Най-сетне дойде и моят ред да ме запратят в Сиера Леоне. Казвам "най-сетне", а всъщност никак не ми се идваше...
Какво ли не бях чула от колегите си, вече били там...
Ама нали съм жена, дето изслушва мнението на другите, но гледа да си състави и свое - нямам нищо против да видя с очите си що за чудо е там!
Пък и нали си ми дават заплата всеки месец точно за да се шматкам по света - оставаше и да ме питат къде искам да ходя!
И така - познатата схема ...
|
След цели 2 години най-сетне съм отново тук. Явно англичанката със студен поглед и бозава физиономия, която се разпорежда с времето ни цели 22 дена от месеца, пишейки служебните ни командировки и разписания, най-накрая се е смилила и ме е пратила в Баку за разнообразие...
На път за хотела в 7 сутринта пак не ми се спи. Напоследък все не ми се спи... Взе да ми се струва, че съня е загуба на време... Закъде съм се разбързала, какво се страхувам да ...
|
След толкова много посещения в Адис Абеба, така и до днес не разбрах на кого и защо му е хрумнало да кръсти тоя град точно така... Защото нито думата "ново", нито "цвете" имат нещо общо с това място в сърцето на Етиопия. Или поне така го видях аз, с моите си, европейски очи...
Вече не помня преди колко години се озовах за първи път там, но помня, че беше ноември и бе лято. Африканско, етиопско лято. Идвайки от Лондон - града без сезони, в който а...
|
Ташкент. Столица на Узбекистан. Там виреел памук. Толкова си спомням от учебника по география за 7-ми клас, щото това 7ми клас при мен беше много отдавна...; ))
И ето че преди няколко години започнах да пътувам и до там! Мястото много ми хареса. Уж прилича на останалите бивши съветски столици из Централна Азия, а ... не прилича. Има си нещо само свое си. Не знам дали успях да го уловя и ако да - дали бих успяла да го опиша с думи...
|
От столицата на Судан се завърнах едва вчера. Първо посещение. И като всяко първо нещо - остави у мен следа. Ходила съм в Африка, но това място е различно.
Все още съм jet-lagged, но то това май на мен си ми е постоянно състояние, така че няма да му обръщам внимание и ще опитам да ви разкажа впечатленията си от там.
Първа изненада - неприятна. 2 дни преди пътуването в офиса ни раздават по една кутия с таблетки против
|
От столицата на Судан се завърнах едва вчера. Първо посещение. И като всяко първо нещо - остави у мен следа. Ходила съм в Африка, но това място е различно.
Все още съм jet-lagged, но то това май на мен си ми е постоянно състояние, така че няма да му обръщам внимание и ще опитам да ви разкажа впечатленията си от там.
Първа изненада - неприятна. 2 дни преди пътуването в офиса ни раздават по една кутия с таблетки против малария. Ком
|
За първи път ми се наложи да ходя в Техеран преди 4 години. Когато компанията ни заяви, че вече редовно ще ни командироват до там за по няколко дни всеки месец - не знаех как да посрещна новината. Единственото, което знаех за тази страна беше, че там алкохола е забранен, което хич не ме касае, щото и разрешен да е - аз все толкова го пия. Не ми харесва вкуса на огнената вода във всичките й вариации, а аз правя само неща, които ми харесват,...
|
Хей...
Отвикнала съм да пиша писма.
Повече от месец не съм ти драсвала нито ред.
Не знам защо.
- Не ми беше до теб?...
|
Тази сутрин се събудих усмихната. .
Пих кафе, пожелах мислено Добро утро на всички скъпи за мен хора, които няма как да са наоколо, т.е. са твърде далеч, за да го чуят...
И - реших да тръгна.
Помниш ли - "And on the open road we came to a sign..."
И аз така. И тръгнах.
На запад. С посока, но без дестинация. Или цел.
Просто - исках да видя какво има там - в края на пътя.
Натиснах педала на газта.
150-160 (км, не мили
|
Не търсете последователност или смисъл...
Така видях града преди няколко месеца, така го и описах.
Не съм майстор на словото, просто следвам собствените си мисли.
Това тук всъщност в оригинал беше писмо до един познат (доскоро го наричах приятел), в когото имах глупостта да се влюбя (за кратко, ама качествено!) по онова далечно време...
Помислих си, че всъщност може да ви бъде интересно и на вас...
И та
|