Защо да казваме истината?

08 август 2007, 15:16 Публикувано в BgLOG | 5 коментара , 2536 прочита
Категории: Размисли

„Какво гледате? Вие всички сте идиоти. И знаете ли защо? Нямате кураж дабъдете това, което искате. Нужни са ви хора като мен. За да можете да сочите спръст... и да казвате,"Ето един лош човек." И какви сте вие?

Добри ли? Не сте добри. Но знаете как да се прикривате, как да лъжете.

За мен това не е проблем. Аз казвам винаги истината. Дори когато лъжа.

Та така, пожелайте лека нощ на лошия. Хайде. Това е последният път, когато

се сблъсквате с лошия герой. Хайде. Сторете път на лошия. Оттук минава лошчовек! Отдръпнете се от пътя му!”

Мда, горниятцитат е от филма „Scarface“.

Как да лъжем?Според проучванията това го владеем перфектно. Средно около 50 пъти (илинякаква още по-голяма цифра) на ден лъжем. Лъжем за всичко – яденето ни билохаресало, онова било невероятно и не знам какво си още. Сега тук може дазапочнем полемика, да включим прадедите ни, който се криели из храстите,имитирали птички и по този начин лъжели плячката си. После пак се криели в храстите,и пак се правили на птички, но този път колели всичките войни на съседнотосело. После почнали все по-често и често да лъжат, по-често да воюват и да сетрепят. Почнали първи, втори, виетнамски и не знам какви си войни и лъжи.Въобще всичко е една голяма лъжа.

Ходим да сиразвяваме онази работа в Ирак, където народа бил подтиснат от диктаторскиярежим, но видиш ли ни е през онази работа за места по света където не само, чеимаме диктаторски режим, но и няколко стотин хиляди хора заровени под земятаили пък още по-лошо – не заровени, ами натрупани на купчина.

Какво обикновеностава когато човек каже истината? Е, как какво? Прецаква се! Дотолкова смесвикнали да лъжем, че ако насреща ни отговорят със самата истина не сме склоннида я приемем, а очакваме да ни излъжат, за да направим нещо.

Замислете се –отивате някъде! Изпуснали сте срока и насреща ви казват – ако нямате важнапричина нищо не можем да направим. Демек – ей глупак измисли си нещо бързо и меизлъжи иначе нищо не мога да направя за теб. А, какво прави глупака? Казваистината – казва, че той е виновен, че е бил несъобразителен, че е проспалвсичко и т.н. Е, па много хубаво! Ама к’во ме ***? Ти не ме излъга! Не мипоказа, че си усвоил това невероятно изкуство лъжата, сега и аз няма да те лъжаи ще ти кажа самата истина – все ми е тая за теб и няма да си мръдна пръста. Даси лъгал, когато си можел! Сега вече е твърде късно...

Какъв човек си ти,бе?

RSS за коментари Коментари

# | от hip_69 на 08 август 2007, 23:19

А защо толкова се цени изкуството да се лЪже?... Ха, та това дори не е изкуство (сравнете го, молЯ, с театЪра, например)!.....Защо да ставаме роби на собствената си плетеница от лЪжи...

# | от THE_AI на 09 август 2007, 12:47

Защото да лъжеш, означава да си социално интелигентен. Умееш да избягваш проблемите. Още от дете се учиш на това и то ти е заложено в кръвта. Първият път когато счупиш нещо и те е страх от последствията лъжеш. Ако родителите ти не те научат да казваш истината ти ще продължаваш да практикуваш и практикуваш докато станеш майстор. Ще успееш да увладяваш сърцебието си, ще гледаш хората в очите, ще говориш спокойно, няма да заекваш и т.н. Това си е чист театър! Ролята на един актьор е точно такава, да излъже публиката. Да накара публиката да повярва, че той е човекът Х. (в този смисъл и актьорите не са нещо повече от изкустни лъжци).

Защо се цени питаш? Имаше една приказка от 1001 нощ. За някакъв рибар и една русалка. Та русалката взела рибаря със себи си на дъното на океана. Там той намирал само разкош - диаманти, работи. Мисля, че русалката му беше позволила да си вземе каквото иска(за това не съм сигурен). Та както и да е. След цял ден в обикаляне - русалката му казала - съседът ми, те покани на вечеря. Рибарят отвърнал, че не искал да се въжда с този съсед и поискал русалката да го излъже с нещо - че бил мноог изморен или подобно. И тогава русалката го изпратила обратно на повърхността, защото той искал да лъже и така рибарят никога не видял повече тези богатства.
Много малко сме чели 1001 нощ и май затова се цени лъжата :) Незнам :)

# | от hip_69 на 09 август 2007, 14:01

"Защото да лъжеш, означава да си социално интелигентен. Умееш даизбягваш проблемите. Още от дете се учиш на това и то ти е заложено вкръвта"
е тфа е калта, дето сме затЪнали и нЯма исход..... нащо поколение е изгубено.....

