Искаше да поговорим за образованието.

Да, наистина. Забелязвам, че повечето от вас не разбират правилно същността, функциите и целите на образованието. Да не говорим за процеса, чрез който да го осъществяват.

Това е много силно твърдение и имам нужда от помощ, за да го проумея.

По-голямата част от човечеството е на мнение, че смисълът, целта и предназначението на образование­то е да преподава знания. Да дадеш образование на някого, означава да му предадеш познание - в повечето случаи познанието, придобито от определено семейство, род, племе, общество, нация и от целият свят.

Но образованието не е особено много свързано с познание.

О? Това ме озадачава. Очевидно.

С какво тогава е свързано образованието? С мъдрост.

Мъдрост ли?

Добре, предавам се. Каква е разликата?

Мъдростта е приложено познание.

Значи, не бива да се опитваме да даваме на нашето младо поколение познание. Трябва да се опитваме да му дадем мъдрост.

Преди всичко не се „опитвайте" да правите нищо. Просто го правете. На второ място, не пренебрегвайте познанието за сметка на мъдростта, това може да се окаже фатално. От друга страна, не пренебрегвайте мъдростта за сметка на познанието. Това също може да се окаже фатално, то ще унищожи познанието. На вашата планета то всъщност го унищожава.

Искаш да кажеш, че пренебрегваме мъдростта за сметка на познанието ли?

В повечето случаи да. И как правим това?

Учите децата какво да мислят, вместо как да мислят. Обясни ми, моля те, това.

Разбира се. Когато преподавате на вашите деца познание, вие им казвате какво да мислят, т.е. вие им казвате какво се предполага, че трябва да знаят, какво искате да приемат за истина.

Когато предавате мъдрост на своите деца, вие не им казвате какво трябва да знаят, нито какво е истина, а по-скоро как да постигнат своята собствена истина.

Но без познание не може да има мъдрост.

Съгласен съм. Ето защо казах, че не можете да пре­небрегвате познанието за сметка на мъдростта. Из­вестно количество познание трябва да се предава от едно поколение на друго, това е очевидно. Но колкото се може по-малко познание. По-малко количество означава по-добро качество.

Нека детето само да открие за себе си нещата. Знайте едно: познанието се губи. Мъдростта никога не се забравя.

Значи училищата трябва да учат децата на колкото се може по-малко неща?

Вашите училища трябва да сменят своите акцен­ти. В момента те са съсредоточени най-вече върху зна­нието и обръщат изключително малко внимание на мъд­ростта. Часовете по критическо мислене, проблемни задачи и логика се смятат от много родители за опасни. Те настояват да се изключат подобни часове от учеб­ната програма. И това става, защото целта им е да за­пазят начина си на Живот. Защото децата, които имат възможност да разбият собствено критическо мисле­не, са твърде склонни да се откъснат от моралните норми и от целия начин на живот на своите родители.

За да съхраните начина си на живот, вие сте изгра­дили една образователна система, която се основава на развитие на паметта на детето, а не на неговите способности. Децата се учат да помнят факти и мито­ве - митовете, които всяко общество изгражда за се­бе си - а не им се дава възможност да откриват и да пресъздават собствените си истини.

Програми, които карат децата да разбият своите способности и умения, а не паметта си, се подлагат на на­смешка от ония, които си въобразяват, че знаят какво трябва да научи детето. Но онова, на което учите своите деца, е приближило света към невежеството, а не го е отдалечило от него.

Нашите училища не преподават митове, те преподават факти.

Сега се опитваш да излъжеш сам себе си. По същия начин, по който лъжете вашите деца.

Лъжем нашите деца, така ли?

Разбира се. Можеш да вземеш който искаш учебник по история и сам ще се убедиш. Вашата история е напи­сана от хора, които искат децата да възприемат света от точно определена гледна точка. Всеки опит да се разшири историческият кръгозор се подлага на критика и се определя като „ревизионистки". Не искате да кажете истината за миналото си на своите деца, за да не ви видят такива, каквито сте в действителност.

В по-голямата си част историята е написана от гледна точка на онази част от обществото, която може да се определи като англосаксонци, протестанти, мъже. Когато жените, чернокожите и другите хора, ко­ито са малцинство, заявят: „Хей, почакайте малко, не така са станали нещата, вие сте изключили голяма част от събитията тук," вие се гърчите от страх, крещите и изисквате „ревизионистите" да спрат да се опитват да променят вашите учебници. Нямате никакво желание децата ви да узнаят какво в действи­телност се е случило. Искате само да знаят онова, ко­ето оправдава случилото се от ваша гледна точка. Ис­каш ли да ти дам пример за това?

Да, моля.

