз искам да съм такава каквато бях тогава, когато исках да бъда такава каквато съм сега!”- по дяволите, точно сега ли трябваше да се сети за тази фраза?
- С какво се занимавате? – изстреля той без да мисли.
Пестицид го напсува наум. Няма оттърване от досадници. Е, вярно, че този мъж имаше стоманен преценяващ поглед и останалите посетители го гледаха със страхопочитание, но сега не й беше до ухажори, но на глас каза:
- Медийни комуникации – надяваше се да разкара кротко досадника, преди да е станал скандал и да се наложи да напусне бара. Искаше просто да си изпие коктейла на спокойствие.
- Така ли? Колко хубаво... хммм... и се усмихна. Преди две седмици уволних PR-а си заради корупция. В момента има конкурс по документи. Не искате ли да опитате? – бръкна в задния си джоб и й подаде елегантна визитка. На нея освен логото със златния лъв в щита, имаше адрес на сайт, където се подаваха онлайн заявки за конкурса. ГеоргеАта усети силна опозиция, но и някакво странно привличане към момичето в червено, глътна набързо водката и излезе. А имаше да върши и работа. Трябваше да разбере дали Грег не е издрънкал нещо, да подготви два доклада за борбата с корупцията и да направи някои промени в софтуера на охранителните камери на Министерството от своя кабинет. Не можеше да се разчита единствено на алибито, което щеше да му осигури Стареца.
Пестицид продължаваше да отпива бавно от коктейла си. Внезапно музиката от телевизорите прекъсна. Имаше извънредно съобщение: някаква жена бе намерена мъртва в хотел в провинцията, полицаи се щураха на пръв поглед безполезно около хотела, някаква журналистка крещеше в транс и отправяше въпроси към Правителството, Парламента, съдебната система. Главният секретар на Министерството на вътрешните работи не бе намерен за коментар. Телефонът му не отговаряше, а в десния ъгъл показваха неговата снимка. Пестицид зяпна учудено, това бе мъжът, който току-що й предложи работа.
Следваща глава
RSS за коментари
Коментари
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Общност "Поезия"
Начало
BgLOG
Литература
Дабъл проза- 2P
Приказки
Търсене
Публикации и коментари
Потребителски профили
Разширено търсене
Анкета
Колко често посещавате общност Литература?
Веднъж дневно
Веднъж месечно
През няколко месеца
Резултати
Новини
REUNION ! Сбор на старите кучета
04.07.2019
Конкурс за коледен разказ
11.01.2006
Добавени са интересни връзки
04.18.2006
Връзки
Блогът на смъртта
17 секунди
Три нощи до пълнолуние
В "Окото на тигъра"
За кожата на един Коук
Убийство в "Левски" /криминале/
В едно селце близо до Панагюрище
Общност "Поезия"
Аферата "Джакпот" - роман
1205-та
Хавански нощи
Приказки от Вълшебната гора
Общност "Добри новини"
Коледна сълза-приказка
Всички връзки
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
Алтернативна
Афоризми
Дабъл проза- 2Р
За BgLOG.net
Забавление
Култура и изкуство
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Политика
Приказки
Разкази и поредици
Размисли
Романи
Събития
Хорър
Литература
3-ти клас
Гражданско образование
Извънкласна работа
Символика
За "Общност Поезия"
Любими автори
Поезия
Проекти
България
Български език и литература
Възпитание
Интересни линкове
Религии
А За BgLOG.net
Български език
4-ти клас
BgLOG.net
Ежедневие
Животът, вселената...
Разни
Човекът и обществото
Приятели
Профил
Роден край
Ключови думи
aragorn
алтернативно
арагорн
блогът на смъртта
за кожата на един коук
коледа
конкурс
литература
москва
нова година
ногайци
общност
поезия
проза
разказ
разкази
роман
сборник
смях
шахидка
всички ключови думи
RSS емисии
Всички публикации
Коментари
Новини
Събития
Wiki
Допълнителни RSS емисии