ПП: актьорите не са изкусни лЪжци, знам го от личен опит (нЯма да влизам ф подробни обЯснениЯ, пуст мЪрзел)

$C:\Documents and Settings\tsveta\Desktop$

# | от IvanAngel на 09 август 2007, 14:08

Лъжа — Измама
от Уикицитат

* „Кой те е лъгал толкова често, колкото ти самия?“ — Бенджамин Франклин
* „Най-сигурният начин да бъдеш излъган е да се считаш за по-хитър от другите.“ — Ларошфуко
* „При нещастен брак разводът е по-морален, отколкото неразривните брачни връзки, защото разводът премахва лъжите.“ — А. Рубинщайн
* „С изключение на цифрите, няма нищо по-лъжливо от фактите.“ — С. Смит
* "Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство." — Халил Джубран
* „Хората са безутешни, когато ги лъжат врагове или ги предават приятели, но нерядко изпитват удоволствие, когато лъжат или предават сами себе си.“ — Ларошфуко
* „Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.“ („Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна.“) — Уинстън Чърчил
* „За онова, което си струва да имаш, си струва да излъжеш.“ — У. К. Фийлдс
* „Лъжата няма край.“ — „Terminus nullus falso est.“ — Сенека

# | от IvanAngel на 09 август 2007, 14:10

ЛЪЖА
МЯСТОТО НА НРАВИТЕ В ОБЩЕСТВОТО
ВРЕДАТА ОТ ЛЪЖАТА
ЛЪЖАТА СЕ ЗАБРАНЯВА ОТ РЕЛИГИЯТА
( САЙИД МУДЖТАБА РУКНИ МУСАВИ ЛАРИ )
МЯСТОТО НА НРАВИТЕ В ОБЩЕСТВОТО

Нравите са важен фактор в живота на обществата и в усъвършенстването на нациите. Те са възникнали като част от рода човешки. Никой не може да отрече явната роля на възпитанието, която то играе в създаването на покой за човешкия дух, за щастие и умиротвореност: никой не поставя под съмнение и неговото полезно и решаващо влияние върху заздравяване основите на единството на поведение и мислене в социален и обществен план. Съществува ли такъв човек, който страда от честността и правдивостта и търси щастие в лъжата и вероломството? Добрите нрави са толкова важни, че дори нации, невярващи в религията, ги уважават и усещат, че е съществено за тях да се придържат към някакъв морал, за да могат да вървят напред по трънистия път на живота. Възпитанието и добрите маниери навсякъде имат общи черти.
Известният британски учен Самуел Смайлс каза:

“Доброто възпитание е една от движещите сили в този свят. Тя е проява на най-високи качества на човешката натура, тъй като изразява хуманността на човека. Индивидите, проявили се в която и да е жизнена сфера, се стараят да привлекат вниманието на хората чрез уважение и благородство. Хората се доверяват на тези индивиди и подражават на тяхното съвършенство, понеже смятат, че те притежават всички дарове на този живот и че ако не бяха те, животът им щеше да бъде просто едно живуркане. Докато унаследените генетични признаци привличат вниманието и високата оценка на хората, то доброто възпитание предизвиква удовлетворение и уважение от страна на всички порядъчни хора. Това е така, защото първото е работа на гените, а второто произтича от прагматизма и силата на ума: той е този, който ни води и управлява делата ни в продължение на целия ни живот.

Онези, които са достигнали съвършенство и величие, горят като ярки огньове и осветяват пътя на човечеството към нравственост и благочестие. Ако на членовете на някакво общество им липсва добро поведение, те не ще могат да достигнат големи висоти, независимо от това каква свобода и какви политически права те имат. Не е задължително нациите да владеят обширни територии, за да живеят достойно, понеже има малки нации, които владеят обширни пространства земя, но са лишени от всичко необходимо за усъвършенстване и величие. По такъв начин, ако нравствеността на нацията върви към упадък, самата нация неизбежно върви към гибел.”

