Кофти ми е :(

Последните няколко дни се чувствам поттиснат, самотен и имам чувството, че всички ми имат зъб Frown. Просто съм депресиран ужасно много. Примерно днес сутринта отивам на даскало, тъкмо влизам...И даскалката ми по български директно ме изкара на дъската (а съм оформен). Първо си викам, тая ме изпита защото закъснях, а аз същност влязах 10 секунди след нея. Още повече трябва да ме изпитат по всеки предмет до четвъртък. А аз от цялата тая бъркотия немога да се съсредоточа да си науча като хората. Просто искам да вдигна ръце и да изкрещя : "МАЙНАТА ВИ НА ВСИЧКИ"... И какво печеля... Нищо...А какво ще стане ако спра да уча... Ще стана прост бачкатор дето носи тухлите по строежите. Просто няма с кой да споделя мъката си Cry. Затова се надявам вие блогерите все пак да ме подкрепите малко. Много ще се радвам да има с кой да споделя мъката си...