За "Образованието и смисълът на живота"

Започнах да чета "Образованието и смисълът на живота" в оригинал, на английски. Стигнах до III глава, после си купих книжката на български и продължих откъдето бях стигнал. Трябва да ви кажа, че намирам превода на български не за "лош", ами... (как да кажа?) неточен(?), непълен(?), ... Може би най-подходящата дума е странен.

На английски идеите и изказът на Кришнамурти са брилянтни: точни, ясни, последователни и изчерпателни; на български - не чак толкова. Изглежда преводачът не е достатъчно навътре в темата... Жалко! Дано това е единствено мой проблем, защото тази книга е евангелие! Би трябвало да я прочете всеки, желаещ да се произнесе за каквото и да било в "образованието"!

При всички положения тези мои (за предпочитане единствено преводачески) наблюдения съвпадат по дух с това, което бях писал през декември в темата Яснотата на понятията в образованието - материята е сложна и много деликатна. Нужна е особена чуствителност, за да се усети и предаде точно духа на авторовите думи. Аз през декември твърдях, че да превеждам training тренировка, ми се струва тъпо, ала в горните 3 изречения съм направил именно това. (Добре де, не тренировка, ами трениране; и trained mind - ум подложен на трениране.) В името на запазването на духа на хубавата мисъл.

Ето, ако ви е интересно, едно сравнение между моя и официалния превод: 

Кажете ми, моля ви как оценявате единия и другия, за да разбера дали не се притеснявам излишно и как да действам отсега нататък. Благодаря ви!

Можете мнооооооооооого успешно да печелите пари и от преводи. :-))) Преводът е прекрасен: не само по-точен, но се усеща и ума и сърцето на автора, но за мен - на преводача във Вашия превод!

Сега как да си купя българския вариант?! :-)

Благодаря ви, Галина! 

Не зная. Не съм сигуен, че мога да ви посъветвам катеогрично да си вземете книгата с превода й от Филип Филипов. Според мен тя е осакатена доста, но може би не е чак толкова много... Не зная.

При всички положения думите ви ме стимулират да се заема съвсем сериозно със своя превод. Очаквайте  скоро тук  началото на книгата. (Докъде ще я преведа и с какъв ритъм, не смея да прогнозирам.)

Ето я първата глава на моя превод
_________________________________

Пътувайки по Земята, човек вижда в каква забележителна степен човешката натура е една и съща навсякъде: в Индия и Америка, в Европа и Австралия. Това е особено вярно за колежите и университетите. Ние произвеждаме като по калъп един вид човешки същества, чийто главен стремеж е да добият сигурност, да станат известни или да се забавляват, влагайки възможно най–малко разум.

Традиционното образование прави свободното мислене крайно трудно. Непрекъснатото съобразяване с утвърдените вече модели на поведение води до посредственост. Да се различаваш от групата или да устояваш на натиска на обкръжението е трудно, понякога дори рисковано, защото ние се прекланяме пред успеха. Усърдното му преследване: търсенето на някакво признание в материалната или в тъй наречената „духовна” сфера, на външна или вътрешна сигурност, и желанието за комфорт; целият този процес потушава недоволството, слага точка на искреността и насажда страх, блокиращ интелигентното разбиране за живота. С годините в сърцето и съзнанието се настанява все по–трайна леност.

В търсенето си на комфорт ние обикновено намираме някой спокоен житейски ъгъл, където конфликтите са възможно най–малко, и после се страхуваме да се покажем „навън”. Този страх от живота, от усилията и новите начинания убива приключенския ни дух. Образованието и цялото ни възпитание са ни превърнали в хора, боящи се да бъдат различни от ближния си, страхуващи се да мислят противоположно на общоприетото, уважаващи престорено и власт, и традиция.

За щастие има хора, устояващи на изкушението за подобен комфорт, които желаят искрено, без предубеждения за ляво и дясно, да изследват нашите човешки проблеми; повечето от нас обаче не демонстрират автентичен бунтарски дух. Когато капитулираме невъзмутимо пред обкръжението си, бунтовническия ни дух започва да умира и скоро след това е довършен окончателно от житейските ни отговорности.

цялото тук 

С удоволствие прочетох превода в блога. Нещо повече: прибавих блога Ви в лентата с предпочитани - така ще мога по-често да препрочитам интересното в него. Защото установих, че това не е нито първото, нито (надявам се!) последното интересно нещо в него.:-)))

Преводът е прекрасен. Няма да го анализирам, защото така ще умъртвя удоволствието, което изживях четейки.

Е, не съм съгласна, че ние, хората, се появяваме случайно, но това е моето светоусещане, не на автора.:-)Ние, хората, сме част от Космоса, а какво случайно има в него?! Защо ние да сме изключение?! Предпочитам идеята за предопределеността, защото така поемам отговорност за живота си и за това, какво правя с него, а значи и в частност за образованието си.....

Но си давам сметка за тази посока на мислене, благодарение на превода, преводачо! И това е прекрасно! Благодаря!

Ще чакам с нетърпение продължението.....