Всички са съгласни с думите на този учен, обаче съществува голяма разлика между познаването на фактите и основаното на тях поведение, както в дадения случай. Има много хора, които подменят доброто поведение с животински наклонности. Сменят високата нравственост със страсти, които се появяват в живота като мехури на повърхността на водата.

Човекът влиза в този живот, носейки в себе си съвършено противоположни инстинкти. Той е обект на непрекьсната жестока борба между доброто и злото. Първата крачка по пътя на преодоляването на лошите черти е овладяването на страстите и гнева, тъй като те са причина за друга животинска страст - завистта. Всеки, който желае да постигне съвършенство, трябва да избягва тези неща и след като се избави от пагубните наклонности, произтичащи от тези черти, да ги замени с полезни и красиви чувства. Това е необходимо, защото много неща той постига благодарение на своите чувства, но те стават добри едва тогава, когато се покорят на разума.

Според един психолог:

“Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна, а втората - отбранителна. Ако човек е способен да насочва своите отбранителни чувства така, че те да възтържествуват над настъпателните, той ще вземе под контрол своя живот и ще го ръководи така както той самият желае, а не неговите чувства.”

Онзи, който е балансирал вътрешните си сили със страстите си и въображението и е постигнал покой между разума и сърцето, преодолява жизнените си проблеми по пътя на щастието и волята му е освободена от слабости, неуспехи и поражения. Наистина възможностите на човека са достигнали доста високо ниво - в удобството, движението, скоростта, която са си позволили, използвайки силите на своето мислене за проникване в дълбините на океани и морета. Но наблюдаваните днес неувереност и страдания в сърцето на цивилизацията са достигнали такива граници, когато самата тя е станала играчка в ръцете на проблеми и нещастия. Вината за това трябва да се търси в отклоняването от пътя на праведността и духовните ценности.

Д-р К. Роман пише:

“Науката в съвременната епоха се е придвижила далече напред, а нравите и чувствата все още се намират на примитивен стадий. Ако те се развиваха паралелно с разума и разсьдливостта, може би щяхме да сме в състояние да твърдим, че човечеството се е придвижило напред и в своята хуманност.”

Според законите за равновесие съдбата на цивилизация, на която липсват високи черти, е тлеене и изчезване. Основата на пороците и бедите на различни общества е феноменът на неудовлетворението на потребностите от нравствени ценности при хората. Такива, които да вдъхнат живот в тялото на умиращата цивилизация и да й дарят сили, които тя по право заслужава.
ВРЕДАТА ОТ ЛЪЖАТА

Колкото големи са предимствата на правдивостта, толкова голяма с и вредата от лъжата. Правдивостта е една от най-прекрасните черти, а лъжата - една от най-отвратителните. Езикът прави външно достояние на вътрешните чувства, затова ако лъжата произтича от недоброжелателство или враждебност - това е един от опасните признаци на гнева, а ако причината е скъперничество или навик - това е резултат от бушуващи човешки страсти. Лъжата потушава светлината на човешкото съществувание и разгаря в него огъня на вероломството. Тя има изключително влияние върху разрушаване връзките на единството и хармонията между хората и разпространява лицемерието. Всъщност една огромна част от заблудите произтича от лъжливи твърдения и празни думи. За хората със зли помисли лъжата е отворена врата за постигане на егоистични цели посредством укриване на фактите зад завесата на омайни думи и отровни измишльотини.

Лъжците въобще не обмислят словоизлиянията си. Те рядко мислят за последствията, разчитайки, че “никой никога не ще открие тайната им”. В техните думи ние намираме много грешки и противоречия и тях винаги ги чака позор и безчестие. Затова правилно е да се каже, че лъжците имат лоша репутация.

Един от факторите, които определят разпространението на тази позорна черта, е твърдението:

“Конструктивната лъжа е по-добра от горчивата истина.”

Това твърдение се е превърнало в прикритие за пагубната черта и много хора прибягват до него за оправдание на възмутителните си лъжи. Тези хора не се съобразяват с гласа на разума. Ислямът и здравият смисъл наставляват, че ако животът, достойнството или неприкосновената собственост на мюсюлманина са в опасност, негово задължение е да се защитава с всички възможни средства, включително и лъжата. Този принцип е оправдан, понеже гласи: “нуждата узаконява забраненото”. Принудителната лъжа обаче си има граници, тя трябва да стига до предела на необходимото. Амо човек разширява кръга на споменатата “конструктивност”, за да включи личните си желания и въжделения, това няма да е нищо друго, освен лъжа без каквото и да било оправдание с така наречената необходимост.

