Стихотворение на седмицата 03.12. - 09.12.2007; Европейско училище по изгнание - Пламен Дойнов

03 декември 2007, 19:30 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 564 прочита
Ключови думи: стихотворение на седмицата, четяща българия
 Европейско училище по изгнание

 Тук никой няма име. То е легион.
 В наблъсканите спални на училищния пансион
 прииждат всякакви отличници и калпазани,
 от европейските провинции събрани.
 Тук всеки зубри сам езика на отсъстващата слава:
 да си отиде и да стане друг, да се забрави,
 да срича азбуката на изчезването, да мълви
 урока по сбогуване (без да кърви),
 прилежно да дочита последните глави
 на всяка приказно патриотична книга,
 към най-изящното изгнание да се издига,
 да знае наизуст “Прощавай, роден край”,
 докато помни: краят няма край…

 Като красиви риби немите ни гласове се борят
 в аквариума на училищния ни прозорец:

 - Понеже Англия не иска тук такъв боклук – Австралия ме чака.
 - Понеже Франция желае мир – да хващам пътя за Гвиана.
 - Понеже Португалия отрепки не търпи – ритник към Мозамбик.
 - Понеже във Русия всичко е възможно – Сибир ще ме отмие като пяна.

 Тук всеки сам се научава: да не сънува Лондон, да не страда по Париж,
 да не мечтае Лисабон, да не предвкусва Петербург…
 За София – да не говорим…
 И ето – мен не сочи никой и не казва: Виж.
 Умея да изчезвам в сън на Батенберг или Кобург.

 Тук аз съм златният отличник на класа –
 когато кажат, мен ме няма на часа.
 Понеже съм си българин и няма накъде
 (без никакви колонии, затворено море),
 аз ставам гениалният изгнаник на Европа,
 изобретявам на изчезването си потопа:
 И мен ме няма – отпътувам в мътното начало,
 напускам моето опустошено тяло
 и някъде далеч от себе си, на остров от забрава
 аз основавам най-самотната тропическа държава.


Пламен Дойнов