За кожата на един Коук - 13

от BasiDi на 06 октомври 2006, 19:17

Категории: Разкази и поредици
Ключови думи: за кожата на един коук

 
Джак също се чудеше къде е Коук. Не беше от хората, които използуват изрази като "не вярвам на очите си". Вярваше безрезервно и на сетивата и на интуицията си и това му беше помогнало да оцелее през всичките тези години. Обаче Коук го нямаше и точка. Беше го извел много тихо от попретъпканата конферентна зала на ПАЗАЧА, беше се разсеял за частица от секундата по невероятна едрогърдеста блондинка и ...


Самия Коук беше убеден, че е попаднал в рая. Просто в залисията е пропуснал момента на смърта. Щото май трябваше да си умрял, за да те пуснат там, нали така? И какви бяха тия глупости, дето ги разправяха за зелени ливади и райски градини? Рая си беше точно като София, само дето ангелите... ах, ангелите!

Нямаше какво друго да е. Само допреди две минути седеше в някаква препълнена зала, където разни познати и непознати хора му говореха пълни безсмислици, после оня... как беше... Джак? го изведе на улицата и в следващия момент видя ангела пред себе си. Ангелът беше около метър и шейсет и пет, с невероятно красиви гър... ааа, очи... гърди... все тая. И просто му подаде ръка и се усмихна. И Коук, окончателно решил, че е вече мъртъв, просто тръгна след нея. Дори не забеляза как Джак в същия този момент се зазяпа по някаква блондинка отсреща.

***

Сега вече беше наясно. Това просто не беше Рая от Библията. Сигурно беше будисткия или мохамеданския или Валхала или... няма значение! Ангелът, който просто му беше подал ръка на улицата, сега бавно събличаше и без това оскъдните си дрехи.

- Искаш ли ме? - промълви божественото съзнание с мек глас, който би спрял половината войни на планетата.

Дорийн беше репетирала това в продължение на много месеци. Беше изучила всички възможни и невъзможни материали за Коук и анализа показваше, че той най-много би се впечатлил от нежна, чувствена и открита натура. Беше репетирала погледа, движенията, думите, дори и фалшиви оргазми, в случай че се наложи.

Единствения човек, който някога узна за това - стар воайор от съседния квартал, умря половин час по-късно от инфаркт и учуди много патоанатома със застиналото изражение на вечно блаженство. Всъщност, двадесет и седем от тридесетте минути бяха необходими на стария воайор за да изтича до най-близкия магазин на "Цайс-Йена" и да похарчи всичките си спестявания за най-скъпия телескоп и да го инсталира на мястото на олющения далекоглед от времето на Наполеон, с който за пръв път бе уловил неясното движение в отсрещната къща.

***

Дорийн се беше отпуснала на дълбокото кресло с чаша неразредено уиски в отпуснатата ръка и с поглед, който би накарал половината войни в галактиката да спрат, наблюдаваше спящия Коук. Оказа се, че всички репетиции са били излишни. Беше съвършен, а до оргазъм можеше да я докара и само като прокара ръка по рамото и.

Е, това беше. Забеляза го, откри го, а сега беше повече от сигурна, че носеше частица от него в себе си. Всъщност, милиарди частици, но да не изпростяваме излишно ;)
Интуицията и подсказваше, че единственото разумно решение в момента, е да надене омразната маскировка на незабележима сива мишка с празен поглед и да се изнесе някъде на друия край на света, а най-добре направо на друг свят. Обаче ... как да си тръгне точно сега? След малко Той щеше да се събуди и тогава... о, само още веднъж! зарече се Дорийн и отпи от чашата.


***


Коук наистина се събуди след малко. Нямаше никаква представа, че някъде там, навън, десетки хора обръщаш града и околните селца да го търсят. Не знаеше, че в същия момент един телефон зазвъня настойчиво. Не знаеше къде е, кой е и какво е. И за пръв път от толкова време не го болеше главата. Беше готов да се порадва на този факт, но гледката на прекрасния ангел от снощи изпълни полезрението му и всичко останало просто нямаше значение. Едва след час се усети, че ангелът май не е същия - като че ли прекрасното видение бе малко по-високо и говореше на френски, но нямаше значение. А и умееше такива неща... По някое време неочаквано се спомни, че само преди два дни искаше да става полицай. Ха! Ако са верни ония неща за прераждането, в следващия си живот щеше да стане президент! Засега обаче никак не бързаше да се преражда.

