Здравейте,Елена!Според мен можете да разделите тази тема на две ситуации,защото има голям обем от знания,които трябва да се покрие.В първата да включиш усвояване на знания за засяването на пшеницата,жътвата и превръщането й в брашно- суровината, от която се прави хляба.За тази цел може да проведете наблюдение на тези процеси, на техниката с която се осъществяват.Но мисля че това е трудно осъществимо на практика,затова по-добре използвайте неща от интернет-клипове,снимки.Предложете на децата да обследват пшеница,да я сравнят и разпознаят сред други зърнени култури-ечемик,царевица и др.Във втората ситуация може да представите как от брашното се прави хляба.Интересно би било, ако го направите като приказка-например за питката или пък поканете някой майстор-хлебар и той да разкаже на децата.Вие най-добре познавате децата,с които работите и можете да подберете това, което на тях би им било интересно.Опитайте заедно с децата да замесите един хляб например,да видят нагледно съставките,които се слагат да го изпечете със съдействието на готвачката и после заедно да го хапнете.Тези идеи нахлуха в главата ми като прочетох публикацията ви.Дано с нещо да ви помогна.Успех!

Много ти благодаря!

Здравейте, момичета,

Предполагам, че вече съм закъсняла - постът е от 17, а вече е 20 - но тази тема ми е любима и за това ще пиша, а вие може да "наместите" това, което ви хареса по начин и в тема, на която ще "пасне".

Обичам да карам децата да се поставят на мястото на обследвания обект....в уктринна гимнастика или раздвижваща част на учебната единица  (аз работя в Програма "Стъпка по стъпка" и за това не уточнявам учебната единица). Т.е. започвам със сеячите и заспалите зрънца-деца, а аз съм дъжда и вятъра, който ги полива и гали, докато те израстват бавно и полека и се полюшват под ласките ми. След това жетварите, които жънат житните стъбла и завършваме с месачите (казвам това, а не хлебари, защото по-добре изразява движенията, които правим) и накрая слааааадко си "хапваме" пресните питки.Тези упражнения се приемат добре от всички деца, независимо от възрастта, защото отговарят на естествената потребност на децата от движение. В същото време идентификацията с всеки един момент от пътья на житното зрънце до хляба им помага органически, с цялото си тяло да разберат колко дълъг е той и колко много хора вземат учатие в него. Тогава естествено разбират и защо трябва да се отнасят с уважение към него. (Преди закуска, или в друго удобно време им давам различни видове мелнички (децата предпочитат ръчните за кафе, защото пада повече въртене:))) и те сами смилат житни зърна.) Разбира се, може да планирате и едно наблюдение в близка хлебарница и да видите как "става" хляба. Но обикновано аз планирам занимание, на което каня няколко свободни майки и баби - зависи колко голяма е групата, те могат да бъдат от 1 до 3 (не повече), които заедно с децата по масички да омесят по един хляб и всяко дете да си направи питка. Докато хлябът втасва, може да пеем песни или пък да направим горните упражнения, или да им разкажа прикъзка за житената питка, можем и да си поговорим за труда на хората, които са участвали в отглеждането и обработването на хлебните зрънца. Ние печем нашите питки в печките, които има всяка група в занималнята, но вие можете да организирате печенето в кухнята на детската градина или в близката хлебарница (удобен повод да се посети и разгледа тя и пак - личноснтно отношение на децата към това посещение: да бъде изпечен не кой да е, е техния хляб.

Вярвайте ми, когато направите децата участници в целия път на житното зърно към хляба, заниманието става незабравимо и отношението към хляба е много по-истинско. 

Приятна работа и...приятно ядене на топлите питки!

Много ти благодаря:-)