В Съединените щати вие не учите своите деца всич­ко, което трябва да знаят, за решението на вашата страна да хвърли атомни бомби над два японски града, които убиха и осакатиха стотици хиляди хора. По-скоро им представяте фактите така, както вие самите гледате на тях - и както бихте искали те да ги възприемат.

Ако някой направи опит да даде и друга гледна точ­ка по този въпрос - например, гледната точка на япон­ците - вие крещите от ярост и заявявате, че учили­щата не трябва да се осмеляват дори и да помислят да представят подобни факти в тяхната историческа перспектива на това важно събитие. По този начин вие не преподавате история, а политика.

Историята трябва да бъде точна и пълна характе­ристика на всичко, което действително се е случило. Политиката никога не разглежда събитията такива, каквито са били. Политиката винаги заема гледната точка на едната страна по отношение на случилото се.

Историята показва, политиката оправдава. Исто­рията разказва всичко, политиката прикрива, разказва само едната страна на нещата.

Политиците мразят вярно написаната история, а вярно написаната история не говори твърде добре за политиците.

Но вие всъщност сте облечени в новите дрехи на краля, защото вашите деца в крайна сметка виждат истината. Деца, които са научени да мислят критич­но, се обръщат към вашата история и казват: „Госпо­ди, как са се заблуждавали моите родители и прароди­тели!" Това ви се струва непоносимо. Вие се опитвате да им го избиете от главата. Не искате децата да поз­нават основни факти. Искате да възприемат вашата гледна точка спрямо фактите.

Струва ми се, че малко преувеличаваш. Май отиде твър­де далеч с тази аргументация.

Така ли? Повечето представители на вашето об­щество не искат децата дори да знаят основни факти на живота. Хората са останали възмутени дори когато училището просто започва да преподава на децата това как функционира човешкото тяло. Сега вие не допускате да се каже на децата по какъв начин се разпрост­ранява СПИН или как трябва да се предотврати неговото разпространяване. Освен ако от специфична гледна точка ги инструктирате как да избягват СПИН. Тогава всичко е наред, но просто да им дадете факти и да ги оставите да решават сами? За нищо на света.

Децата нямат готовност сами да вземат решение по те­зи въпроси, те трябва да бъдат ръководени правилно.

Замислял ли си се над вашия свят напоследък? Какво имаш предвид?

Той показва по какъв начин сте ръководили своите деца в миналото.

Не. Това показва само как не сме ги ръководили. Ако све­тът е в това състояние на разложение, в което е днес - а то­ва е така в много отношения - то не е, защото сме се опит­вали да учим своите деца на утвърдени ценности, а защото сме допуснали да бъдат научени на цялата тази „нова мода"!

И ти наистина вярваш в това, нали?

Напълно си прав, наистина вярвам! Ако бяхме държали де­цата си ограничени до консервативния морал, вместо да ги тъпчем с целия този боклук като „критическо мислене" и та­ка нататък, ние щяхме да бъдем далеч по-добре. Ако не бях­ме въвели в класните стаи така нареченото „сексуално въз­питание" и бяхме оставили семейството да се занимава с не­го, както е редно, сега нямаше тийнейджърите да създават бебета и самотни майки на 17 години да подават молби за со­циална помощ и светът нямаше да стигне до този амок. Ако бяхме по-настоятелни в това младежите ни да живеят спо­ред нашите морални норми, а не ги бяхме оставили да си съз­дават свои, нашата силна, енергична нация нямаше да се пре­върне в тази жалка имитация на онова, което е била.

И още нещо, недей да се опитваш да ми казваш изведнаж, че трябва да видим своите „неправди" за онова, което сме из­вършили в Хирошима и Нагазаки. Ние сложихме края на вой­ната, за Бога. Спасихме хиляди Животи. И от двете страни. Такава беше цената на войната. На никого не му харесваше това решение. Но това трябваше да се направи.

Разбирам.

Да, разбираш. И ти приличаш на всички онези сладникави либерални комунистчета. Искаш да ревизираме своята исто­рия, добре. Искаш да ревизираме самите себе си, да отречем на самите себе си правото на съществувание. Тогава вие, либералите, ще можете най-сетне да се наложите; да завладеете света; да си изградите своите декадентски общества; да преразпределите богатствата. Властта на народа и какво ли още не. Но то досега не ни е довело до никъде. Онова, което ни е нужно, е завръщане към миналото, към ценностите на нашите праотци. Ето какво ни е нужно!

Свършили? Да, свърших. Какво ще кажеш?

Много добре. Това беше наистина много добре.

Е, когато човек е говорил по радиото в продължение на няколко години, не е трудно да изрази всичките тези мисли.

Така мислят повечето хора на вашата планета, нали?

Определено. Не само в Америка. Може да вземеш, която искаш страна. Само да смениш името на войната. Доста­тъчно е да вземеш за пример което и да е военно действие, на която и да е държава, по което и да е време на историята. Няма значение. Всички мислят, че са прави. Всички знаят, че другата страна е неправа. Да забравим за Хирошима, можем да вземем за пример Берлин. Или Босна.