Дорийн се свести с ужасно главоболие и веднага си спомни, как нещо я беше ударило силно в тила. Когато очите и привикнаха с тъмнината, забеляза, че не е сама в тясното помещение. В прекалено тясното помещение.

- Да знаеш как се отваря бгажник на кола отвътре? - изръмжа на английски с лек щатски акцент непознатата, която всъщност изглеждаше забележително позната.


***


А телефонът продължаваше да звъни на равни интервали от по седем минути. Звънеше в джоба на извънредно широките дънки на голобрад тинейджър, наметнат с четири номера по-голямо яке с огромна качулка. Една муха упорито се опитваше да влезе под качулката с цел в последствие да се завре в ухото на тинейджъра и да довърши своя направи-живота-на-хората-труден списък за днес. Когато тинейджъра най-накрая се отлепи от оптическия мерник на късата малокалибрена карабина и извади телефона от джоба си, мухата за миг съзря под широкото яке прекрасно изваяни форми.

Стефания Щаер изтръска някаква мъртва муха от якето си и отговори:

- Слушай, няма ли да запомниш, че щом не вдигам на първото позвъняване, значи съм заета?

- Нали се сещаш, че щом ти звъня толкова, значи е важно? - парира съдружника и - Между другото, маскировката ти е отлична, дори и аз не можах да те позная веднага.

Стефания се огледа наоколо и видя как някой и маха от прозореца на отсрещната сграда.

- Идвам - измърмори и затвори.

Беше видяла, каквото има за гледане, сега трябваше да реши как да действа. Всъщност, зарадва се, че съдружника и е тук. Винаги беше информиран за всичко и анализите му бяха абсолютно точни. Което беше и основната причина да работят заедно. Ако имаше и друга, за нея знаеха само те двамата, но никога не говореха за това и никога не прекрачваха границите на бизнес-отношенията.


***

- ... и това от човек, който, доколкото знам, няма никаква професионална подготовка - разказваше Стефания - А после отнякъде се появи американката. Добра е, успя да го намери за по-малко от 12 часа, след като беше отвлечен. А след нея се движеше още една кукла, която май за момента печели състезанието. Бутна американката под едно такси и - представи си наглост - когато шофьира изскочи да види какво става, просто си разкопча ризката и оня се гътна. Метна го на задната седалка, а американката - в багажника, след малко се появи и с аматьорката от Германия, метна и нея в багажника и отиде да се забавлява. Ей така!


- Оная долу до таксито не е никоя от тях обаче. А и не ми прилича и на рускинята? - отбеляза съдружника и.

- А, виж, тая е нова...


***


Савина вървеше по следата. Не беше трудно. Добре забележимата лента от безжизнени мухи тръгваше от входа на хотела и вървеше в сложна плетеница по Софийските улици. Сега обаче се разклоняваше. Едната следа водеше до неправилно спряло такси, от което се чуваше думкане и ругатни на поне два езика, а другата продължаваше към входа на невзрачна кооперация наблизо. Погледа на Савина се спря на един прозорец на третия етаж, в който с доловим дори и от тук шум хиляди мухи се удряха с неразумна сила и започна да и просветва.

От един прозорец от другата страна на улицата я наблюдаваха красива млада жена, стиснала по мъжки догарящата си цигара и брадясал хипар на средна възраст. Помахаха и, а тя им се усмихна в отговор. Странни хора, но е приятно, когато някой ти се радва, просто ей така - помисли си Савина и набра номера на Таня. Даваше заето.

***
- Дали не прекаляваш - усъмни се Стефания.

- Тя е просто едно мило момиче - усмихна се съдружника и - Което все още не е съвсем наясно в какво се е набъркало. Истината е, че хората, за които работи, за момента изобщо не се справят със задачата, с която са се нагърбили. Нашия Коук просто има късмет, че двете аматьорки, както ти ги нарече се справят отлично. В края на краищата, те работят за собствено удоволствие. Но останалите...

Стефания едва се сдържа да не попита "откъде знаеш кои са", но нямаше смисъл. Щеше да получи в отговор само една, малко тъжна усмивка, а информацията както винаги щеше да се окаже вярна.


***

Таня затвори телефона, който веднага зазвъня отново. Преди да се обади, Таня съобщи на глас:

- Яна си идва утре!


---------------------

Участници | Пролог

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10

11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20

21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30

---------------------

(c) 2006 BasiDi