Един велик учен казваше в тази връзка:

“Всичко си има своята причина. Ние можем да си измислим обяснения и оправдания на всяка постъпка. Дори професионалните престъпници имат някакъв предлог за оправдание на техните престъпления. Затова всяка изречена лъжа е продиктувана от нещо и има своите предимства. С други думи, всяка изречена лъжа служи на някаква цел, а лъжецът е добър човек: ако той не се облагодетелства от льжата си, няма причина да укрива истината. Това произтича от факта, че в човешката природа е да счита всичко, което му е полезно, за хубаво. Ако човек подозира, че личните му интереси са заплашени от истината, или пък му се струва, че в лъжата има нещо хубаво, той лъже, без да се колебае, понеже в правдата вижда злото, а в лъжата - доброто.”

Не трябва да си затваряме очите за това, че лъжата е велико зло, и ако някаква щета може да се възстанови посредством лъжата когато това е допустимо, то това се прави, само за да се замени по-голямото зло с по-малко.

Свободата на словото е по-важна от свободата на мисълта, понеже ако някой извърши грешка, ползвайки се от свободата на мисълта, страда единствено той. От друга страна, когато се ползват от свободата на словото, се поставя на карти общественото благо. Предимствата и недостатъците на свободата на словото влияят върху цялото общество.

Газали казва:

“Езикьт е благодатен дар. Той е нежно създание, което въпреки малките си размери изпълнява извънредно важна работа, когато въпросът опре до покорност и непокорност. И поверието, и вярата се изразяват чрез езика, те всъщност са окончателното пояснение или непокорност.”

По-нататък добавя:

“Само тези, които могат да посветят своя език на религията, са способни да избегнат злото. Те никога не се изпускат, освен ако това не е полезно за техния живот, вяра и място за вечен отдих.”
Имам Мохамед Газали - Кимийайе Саадет(Алхимия на щастието)

Много е важно да се избягват лъжите в присъствието на деца, за да не може тази зла черта да проникне в техните сърца. Децата се учат как да постъпят и какво да кажат от семейството и от тези, които ги заобикалят. Затова ако лъжата или противоречието на истината проникне в семейната атмосфера, децата ще бъдат подложени на тяхното влияние, и на свой ред ще бъдат заразени от същата болест.

Морис Т. Йаш казва:

“Навикът да се търсят истинските факти и да се изразяват правдиво е присъща само на тези, които са били обградени с тези неща още от малки.”
ЛЪЖАТА СЕ ЗАБРАНЯВА ОТ РЕЛИГИЯТА

Свещеният Коран ясно характеризира лъжците като неверници. Пратеникът на Аллах /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/ казваше:

“Твърдо се придържайте към правдивостта, понеже тя ще ви отведе в Рая. Вярно е това, човекът продължава да говори истината и да я търси, докато бъде записан като праведен пред Аллах. И неправдата я избягвайте, понеже тя ще ви отведе в Пъкъла. Човек продължава да лъЖе, докато не бъде записан като лъжец пред Аллаха.”
Нахджул-фасаха, с. 418

Една от характерните черти на лъжците е това, че те вярват само при настоятелно изискване за това.

Пратеникът на Аллах /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/ казваше:

“Истина е, тези, които по-често вярват на хората, по-често казват истината, а онези, които са подозрителни Към хората, те най-често лъжат.”

Д-р Самуел Смайлс пише:

“Някои предполагат, че техните собствени низки черти са нещо обичайно и за натурите на другите хора, но ние знаем, че хората са огледало на собствените си нрави. Следователно лошото и хубавото, което виждаме в другите, не е нищо друго, освен отражение на това, което лежи на нашата съвест.”

Смелите хора с добро възпитание и поведение не понасят лъжата, те не могат да допуснат, че ще бъдат опръсКани с такава мръсотия. Лъжците страдат от душевно разстройство, което им пречи да говорят истината. Онзи, Който прибягва до лъжата, подсъзнателно усеща безсилие и унижение, понеже лъжата е лицето на слабите и страхлибите.

