Слънцето и книгата

Искам да споделя с вас едно мое много любимо произведение на Елисавета Багряна. И макар да е написано за деца,  възрастният също може да открие поука, чиято сила няма граници. Това е една светлина, която може да заплени и малки, и големи, стига човек да има сетива, за да я открие и обикне. Наслаждавайте се на прекрасната творба и открийте детето в себе си, винаги можете да научите нещо ново от него! :)





Слънцето и книгата
Елисавета Багряна

(Диалог)

Слънцето:

Виж, как могъщо светя на небето,
с лъчи прогонвам нощната тъма,
огрявам хора, планини, морета
и всеки кът на нашата земя.
Ти, малка и едва забележима,
пред мене, книжчице, какво си ти?
каква незнайна сила в тебе има,
с какво събуждаш в хората мечти?
Защо деца и стари те обичат?
Ти нямаш огън, блясък и лъчи -
и за какво те "светлина" наричат
и гледат в тебе с пламнали очи?

Книгата:

Не се чуди, небесно ти светило,
че аз, макар да нямам твойта мощ,
тук, на земята, имам друга сила
и светлина запалвам в друга нощ.
Когато хората се в мене взират,
пред техните очи светът расте -
земята цяла, слънцето, всемира
на страниците ми намират те.

Но аз прониквам още там, където
не стига на лъчите ти мощта -
на хората в душите и сърцето -
оттам прогонвам мрака и нощта.

Из книгата на Елисавета Багряна "Звездички"-*