А и всеки знае, че утвърдените ценности са давали резул­тат. Всички вече знаят, че светът върви към разпадане. Не са­мо в Америка. Навсякъде е така. Надига се глас за връщане към утвърдените ценности и към национализма на всякъде на планетата.

Зная, че е така.

- Опитах се само да дам израз на тези чувства, на тази загриженост, на тази ярост.

- Добре се справи. Едва не ме убеди.

Тогава? Какво ще кажеш на хората, които наистина мис­лят така?

Бих ги запитал дали наистина смятат, че нещата са били по-добри преди тридесет, преди четиридесет, преди петдесет години. Бих казал, че в спомена нещата не се виждат достатъчно ясно. Човек си спомня добро­то и забравя лошото, това е естествено и нормално, но не се оставяй да бъдеш заблуждаван, мисли критично. А не­дей просто да си спомняш онова, което мислят другите. Ако се върнем към нашия пример, наистина ли смя­таш, че е било абсолютно необходимо да се хвърли атом­на бомба над Хирошима? Какво казват вашите американки историци по отношение на множеството сведения, дадени от хора, които знаят по-добре какво всъщност е станало? За това, че Японската империя тайно е дала на Съединените щати своето съгласие да сложи край на войната, преди да бъде хвърлена бомбата? Каква роля е изиграло желанието за отмъщение за ужаса край Пърл Харбър при решаването да се хвърли бомба? А ако приемеш, че бомбата над Хирошима е била необходима, защо тогава е било необходимо да се хвърли втора бомба? Възможно е, разбира се, твоите изводи да са напълно правилни. Възможно е американската гледна точка за събитията да отговаря на действителността. Това

не е обект на дискусия тук. Онова, което дискутираме, е, че Вашата образователна система не допуска критическо мислене по тези и много други въпроси.

Можеш ле да си представиш какво би се случило с един учител по социология или история в Айова, който поиска тези въпроси да се изучават в клас и приканва и окуражава студентите и учениците да анализират проблемите в дълбочина и да си направят свои собствени изводи?

Ето това е въпросът! Вие не желаете вашите младежи сами да си направят изводите. Искате те да прие­мат, да стигнат до същите изводи, до които сте стигнали вие. Така ги обричате да повтарят грешките, до които тези изводи са ви довели.

А какво ще кажеш за твърденията на толкова много хора относно утвърдените ценности и разпадането на днешното общество? Какво ще кажеш за невероятното нарастване на броя на младежите в юношеска възраст, които раждат свои деца, на майките, които молят за социална помощ и за това, че нашият свят е достигнал до амок?

Вашият свят наистина е стигнал до амок, с това съм съгласен, но той не е стигнал до този амок, защото сте допуснали в училищата вашите деца наистина да бъдат обучавани, той е стигнал до това състояние, за­щото не сте допуснали да бъдат учени истински.

Вие не позволявате училищата ви да учат, че лю­бовта е всичко, което съществува, вие не сте позволи­ли във вашите училища да се говори за любовта, която е безусловна.

По дяволите, ние не допускаме дори религиите да говорят за това.

Точно така. Както и не позволявате на вашите младежи да се научат да обичат себе си, своите тела, своята човешка същност и своята удивителна сексуална същност. И няма да допуснете децата ви да знаят, че те са преди всичко духовни същества, които обита­ват в тяло. Вие не се отнасяте към вашите деца като духове, които са се въплътили в тела.

В общества, където открито се говори за сексуалността и тя свободно се дискутира и с радост се обяснява и преживява, фактически не съществуват сексуални престъпления, има само много малък брой раждания, които не са желани и очаквани и няма „незаконни" раждания. Във високоразвитите общества всич­ки раждания са благословени и всички майки и всички де­ца получават грижи и благосъстояние. Обществото не би допуснало нищо друго.

В общества, където историята не се подчинява на възгледите на силните и властните на деня, грешките на миналото открито се признават и никога не се пов­тарят. И веднъж е достатъчно за поведение, което е очевидно себеразрушаващо.

В общества, където се преподава критическо мис­лене, проблемни ситуации и умения за живот, а не се учат факти, които просто трябва да се запаметят, дори и така наречените „оправдани" действия на ми­налото се разглеждат внимателно и се анализират. Ни­що не се приема за даденост.

Как се постига това? Да вземем например Втората световна война. Как една училищна система може да преподава житейски умения, а не просто факти, когато разглежда историческия епизод при Хирошима?

