Сънят като възможност да отскокнем за малко в бъдещето

Може би някои хора, но не всички, имат възможност сънувайки да се откъсват от тялото си. Въпреки че не вярвам много на такива теории, приемам, че е възможно. Та казвам не всички, защото ако това е възможно, то има хора, които нямат толкова силна и чувствителна душевност, за да могат да напуснат черупката си. Хора, които не са здраво стъпили на земята, не са се сраснали с черупката си, хора мечтатели. Може би те могат да виждат в бъдещето? Просто защото имат сетивата за това. Вероятно не винаги успяват да си обяснят нещата. А може би сънуваме неща, за които после така и не разбираме и нямам потвърждение, но за това наводнение цялото човечество разбра.

На мен лично много пъти ми се е случвало Де жа ву  

Тери, благодаря, че прие насериозно постинга ми, защото много хора биха ми се присмели на написаното.

Не знам какъв е точно механизма на "проглеждане" в бъдещето. Понякога съм получавала важна, дори съдбоносна, за мен информация, а в други случаи като например да мернеш в съня си лице на твой далечен познат, който не си го виждал от десет години, и малко по-късно да го срещнеш през деня, това всъщност няма особено значение за самия теб.

Дали сънуването е откъсване от тялото - не знам. Понякога си мисля, че сънуването е включване на съзнанието на някакви други честоти, по които се получава информация, която все още не е станала факт в настоящето.

Е, мила, как може да си помислиш, че някой ще приеме несериозно постинга ти :))

Да, може и да са честоти, на които минаваш. Всъщност, това има повече резон от откъсването от тялото. Друг е въпросът какви са тези честотни вълни? Защо някои ги улавят, а други не?

И ако те наистина съществуват, защо? Ако ти поднасят съдбовна информация, това означава, че ти помагат да промениш бъдещето, така ли е? Но дали може да се промени бъдещето, което е предопределено? Т.е., щом има такива сигнали, значи то е предопределено. Значи е вече известно някому-някъде... Давайки ти информация, която ти помага да го промениш, този който я излъчва се поставя в несигурна ситуация. Той вече не знае бъдещето, не е сигурен и дали тези вълни, които излъчва вече не са остарели като информация, защото ти вече може да си я променила. 

Разбира се, че ще приема насериозно. Особено, след като е написано от теб, вярвам ти!

Хм. Ако приемем, че времето е едно от трите измерения, които са ни познати, то тогава, ти в съня си си минала на такава честота, че си пренебрегнала времето като измерение. Какъв е бил смисълът от всичко - и понятие си нямам, но 100% има някакъв смисъл.

Поздрави!

 Казвал съм го и преди, ще го кажа и тук: "предсказание,","пророчество","ясновидство" и какво ли още не са само различни термини за едно и също нещо. Такива неща се случват, но по неизвестни за мен причини, някъде през вековете обществената нагласа е била променена и вместо нещо нормално, сега го приемаме с присмех (поне външно) и отричаме.

 Не знам как точно се случва - дали, според една древна теория, експлоатирана от много хора в различно време, съществува място, където всичко се случва едновременно, а времето е създадено само за удобство (или ограничение?) или човешкия мозък е с достатъчна мощ, за да изчисли вероятните възможности за развитие и да ни ги представи по един или друг начин, или и понятие си нямаме за какво става дума. В една от любимите ми книжки от детството, често се срещаше фразата "Ние си мислим така, а то кой го знае как е". Моето мнение е, че хората като цяло изобщо не познават себе си. И от време на време пропаднали типове като Фройд или Маркс или ... схващаш идеята, се опитват да набутат всичко в някакъв калъп, който, в болните им представи, е истината.

 Чувал съм доводи от сорта на "Не е доказано научно", което ми звучи почти толкова смислено, колкото и "Откриха молекулата на любовта" .Никой, който поне за миг е срещал любовта, онази, за която пишат по книгите, не би могъл да произнесе подобна глупост. Същото е и с научните доказателства. Това, че някой перко в Калифорнийския университет (примерно) от скука и поради липса на познати момичета се е заел да проверява с джобния си калкулатор за няколко милиона долара, възможни ли са пророческите сънища и на сутринта с грейнала усмивка обявява "Ами, всъщност не, защото...", не означава, че въпросния недо...б си има някаква представа с какво изобщо се захваща.  На другия ден по вестниците обаче изникват трисантиметрови заглавия: известни учени от Н-ския университет, след серия експерименти, научно установиха, че... и т.н.

