Аз вече писах в друга тема, че това е една от най-любимите ми книги. Чела съм я няколко пъти и пак бих я прочела. Ще ми е интересно да прочета и тази на Стивън Кинг. Тери, ако нямаш нищо против - напиши няколко думи и за нея.
А иначе тъкмо днес прочетох "По пътя" на Джак Керуак. Заинтригувах се понеже беше споменавана на няколко места тук в блога. Останах с интересни впечатления след прочита.... От една страна ми се прииска да можех да тръгвам на път без много приготовления и организации, просто ей така. Примерно утре да метна две-три неща в някоя малка раничка и да тръгна за София. Прииска ми се да можех по-често да разговарям часове наред с хора, които са ми интересни и да разнищваме разни велики мисли... Да разбера какво ги вълнува и мотивира .. Прииска ми се да бъда по-свободна... Но в същото време осъзнах, че свободата понякога означава да бъдеш много самотен... Да не бъдеш привързан към определено място или човек, а в стремежа си към това място или този човек. И когато стигнеш до там, вече да искаш да пътуваш към нещо друго... Стремежът е и към това да опознаеш колкото може повече различни места и съдби, да изживееш по мъничко от всеки един човек, когото срещаш, и да се надявяаш, че по този начин ще можеш да прозреш някаква неизречена истина за света...Ок, знам, че стана объркано, но и книгата е объркана. Четете я на своя отговорност :)
"Името на розата" ми беше изключително трудна за прочитане. Не знам дори защо я дочетох (пусто любопитство може би)! И не ми хареса, честно. А Еко много си го уважавам по принцип и като писател и като учен.
"1984" я прочетох съвсем случайно. Един от преподавателите ми я спомена и известно време след това се натъкнах на нея в библиотеката. И така ми пасна! Аз много обичам такива антиутопични истории. Съответно и "Прекрасния нов свят" ми беше по вкуса, но нея съм я чела много, много отдавна! Може би трябва да я прочета пак за да я оценя наистина подобаващо.
В момента се "мъча" така да се каже (мързи ме да чета нещо напоседък) с "Илюзии" на Ричард Бах. Интересна е, от типа "пилешка супа за душата", но пък е много хубава (поне до където съм прочела за сега).
Понеже в уни-то учим публицистика от септември насам изчетох доста интересни неща, при това и на доста БГ автори. Горещо ви препоръчвам Георги Данаилов. Страхотен е! Аз изчетох сборника му с есета "За Русо и градските идиоти" и бях много впечатлена. [За жалост в сайта са качени само част от есетата] Започнах и "До Чикаго и назад - 100 години по-късно", но нямах възможност да го дочета.
Много ми хареса и книгата на Цветан Тодоров за концентрационните лагери - "На предела". Доста интересен подход има в тази книга - той не разказва точно за лагерите, а възоснова на множество лични дневници и мемоари на бивши лагеристи и надзиратели изследва пределните състояния на духа и морала, там където човек все още не се е превърнал в животно. Факта, че трябва да й пиша критически анализ на книгата (без дори да знам как) ми разваля цялото удоволствие.
Много ме впечетлиха и "Задочни репортажи от Българиа" на Георги Марков.Книгата на Теодора Димова "Майките" - много покъртителна и шокираща книга. [постановката на "Невинните" е по тази книга]Хареса ми и "Хладнокръвно" на Труман Капоти (първия журналистически документален роман).Айде, стига ви толкова от мен! По-нататък може пак да очаквате включване! :Р
Нямате права да коментирате тази публикация.
Резултати
Всички връзки
всички ключови думи