Учителите биха описали пред своите ученици точ­но онова, което се е случило, ще представят всички факти - всички факти, които са довели до това съби­тие. Ще потърсят гледните точки на историци от двете страни, като си дадат сметка, че за всичко съ­ществува повече от една гледна точка. След това няма да искат от класа да запамети фактите по въпроса. Вместо това, ще отправят предизвикателство към тях, ще кажат: „Ето че чухте какво се е случило, знае­те всичко, което е предхождало, всичко, което е станало след тези събития. Дадохме ви колкото можахме „знания". Сега от това „знание", каква „мъдрост" можете да извлечете? Ако вие сте избрани да решите проблемите, пред които хората са били изправени в онези дни, и които са били решени като е била хвърле­на бомба, как бихте ги решили, можете ли да намерите по-добър начин?"

О, разбира се, това е лесно. Всеки може да даде отговори по този начин - със задна дата. Всеки може да погледне през раменете назад и да каже: „Аз щях да направя това по-различно."

Защо тогава не го правите? Моля?

Казах, защо тогава не го правите? Защо не сте обръ­щали поглед назад през рамо, защо не се учите от мина­лото си и не постъпвате по друг начин? Ще ти кажа за­що. Защото да позволите на децата си да имат друг поглед към миналото, да го анализират критично и всъщност да изисквате от тях това, като част от тях­ното образование, ще ви изправи пред риска те, да се противопоставят на начина, по който вие сте постъпвали.

Те и без това, разбира се, ще ви се противопоста­вят, но вие просто не желаете да позволите това да става твърде много в класните стаи. Така че на тях им се налага да излязат да го правят на улицата. Размахват лозунги, късат си военните книжки, изгарят военни от­личия и флагове, правят всичко възможно, за да привлекат вниманието ви, да ви накарат да ги забележите. Вашите младежи крещят срещу вас: „Трябва да има по- добър начин!" Но вие не ги чувате. Вие не искате да ги чуете и затова не ги стимулирате в класните стаи да започнат да мислят критично по отношение на фактите, които им давате.

Просто ги приемете, им казвате вие. Не се изправяйте да ни заявявате, че не сме прави, просто прие­мете за право онова, на което ви учим.

Ето такова образование давате на вашите деца. И това наричате образование.

Но има хора, които биха казали, че тъкмо младите хора и техните налудничави либерални идеи тласкат тази страна и света по нанадолнището. Водят ни към ада, тласкат ни към пълна забрава, унищожават ценностите на нашата култура и ги заменят с девиза „Прави каквото ти се прави" или „каквото чувстваш, че е добро" - един морал, който заплашва да унищожи нашия начин на живот.

Младите хора наистина унищожават вашия начин на живот, младите хора винаги са го правили. Вашата работа е да ги окуражавате, а не да ги обезкуражавате.

Не са младите хора, които унищожават дъждовните гори, те искат от вас да спрете това. Не са млади­те хора, които унищожават озоновия слой, те искат от вас да спрете това разрушение. Не са младите хора, които експлоатират бедните във фабриките по целия свят, те искат от вас да прекратите това. Не са мла­дите хора, които ги осъждат на смърт, а след това из­ползват парите за война и въоръжаване.Те искат да прекратите това. Не са младите хора, които пренеб­регват проблемите на слабите и потиснатите, оставяйки стотици хора да умират от глад ежедневно на планетата, когато има храна достатъчно, за да засити всички. Те искат от вас да прекратите това.

Не са младите хора, които се занимават с политиката на лъжи и манипулации. Те искат от вас да прекра­тите това. Не са младите хора, които са сексуално репресирани, които се срамуват и притесняват от собствените си тела и предават този срам и притес­нение на собственото си поколение. Те искат от вас да предотвратите това. Не са младите хора, които са из­градили една цялостна система въз основа на принципа „правото на силния". И не те са изградили свят, който разрешава проблемите си с насилие. Те искат от вас да превратите това.

И дори не го изискват..., те молят за това.

Но тъкмо младите хора са агресивни! Младите хора се съ­бират на банди и убиват! Младите хора се надсмиват над закона и реда - над всякакъв ред. Младите хора ще ни подлудят!

Когато молбите и призивите на младите хора да се промени света остават нечути, богато никой не им обръща внимание, когато те видят, че паузата им е за­губена - когато видят, че бие ще наложите себе си въпреки всичко - тогава младите хора, които не са глупа­ци, ще избършат поредното нещо, което е най-добро за тях. Те, след като не могат да ви победят, ще се присъединят към вас.

Вашите младежи са се присъединили към вас чрез ва­шето поведение. Ако те действат с насилие, това е така, защото вие действате с насилие. Ако са материалистично настроени, така е, защото вие сте материалистично настроени. Ако действат безумно, това е защото бие действате безумно. Ако използват секса манипулативно, безотговорно, безсрамно, това е, за­щото вие вършите същото. Единствената разлика между младежите и възрастните е, че младежите бър­шат това открито.