 Отплеснах се нещо

 Ако оставиш за момент настрана насажданата от обществото нагласа, ще се съгласиш с мен, че човек (различните хора - в различна степен) може да предвижда предстоящи събития. Сещам се само за два сериозни проблема.

 Първият е, как да разграничиш това, което знаеш, че ще се случи, от това, което ти се иска да се случи. Звучи ли ти познато? Тази неувереност може доста бързо да разклати самочувствието на когото и да било.

 Вторият е, ако предвидиш/съниваш/ти се стори, че нещо се случва, но не си наясно какво точно, е как да го тълкуваш. Ако някой, живял преди 200 години например, вземе, че изсънува как кретена Х от Чернобилската АЕЦ, вместо червеното, натисне зеленото копче, в следствие на което централата се взриви, как да го обясни на когото и да било? "Един направи нещо и после едно друго голямо нещо каза БУМ"? Безсмислено е някак. Или в твоя случай - от къде може да ти дойде на ум, че това ще се случи някъде толкова далеч, че повечето от нас дори не вярват насериозно, че съществува? И , по -важното, дори и да знаеш, кой ще го приеме на сериозно?

 Тъпичка ситуация, нали?

 Затова и повечето хора се подсмихват и се правят на ударени. За да не изглеждат като глупаци в очите на другите. Овча му работа.

 Смятам, че тук не е пасище и овце, дори и да има, са малко, така, че не се притеснявай да споделяш. Измеренията са доста повече, отколкото науката се опитва да ни докаже.

 Едно уточнение: нямам нищо против науката. Уважавам и използувам много от постиженията и. Но много малко хора се сещат (то повечето не го и знаят), че във точните науки, като физика и математика, има понятие "област на вярност" . Никой закон не е абсолютна истина при всякакви обстоятелства. И това го пише в учебниците и се учи още първи курс по теоретична физика. Само, че някак се забравя в последствие...

 Един съвет от мен: вслушвай се във вътрешното си Аз или както там ти харесва да го наричаш. Дори и в ежедневните ситуации. Ако например, без някакво логично обяснение, си помислиш, че след секунда ще срещнеш някоя колежка зад ъгъла, запомни усещането и провери дали е вярно. Така, с течение на времето, без особени усилия, ще се научиш да разграничаваш истинските "сигнали" от "смущенията".Може би не на 100%, но все пак помага .

Страхотен коментар, Стефане!!!

Тук май доста хора мислят и си задават въпроси върху заобикалящия ни свят. Много се радвам да чета такива мнения и коментари.

 Teri , по въпроса с предопределеността съм на малко по-различно мнение.

Не отричам, че съществува, но смятам, че не е статично явление, ако мога така да се изразя. Тя се променя постоянно и е в пряка зависимост от поведението на човека. Тоест хем има предопределеност, хем всъщност самият човек си я препрограмира постоянно.

Не казвам, че управляваме собствената си съдба, а твърдя, че от нас зависи да се чувстваме щастливи, да сбъдваме мечтите си, да се радваме на успехи, любов, добро здраве и т.н.

Ние, хората, съвсем неслучайно сме поставяни в различни ситуации, в които се налага да се проявяваме по някакъв начин. Всеки акт, всяко действие, което предприемаме, според мен мигновено рефлектира върху предстоящите събития и ги променя. Затова съществува възмедие в добрия или лошия смисъл на думата, затова има смисъл да се стремим към истината, доброто, красотата, които ние още с  раждането си чудесно умеем да различаваме.

Всеки човек през целия си живот се учи, защото пътят ни към усъвършенстване е своего рода обучение. Докато порастваш, ти постепенно правиш своя избор – на чия страна да застанеш и защитаваш – на тъмната или на светлата. Или по-точно доколко, в каква степен, ти си под влияние на тези две основни сили.

Трябва ти време да се самоопределиш и след това съзряване, продължавайки да се учиш, поемаш избрания от теб път, за който носиш своята отговорност, както и всичките последствия от този избор. Също така мисля, че никога не е късно да коригираш избора си, ако в даден момент осъзнаеш, че е бил грешен.

BasiDi , не ти ли се вижда странно, че обществото насажда именно такива нагласи, които да отклонят вниманието от подобен род теми…сякаш някой има интерес познанието да остане скрито...

