,,Приказки,предания и легенди на различните етноси и народи в езиково-литературното обучение на децата от началното училище“

Мариета Борисова Димитрова-старши учител-НЕОО

ОУ“Св. Паисий Хилендарски“, гр. Горна Оряховица

           Известно е ,че част от българските ученици са деца от ромски произход. С тях учебно-възпитателните проблеми са най-сериозни и разочарованията най-големи.

Днес ,когато все по-често се говори за интеграция  на ромското население, не може да не се обърне внимание на факта, че истинската интеграция започва преди всичко от училището.

           Фолклорната област( ромски приказки, предания и легенди) е необятна и непредсказуема, затова е и толкова интересна. Богатството на традициите и обичаите, умело преплетени в едно цяло, независимо от етническото звучене , е нещо , което приобщава , обединява , а не разделя.

      Съществува проверена в практиката методическа система за възприемане на приказки в начална училищна възраст. Тя включва следните методи и похвати при работа с конкретния приказен наратив:

  • четене на приказен текст – изразително, самостоятелно, по роли, на „стоп”,подборно и т.н.;
  • беседа с репродуктивни, проблемни, логически, смислови, оценъчни въпроси;
  • работа с „объркана приказка” – поправка на пародиран приказен текст;
  • решаване на картинни и числови ребуси;
  • долавяне на авторска инвенция (в авторизираните и преразказани приказки);
  • презентация на текст и коментара му;
  • решаване на тестови литературни задачи;
  • откриване и определяне на стилно-езикови изразни средства;
  • илюстрация или серия от илюстрации по сюжета;
  • самостоятелно съчиняване на приказен текст по опорни думи, герой, начало или финал и т.н.

Когато обаче става дума за приказка на етносите, се налага да се разработят специфични методи и похвати при работата с тях в часовете по български език и литература.

                Към тази цел е насочен и научно-изследователският проект ,,Приказки,предания и легенди на различните етноси и народи в езиково-литературното обучение на децата от началното училище“. Като част от този проект, аз разработвам раздела за ромските народни приказки,предания и легенди.

Според  доц. Маргарита Терзиева,  при работата с приказки на етносите е уместно да прилагаме следните методи и похвати:

           1. Съпоставка на художествен и нехудожествен ( в случая - приказен и научнопопулярен текст) - така се постига съприкосновение с исторически, географски,

етнографски и битови реалии, непознати за малкия възприемател.

Например при възприемането на турската народна приказка.,,Урокът на Настрадин Ходжа” -Р.танкова, 4 клас , учителят може да запознае учениците със следния научнопопулярен текст:

,,Живял преди стотици години един човек, надарен с чувство за хумор. Неговите истории, предавани от уста на уста, развеселявали хората от различни народи -турци,

българи, роми, арменци, гърци, румънци, сърби. Известен е като турски побратим на

българския герой Хитър Петър. 1996 година бе обявена за международна година на

честването му. Знаете ли кой е той?“

             2. Широко използване на жанрови форми от чуждоезиковия фолклор (гатанки,

пословици и поговорки, песни, неприказна фолклорна проза и др.). Съпоставени с родния  фолклор, те разкриват черти от националната менталност и допринасят за сближаването на различни типове култури, различни типове светоусещане. Например част от ромските и турските народни приказки, битуващи в учебниците по литература в началния курс, могат да бъдат представени с помощта на пословици и гатанки

           3. Приобщаване към игровата култура на етносите - присъствието на игри(обикновено в заключителния етап на урока) води до съприкосновение с бита на непознатия етнос, с неговите празници и традиции.

             4. Съпоставка на чуждоезикова и българска фолклорна проза на ниво сюжет и на ниво герои.У нас подобна практика не е изключение - едновременното присъствие на двама трикстери – Настрадин Ходжа и Хитър Петър, е само по себе си продуктивно и подсказва интересни възможности за работа с приказни текстове.( „Приказката за златното момиче”Р.танкова,3клас-бълг.народна приказка, „ Айше и Фатме”-турска народна приказка Д.Колев)

      На основата на всички методи и похвати, които съм цитирала и илюстрирала с примери до тук, аз  стигнах до извода :

  • приказките , преданиятаи легендите на ромите целят да предоставят на учениците нови персонажи от ромския фолклор, който в различните ситуации проявяват качества, присъщии на героите в приказките на останалите общности и народи;
  • непосредствено и емоционално съпреживяване на съдбите на различните герои;
  • възпитаване на позитивно отношение към ромите и за възприемането им като равнопоставени и раностойни граждани .