Възрастните прикриват своето поведение. Възрас­тните смятат, че младите хора не ги виждат. Но мла­дите виждат всичко, нищо не остава скрито за тях. Те виждат лицемерието у възрастните и отчаяно се опитват да го променят. Но когато опитат всичко и не успеят, те не виждат друга възможност, освен да му подражават. В това е тяхната грешка, но никой не ги е учил на нещо друго. Не им е позволено да анализират критично поведението на възрастните, дадена им е била само възможността да го запаметят.

А онова, което човек запаметява, той го увековечава.

Добре, как тогава трябва да се отнасяме към образовани­ето на нашите младежи?

Първо, отнасяйте се към тях като към духовни същества. Те са духове, които са се въплътили във физическо тяло. Не е леко за духа да направи това, не е леко за духа да се приспособи. Това е много ограничаващо, много тясно. Затова и децата плачат, когато внезапно се почувстват в това ограничение. Вслушайте се в то­зи плач, разберете го и дайте на вашите деца колкото се може по-голямо чувство за „неограничаване".

След това, въведете ги в света, който сте създали, с нежност и грижа. Бъдете изпълнени с грижа - а това значи, бъдете внимателни - за онова, което влагате в тяхната памет. Децата помнят всичко, което виждат, всичко, което преживяват. Защо започвате да ги пляскате още в момента, в който излязат от утроба­та? Наистина ли смятате, че това е единственият начин да задвижите тяхната енергия? Защо отнемате бебетата от техните майки само минути след като са се отделили от единствената жизнена форма, коя­то са познавали до този момент в настоящото си съ­ществуване? Не може ли измерването им, измерване­то на ръста и теглото, смушкването и попляскването да почакат поне за миг, докато новороденото усети сигурността и утехата на онази, която му е дала живот?

Защо допускате някои от най-ранните впечатле­ния на вашето дете да бъдат впечатленията от наси­лие? Кой ви е казал, че това е добро за вашите деца? За­що криете впечатленията за любов?

Защо учите децата си да се срамуват и притесняват от собствените си тела и техните функции? Ка­то прикривате собственото си тяло от тях, вие им казвате никога да не се докосват по начин, който им доставя удоволствие? Какво послание им давате по този начин за удоволствието? На какво ги учите по отношение на собственото им тяло? Защо изпращате децата си в училища, където конкуренцията се допуска и даже подтиква, където да бъдеш „най-добрият" и да се учиш „най-много" се възнаграждава, където „добро­то представяне" получава висока оценка и не се търпи това човек да се развива със собствения си темп? Как­во разбират децата от всичко това?

Защо не учите вашите деца на движение и музика, на радостта от изкуството и мистерията на вълшеб­ните приказки, на чудесата на живота? Защо не извли­чате на бял свят онова, което естествено може да се открие в детето, вместо да търсите да вложите в него неща, които са неестествени за едно дете?

И защо не позволите на своите младежи да изучават логика, критическо мислене и проблемни ситуации, да се учат как да творят, как да използват собствената си интуиция и онова най-дълбоко вътрешно познание, кое­то имат, вместо да им налагате правила и това да запа­метяват системно изводи на едно общество, което ве­че е доказало, че е напълно неспособно да еволюира с тези методи и все пак продължава да се възползва от тях?

И най-сетне, преподавайте концепции, а не предмети.

Разработете една нова учебна програма и я органи­зирайте около три възлови концепции:

Осъзнаване

Честност

Отговорност

Преподавайте тези концепции на своите деца от най-ранна възраст. Накарайте ги да минат целия уче­бен курс до последния ден, установете целия си образо­вателен модел върху тях. Внедрете всички напътст­вия в това отношение дълбоко в душите им.

Не разбирам как би изглеждало всичко това?

Това означава всичко, което преподавате, да се основава на тези концепции.

Можеш ли да ми го обясниш? По какъв начин да препода­ваме тези идеи?

От първите буквари до по-сложните христоматии всички легенди, разкази и теми трябва да са свързани с тези възлови концепции. Това означава, че трябва да се разглеждат четива, свързани с осъзнаването, разкази, в които да се говори за честността, истории за отго­ворността. Вашите деца ще бъдат въведени в тези концепции, в тях ще се влеят тези концепции, те ще бъдат потопени в концепциите.

Задачите за писмени работи също трябва да са свързани с тези възлови концепции и с такива, които имат отношение към тях, когато детето развива в себе си способността да се самоизразява.

Дори и компютърните умения, които се препода­ват, трябва да бъдат включени в същата схема. Арит­метиката и математиката не са абстрактни науки. Те са най-основни средства за Живот във Вселената. Преподаването на всички компютърни умения трябва да се постави в контекста на по-широкия житейски опит, така че да привлича вниманието и да го насочва към тези възлови концепции и техните производни.

Какви са тези „производни"?

