носталгия - искам мореееее

днес явно ми е ден за мечти, не по скоро спомени:)

събудих се след толкова реален сън - точно в момента, в който се гмурвам в морето... боже колко беше прятно:) малко преди това се излежавах на плажа и някакво момче ме навиваше да влезем във водата, имах си някакви доводи против, но все пак се навих и бум... водата ме покри от всякъде... ех колко релано беше и хубаво... обичам ги тез сънища   събудих се с такова хубаво усещане...

а сега от повече от 2 часа гледам снимки, почнах с цел - търсих едни снимки с кукери от Разлог - НГ-2004. (Е не ги намерих, но пък намерих страхотни снимки от Кукери в Широка лъка, заслужава си да се види на живо.) Но после като се зарових в галерията, нямаше как стигнах и до морето:) Абе не е морето проблема... не че не ми се ходи, ходи ми се... ама явно някаква носталигя ме е обхванала... стари приятели, които не съм виждала скоро... някакви места, на които съм изкарала страхотно...

Ей го на, сега ми се обади един приятел - абе с него случая е много странен, не знам дали да го нарека дори приятел  И той ми навя едни "прашясали" спомени... Та с този човек имахме вземане даване, преди 10-тина години... после изчезна, скри се, живота ни тръгна в различни посоки. До преди време, когато пак случайно се намерихме. Да бъдем по-точни аз го намерих:) мои познати се оказаха и негови приятели и мен ме засърбя пустото любопитство и го издирих... От една година и малко се виждаме в нета - icq, вече и skype. Говорим си, дори споделяме... но факта си е факт - не сме се виждали от 10 години - а е в София, няма оправдания разстояния и граници...

уф... на къде се отплеснах:) ... е толкова, трябва да си храня дзвера:)