По думите на хората, имам Али /мир нему/ казва:

“Ако същностите биха могли да се обединят, правдивостта щеше да е редом до храбростта, а страхът - до лъжата.”
Гурарол-Хекам, с. 605

Д-р Раймонд Пич казва:

“Лъжата е най-доброто отбранително оръжие на слабите и най-бързото средство да се избегнат опасностите. В по-голямата част от случаите лъжата е реакция на слабост и нестабилност. Вие сте длъжни да попитате детето: “Пипал ли си този бонбон?” или “Ти ли счупи базата?” Ако детето осъзнае, че признаването на грешка-та ще повлече след себе си наказание, инстинктът ще го подтикне към отрицание."
Ма ва фарзандане ма (Ние и нашите деца)

Имам Али /мир нему/ определя точно предимствата на правдивостта:

“Този, който говори истината, постига три неща: доверие /на другите/, любов и уважение.”

“Не се заблуждавайте по повод на молитвите и поста, понеже човек може да се моли ревностно и да пости, тъй като ако се откаже от това, ще се почувства самотен. По-добре ги изпитай, когато работата опре до това да се казва истината и да се изпълняват задълженията.”
Усуле ал-Кафи, т. 1, с. 460

Имам Али /мир нему/ казваше по този повод:

“Лъжливостта е най-отблъскващата черта.”
Гурарол-Хекам, с. 605

Д-р Самуел Смайлс пише:

“Лъжливостта е най-отвратителната сред низките черти. Необходимо е човек да избере една-единствена цел в този живот и тя да бъде честно и правдиво съществувание и в никой случай да не изменя на избраната цел.”
Ахлак

Ислямът се опира на вярата в утвърждаването в поведенческите норми на индивида и я превръща в основа на човешкото щастие.

“Възпитанието без вяра е като дворец, построен върху тиня или лед.”

или, както обяснява друг учен:

“Възпитанието без вяра е като семе, посято на скала или сред тръни, то ще изсъхне и ще умре. Ако най-благородните черти не са мотивирани от вярата, те са като погубени посеви у живия организъм.”

Религията управлява и сърцето, и разума, тя е средството, което им придава хармония. Религиозните чувства намаляват материалните желания и създават непроницаема преграда между вярващите и каквито и да било низки прояви. Тези, които намират утешение в религията, винаги имат пред себе си цел и се усещат като понесени на криле.

“Истина е това, с мисълта за Аллах сърцата се чувстват леко.”
Свещеният Коран

Ислямът съди за характера на човека по степента на неговата вяра и по неговите благородни черти и настойчиво се бори за заздравяване на тези два фактора. Така например ислямът е превърнал вярата в гаранция за правдивостта на неговите твърдения при клетва. Съгласно ислямския углавен кодекс, клетвата на мюсюлманина може при определени обстоятелства да замени свидетелството и следователно е решаваща при разрешаване на спорове. Ислямът е превърнал също така свидетелството на човека в метод за утвърждаване на правата.

По такъв начин, щом лъжливостта се проявява в такава ужасна форма, както се вижда от отбелязания по-горе случай, става ясно каква огромна вреда нанася подобна черта.

В Свещения Коран лъжата се разглежда като непростим грях.

“И никога не приемай свидетелства от тях.”
Свещеният Коран

Основата за определяне степента на греховността на лъжата се намира в пряка връзва с размерите на вредата, нанесена от този грях. Затова лъжата под клетва и със свидетелство е най-лошият грях и влачи след себе си най-сурово наказание.

Лъжливостта е черта, която води към всички останали недостатъци.

Имам Хасан ал-Аскари /мир нему/ казваше:

“Всички лоши черти се намират в една къща и ключът от нея е в лъжата.
Джамио-саадат, т. 2, с. 318

За да изясним думите на имам Хасан ал-Аскари /мир нему/, ще обърнем вашето внимание на следния хадис на Пророка /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/.

Един човек дошъл при Пратеника на Аллах /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/ и го помолил да му даде някакъв съвет. Пророкът /мир нему и на неговите потомци и Аллах да го благослови/ отговорил:

“Откажи се от лъжата и се запаси с истината.”

Човекът, закоравял грешник, си тръгнал, като обещал никога повече да не върши грях.

Разбира се, тези, които се числят по думи и дела към честните и правдиви хора, ще живеят без мъки и страдания, разумът и духът им ще бъде озарен от вярата и те ще са свободни от порочни наклонности, страх и неувереност. И разнищването на последствията от лажата, независимо дали те са свързани с религията или с материални загуби, ще бъде важен урок за всеки, който желае да води честен и достоен живот.

Праведността може да бъде постигната само при условие, че е съчетана с вяра и възпитание. Когато тези съпътстващи условия са слаби, няма шанс човешкото щастие да бъде съхранено.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Защо да казваме истината?

RSS за коментари Коментари

Приятели