Ако трябва да използвам една фраза, която вашите средства за масова информация са направили твърде популярна, това са съпътстващите резултати. Цели­ят образователен модел може да се основава на тези съпътстващи резултати, които да изместят предме­тите в сегашната учебна програма, която от своя страна се основава предимно върху фактология.

Например?

Нека си представим кои са някои от идеите от особено значение за твоя живот.

Ами... Ами бих казал... Честността, за която ти спомена.

Да, продължавай. Това е възлова концепция. Ами... Справедливостта. Това е важна концепция за мен.

Добре. Други?

Доброто отношение към останалите хора. Това е една от важните концепции. Не зная как да я формулирам най-правилно.

Продължавай. Остави мислите си свободно да текат.

Да се разбираш с хората. Да бъдеш толерантен. Да не оскърбяваш останалите. Да се отнасяш равноправно към другите хора. Това са все неща, които се надявам да мога да пре­дам на своите деца.

Много добре. Отлично! Продължавай.

Ъъъ... Да вярваш в себе си. Това е добра идея. И... почакай, почакай... Сещам се за още една. Ами това е: да имаш достойнство. Предполагам, че трябва така да я формулирам -да имаш достойнство. Не зная как да изразя това чрез по-добра концепция, но то е свързано с начина, по който се държиш в живота, със зачитането на другите хора и с пътя, кой­то избираш.

Много добре. Много добре. Ето че вече стигаш до същността на въпроса. А има и много други подобни концепции, които всички деца трябва дълбоко да разбират, ако искат да еволюират и да израснат като ре­ализирани човешки същества. Въпреки това, вие не ги учите на тези неща в училище. Това са най-важните не­ща в живота, нещата, за които сега говорим, но вие не учите на тях децата си в училище. Вие не ги учите какво означава да бъдеш честен. Не ги учите какво означа­ва да бъдеш отговорен. Не ги учите какво означава да зачиташ чувствата на другите. И да уважаваш пътя, който другите са избрали.

Твърдите, че родителите трябва да учат децата на всичко това, ала родителите могат да им предадат само онова, което им е било предадено на тях. И така греховете на бащите се предават на техните синове. По този начин в семействата вие преподавате на де­цата същото, което вашите родители са ви предали във вашите семейства.

Така ли? И какво лошо има в това?

Ще те попитам отново, както и преди, оглеждал ли си се да видиш какво представлява вашият свят напоследък?

Ти все отново и отново ни връщаш към това. Непрекъсна­то ни караш да гледаме нататък, но то не е наша грешка, не можем да бъдем обвинявани за онова, което се дължи на света.

Не става въпрос да бъдете обвинявани. Става въп­рос да направите избор. И ако вие не носите отговор­ност за изборите, които прави човечеството и продължава да ги прави, кой тогава е отговорен за тях?

Не можем да бъдем отговорни за всичко.

Ето какво ще ти кажа: ако нямате волята да поеме­те пълната отговорност, за всичко, няма да можете да промените нищо.

Не можете постоянно да повтаряте, че те са го направили и те го правят и само ако можеха те да вър­шат каквото трябва! Спомни си една великолепна фра­за на комиксовия герой на Уолд Кели, Пого, и никога не я забравяй:

„Срещнахме се ние с врага и се оказа, че този враг сме ние самите."

Ние непрестанно стотици години повтаряме все едни и същи грешки, нали така...

Хиляди години, сине Мой. Човечеството не е отиш­ло много по-далеч от първичните си инстинкти, характерни за пещерната епоха. И всеки опит да се проме­ни това положение се посреща наострено, всяко предизвикателство, което ви кара да разгледате собстве­ните си ценности и може би да ги преоцените, се пос­реща със страх, а след това с гняв. Сега от Мен произхожда идеята действително да преподавате по-висшите концепции в училищата. И ето, сега наистина не­щата стават опасни.

Въпреки това, във високо еволюиралите общества се прави точно това.

Проблемът е в това, че не всички хора са на едно и също мнение по отношение на тези концепции и на тяхното съдържание, затова не можем да ги преподаваме в нашите учили­ща, родителите направо побесняват, когато някой се опита да включи подобни неща в училищната програма. Те казват, че преподаваме „ценности" и че училището не е място за пре­подаване на подобни идеи.

Грешат! Имайки предвид, че човешкият род се опитва да изгради един по-добър свят, те грешат. Учи­лищата са най-точното място за подобно обучение. Те са съвсем подходящи, защото са далеч от предразсъдъ­ците на родителите. Подходящи са, защото училищата имат автономност от родителските предубеждения. Виждали сте какъв е резултатът за планетата от това, че ценностите се предават от родители на де­ца. На вашата планета е настъпил пълен хаос.

Вие не разбирате най-важните идеи на цивилизова­ните общества.

Вие не знаете как да решавате конфликтите без насилие.