...Вътрешното ми аз понякога, в определени дни,  е много силно, но след това изчезва за дълго и никакви тренировки не помагат. По-точно аз не съм наясно как да развивам в себе си тези усещания, но ще се опитам да приложа съветите ти.

В този ред на мисли, какво ли пък би се случило, ако хората можеха да развиват в себе си способности да проникват в бъдещето? Това ще ги направи по-силни, отколкото е желателно да бъдат, и по тази причина може би е изчезнала всякаква информация по коментираните от нас въпроси.

Няма случайни неща. Явно, че все още много неща не можем да си обясним, но това не означава, че не съществуват.

Като човек със скептична нагласа, бих се усъмнила дълбоко в това, дали човек може да предвижда/предчувства/сънува бъдещето, но т.к. и на мен ми се е случвало - определено е възможно.

Жалко, че няма начин с такова предсказание да се убедят хората да се пазят или да бягат, за да се спасят. Днес напомниха по телевизора, че само в една област на Индонезия са загинали над 130 000 души... Има един афоризъм, че смъртта на един човек е трагедия, смъртта на един милион е статистика...  жестоко е и не го приемам.

За дежа ву-то...Случаи на дежа ву са описани и от Джек Лондон,дори от Артър Конън Доил,дето е толкова скиптичен към разните мистерии...
За привърженици на теорията на реинкарнацията(преселението на душите-бел.ред.)е поредното доказателство за предишното пребиваване на душата на земята.
Хмм,мнозина учени считат че това явление било резултат на преумореният мозък които 'забивал'.Напомняло на холографията.Активирането на дежа ву можело да стане от
незначителен детаил-звук,миризма,усещане.Наи-податливи на това парадоксално явление
били меланхолиците,нервните и силно чувствителните хора...

Dreams will come true...

Ежедневно се убеждавам, че блогерите са едни от най-интересните събеседници, които съм срещала.

Ето какво прочетох преди известно време в http://referati.com/. Темата на реферата е библейското поучение “Потърсете истината и тя ще ви направи свободни”. Авторът се е опитал да направи коментар на понятието "истина" в религиозен аспект и да отговори на въпроса какъв е ключът към достигането й. Поствам го заради по-различната гледна точка по въпросите, които засегнахме.

Пътищата за достигане до истината са безброй. По който и да тръгнеш, винаги ще стигнеш до една изходна точка и в един момент от твоето малко съществуване, “светлината ще озари лицето ти” и “материята ще се разгради в и около теб”. 

Животът на всички нас е предначертан дотолкова, доколкото всички стигаме до един общ край и осъзнаваме една обща истина. През другото време бавно всички достигаме до различни истини по различни начини, така че те остават в душите и съзнанията ни като нещо изначално познато. 

В нашата малка човешка черупка управлявана от нашето малко човешко съзнание цялостната истина не може да просъществува. Физически това е и невъзможно.

Истината на практика е нещо като ключ, ключ, който разтваря вратите към истинският свят. Това е - както някои хора обичат да се изразяват напоследък - изхода от Матрицата, от тази материална реалност, която обитават нашите нищо не подозиращи души. Веднъж намерил този ключ, ще бъдеш истински “свободен”. 

Религиите обясняват това явление с Рай, други с Нирвана, трети с върховно блаженство. Ти СИ и ЩЕ бъдеш част от всеобщата програма, в която всички като малки пчелички работят за напълването на кошера си със знания. Знания не за заобикалящата “програмирана“ реалност, а за изначалните морални истини. 

Не бива да бързаш да разтвориш вратите си за истинският живот и съответно да търсиш ключът под дърво и камък, защото ще си навредиш повече. Трябва да се примириш с факта, че не може в един живот да се разбере абсолютната истина, защото тя се състои от много неща, малки и прости, свързани помежду си в една гигантска информационна мрежа, която с времето трябва да обходиш и опознаеш. Ако бързаш, няма да можеш да осъзнаеш и приемеш много от нещата, които научаваш. И в един момент главата ти ще “запуши”, и ще се наложи да започнеш всичко отначало.

И така заради проблясъците (от вече случилото се – т.нар. Де жа ву), които мигновено ще изникват в съзнанието ти, ще възприемаш света все по-сложно, защото всичко това ще те обърква. Така не само ще забавиш пътя си до сюблимния момент, но и ще поемеш в грешната посока.

Истината е нещо общо, нещо абсолютно, нещо което, за да бъде разбрано, се изисква не само страстно желание, но така също и търпение.