"Китайското кино-чудо"

 Не харесвам прехвалените неща, точно това представляват модните напоследък китайски (тайвански) филми. Старите  хонконгски карате екшъни ми харесваха повече, макар и да не притежаваха голяма художествена стойност, в "Убий Бил" Тарантино прави реверанс към тях. И аз обичам митологичните препрадки и добрите бойни сцени, но стига с това хвърчене между дърветата. Не минава европейски кинофестивал без поредната китайска продукция да не спечели наградата за "най- добър чуждестранен филм", сякъш по задължение и се присъжда. Едно време така даваха награди и на съветските спортисти, като спореха за първото място с българите.
    Лично аз предпочитам японското кино, старите режисьори и по- новите- Куросава, Одзо и разбира се Такеши Китано.