Не знаете как да живеете без страх.

Не знаете как да действате без егоцентризъм и собствен интерес.

Не знаете как да обичате безусловно.

Това са основни - основни - разбирания, а вие дори не сте се обърнали към тях, още по-малко ги разбирате и прилагате... След хиляди, хиляди години.

Има ли някакъв начин да излезем от този хаос?

Да! Пътят за това са вашите училища! Образова­нието на младото поколение! Вашата надежда е в след­ващото поколение и в по-следващото! Но трябва да спрете да ги тласкате към начина ви на живот от ми­налото. Този начин на живот не даде добър резултат. Той не би доведе дотам, докъдето се бяхте запътили. И все пак, ако не внимавате, вие ще стигнете точно там, на където сте тръгнали!

Така че, спрете! Огледайте се! Седнете заедно и по­мислете. Сътворете най-грандиозната версия на най-прекрасното видение за себе си като човечество. Пос­ле, вземете ценностите и идеите, свързани с това ви­дение и ги преподавайте във вашите училища.

Защо не включите например, курсове като...

* Мирно разрешаване на конфликтът

* Взаимоотношения, основани на любовта

* Индивидуалност и изграждане на Аза

* Тяло, съзнание и дух: функциониране

* Изграждане на творчески способности

* Зачитане на Аза, как да зачитаме себе си и как да ценим другите

* Радост от сексуалността

* Справедливост

* Толерантност

* Различия и подобия

* Икономическа етика

* Творческото съзнание и силата на разума

* Осъзнаване и пробуждане на съзнанието

* Честност и отговорност

* Видимост и откритост

* Наука и духовност

Много от тези курсове вече се изучават. Наричаме ги хуманитарни науки.

Аз не говоря за някаква двудневна програма в рамките на курс, който трае цял семестър, говоря за самос­тоятелно курсове по всяка от тези теми. Имам предвид пълна преоценка на вашите училищни програми. Става дума за учебни програми, които са основани на ценнос­ти. В момента вие преподавате до голяма степен един учебен материал, който се базира само на фактология.

Аз имам предвид това, че вниманието на децата трябва да се съсредоточава колкото се може повече върху това да разбират възловите концепции и теоре­тичните структури, около които трябва да градят ценностните си системи. В момента вие се основава­те само на данни, факти и статистики.

Във високо еволюиралите общества на вашата галактика и на вселената (за които общества ще гово­рим по-конкретно в трета книга), Концепциите за жи­вота се преподават на младежите от най-ранна въз­раст. Онова, което вие наричате „факти" и което в тези развити общества се смята за не толкова важно, се преподава в много по-напреднала възраст.

На вашата планета вие сте създали едно общество, в което малкият Джони се научава да чете много преди предучилищна възраст, но още не се е научил да спре да хапе брат си. Сузи знае таблицата за умножение съвършено и запаметява много неща в първите кла­сове на училището, но не се е научила, че няма нищо срамно и смущаващо във връзка с нейното тяло.

В момента вашите училища съществуват главно, за да дават на децата отговори. Много по-полезно би било, ако основната им функция беше да задават въпроси. Какво например значи да бъдеш честен, да бъдеш отговорен или да бъдеш „справедлив"? Какво следва от всичко това? Как трябва да се разбира това, че две плюс две е равно на четири, какви са последиците от този факт? Високо еволюиралите общества подтикват всички деца да от­криват и да пресъздават сами отговорите на тези въпроси.

Но... Но, това би ни довело до хаос!

За разлика от сегашното състояние на живота ви, което съвсем не е хаотично....

Добре, добре.... Ще ни доведе до още по-голям хаос.

Нямам предвид училищата да не разкриват на мла­дото поколение нещата, до които вие вече сте стиг­нали и вашето мнение по тези въпроси. Точно обратно­то. Училищата служат на своите ученици, богато спо­делят с младежите онова, което възрастните са узна­ли и усвоили, решенията и изборите, които са правили в миналото. Тогава учениците могат да си създадат представа доколко тези решения и избори са били пра­вилни. Във вашите училища, обаче, вие представяте тези данни на учениците си като ОНОВА, КОЕТО Е РЕДНО, докато фактите трябва да се представят просто като това, което са: факти.

Фактите от миналото не трябва да дават основа­ние за Истината в Настоящето, фактите от минали времена и опитности трябва винаги да бъдат само ос­нование за нови въпроси. Винаги смисълът трябва да бъ­де във въпроса, а не в отговора.

И въпросите винаги са едни и същи. Вие съгласни ли сте, или отхвърляте фактите на миналото такива, каквито ви ги представяме? Какво мислите за тях? Ви­наги това трябва да бъде ключовият въпрос, там трябва да бъде съсредоточено цялото внимание. Какво мислите? Какво мислите вие? Какво мислите вие?

Сега е очевидно, че децата ще отговорят на този въпрос, в зависимост от ценностите на своите роди­тели. Родителите ще продължат да бъдат в силна по­зиция - очевидно във водеща позиция - при създаване­то на системата от ценности на детето. А целта и предназначението на училището трябва да подтиква младото поколение от най-ранна възраст до края на формалното обучение да преценява тези ценности, да се учи как да ги използва, да ги прилага, да ги направи функционални - и дори и да ги подлага на съмнение. Ро­дителите, които не желаят децата им да поставят под въпрос- техните ценности, не са родители, които обичат своите деца, а по-скоро, които обичат себе си посредством своите деца.

Иска ми се - о, как ми се иска - да имаше училища като те­зи, които описваш!

Някои училища се стремят към този образец.

Наистина ли?

Да. Прочети онова, което пише Рудолф Щайнер, разгледай методите, които е използувал в Уолдорфското училище, което е развил.

Да, разбира се, зная за тези училища. Да не би да им пра­виш реклама?

Само изказвам наблюдение.

Защото ти много добре знаеш, че аз съм запознат с учи­лищата Уолдорф. Знаеше това.

Разбира се, че го знаех. Всичко в твоя живот е служило, за да те доведе до този момент. Аз не съм започ­нал разговора си с теб в началото на тази книга. Аз съм разговарял с теб в продължение на години посредством всички твои асоциации и преживявания.

Значи твърдиш, че училището Уолдорф е най-доброто?

Не, казвам само, че то е един добър пример, имайки предвид целите, които вие като човешка раса сте си поставили; имайки предвид онова, което искате да постигнете; имайки предвид онова, което по собстве­ните ви думи желаете да бъдете. Казвам само, че то е един пример - един от няколкото примера, които мо­га да цитирам, въпреки че на вашата планета и във ва­шето общество те са изключения - пример за образо­вание, което се съсредоточава върху „мъдростта", а не върху „чистото" знание.

Е, добре, това е образец, който аз напълно одобрявам, има много голяма разлика между Уолдорфското училище и останалите. Ще дам един пример. Това е прост пример, но кате­горично илюстрира какво искам да кажа.

В Улдорфското училище учителят заедно с децата изминава всички степени на първоначално и елементарно усвояване на знанията чрез опита. През всички тези години децата имат един и същ учител, учителите не се сменят непрекъснато. Можеш ли да си представиш каква силна връзка се фор­мира? Виждаш ли колко е ценно това?

Учителят опознава детето, сякаш то е негово собствено дете. Детето постига една степен на доверие и любов към учителя, която отваря врати, несъществуващи за много от

традиционните училища. В края на тези години учителят се връща отново към първата степен на обучение и започва це­лия процес с друга група деца, като изминава всички степени на учебната програма. Един учител, който се е посветил да преподава в Уолдорф, може да се окаже, че е работил само с четири или пет групи деца през цялата си учителска практи­ка, но той или тя е означавал нещо за тези деца, което не е възможно в традиционното училище.

Този образователен модел признава и утвърждава, че човешките взаимоотношения, връзката и любовта, които се споделят при една такава парадигма, са също толкова важни, колкото фактите, които учителят може да сподели с дете­то. Това е като домашно училище извън дома.

Да, да. Да наистина, това е един добър образец. Има ли други образци?

Да. На вашата планета вие имате известен напредък по отношение на образованието, но той се осъщес­твява много бавно. Всеки опит да се усвои една учебна програма, която е с ценностна ориентация и е насоче­на към развитието на уменията на децата в училище, среща огромна съпротива. Хората виждат в нея запла­ха, смятат, че не е ефективна, те искат децата да изу­чават факти. И въпреки това, някои опити са си проби­ли път, но още има много да се прави.

Това е само една област на човешкия опит, която изисква основно преразглеждане на вашите човешки ценности.

Да, предполагам, че политическата сцена също би могла да претърпи някои промени.

Със сигурност.

 

Един необикновен диалог. Книга втора., Нийл Доналд Уолш, стр.51-61

Диалогът продължава! ...Тази промяна в парадигмата изисква мъдрост, голяма смелост и обща решителност. Защото страхът може да достигне до самото сърце на тези концепции и да ги обяви за погрешни. Страхът може да подрони тези прекрасни истини...

Но вие не ще можете да създадеше едно общество, за което сте мечтали винаги, докато не осъзнаете с мъдрост и яснота върховната истина, че онова, което вършите на другите, го вършите на себе си; че каквото не направите за другите, не успявате да осъществите и за себе си; че болката на другите е и ваша болка и радостта на другите е ваша радост и че когато я отричате, вие отричате частица от себе си.

Сега е моментът да се върнете към себе си. Сега е моментът да пресътворите Истинския си Аз и да осъществите своя дял.