Приказките на ромите стимулират познавателния интерес и активност на учениците, по-широки виждания у децата-роми, за това каква поука носи всяка приказка,т.е. те се подготвят да ценят културата на различни общности у нас.От фолклора на етносите най-ярко проличава,че спрямо приказките, преданията и легендите не съществуват етнически предразсъдъци.в ранната училищна възраст децата не разграничават приказките от тяхната етническа принадлежност,тона е трудно дори и за възрастните.

         Приказките, преданията и легендите, са едни от най- интересните съставни елементи на всеки фолклор, затова с изучаването на тези произведения в началното училище се осъществява едно естествено допълване на учебно-възпитателния процес по четене и развитие на речта. С тях продължава и работата за:

  • формиране на умения и навици за гладко и осъзнато четене;
  • умението за по-задълбочено възприемане на съдържанието на текста,както и извличане на главното в неговия смисъл;
  • словесно рисуване
  • изграждане на правилни говорни умения;
  • умения за разказване, преразказване и записване на текст
  • и не на последно място възпитаване на добродетели като: нравственост,толерантност и т.н.
  •  

Творческа дейност:

1.сбит преразказ на „Салико” (ромска приказка) Йосиф Нунев, 4. клас Ст. Вълкова

2. Драматизация на: „Дръвчето със златните плодове”-турска народна приказка,4клас Читанка Ст. Вълкова; „Трици и халва”-бълг. народна приказка-4клас „Булвест”2000,”Градината на народите”-ромска приказка Д.Колев „ Истории край огнището”

Практиката показва, че учениците изучават и възприемат с голям интерес изучават и възприемат турски и ромски приказки, а от своя страна ромските деца харесват и четата български приказки.Това е така, защото голяма част от ромските приказки имат аналог( в повечето случаи – частични,но често и пълни) с български,турски или известни авторови приказки.

    В приказките на всички ромски групи присъстват образи, които имат аналог в българския и турския фолклор.Както в приказките на българи и турци ,така и в известните авторови приказки справедливостта побеждава безапелативно – положителните герои не губят нищо. В ромските приказки справедливостта също побеждава, но нейната победа не винаги носи същата безапелативност. Често положителните герои въпреки победата трябва да се разделят с нещо или да загубят завинаги нещо („Вълкът и седемте козлета” с  победата на справедливостта се спасяват и реди това козлета- те излизат от стомаха на вълка. В ромския еквивалент на тази  приказка- „Вълкът и мечетата”,справедливостта също побеждава-мечката разкъсва вълка, но изядените мечета не се завръщат.

В ромския фолклор често се срещат и приказки с отворено тъжен край,въпреки  победата на справедливостта( „Приказка за змията”-пъстирът –ром губи завинаги детето и жена си,както и приятелството със змията;в „ Кой каквото прави за главата си го прави”-чорбаджийката губи сина си.) подобно нещо е много рядко срещано в приказките на другите етноси, както повече авторови приказки,които почти винаги са „с добър край”.

      Това говори за едно хладнокръвно приемане на нещастията и бедите от ромите .Друга важна особеност е,че немалка част от приказките на ромите в България са специфично ромски, т.е. нямат аналог в българския,турския или друг фолклор. Това важи с голяма сила за преданията и легендите.”Бабата,дядото и много то деца”, ”Предания за Банго Васили”(предание от Д.Ангелов с.Салманово, „Силата на хляба”-авторизирана ромска легенда от Й.Нунев.

       Ценността на тези приказки и легенди, е че чрез тях учениците могат да се докоснат до автентичния свят на ромите. Дават възможност от една страна учениците да навлязат в света на ромите, а от друга – показват множество общи неща в традициите на различните етноси, живеещи в България.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

„Приказки,предания и легенди на различните етноси и народи в езиково литературното обучение на децата от началното училище“ спомагат за:

  • Интеркултурното  обучение на учениците да осъзнаят социално културните различия;
  • Възможност на различните общности да разберат собствената си идентичност
  • Възпитава се умението да се цени различието у хората ,както и културата,която всеки един носи със себе си.
  • Стимулира се познавателната активност,интереса към образованието и училището като институция

Лесно се обясняват поуките от ромските приказки,както и интересно се тълкуват легендите и посланията в преданията.богатството от обичаи,обреди и традиции допълнително оцветяват в най- различни багри учебните часове,като ги изпълват със смях,веселие,песни и танци.

        Работата с ромските приказки ,предания и легенди в урока по български език и литература лично на мен ми помогна да постигна добри резултати във възпитаването на етническа толерантност у подрастващите и приобщаването им към културните стремежи на етнос,който столетия наред живее редом с етническите българи в мир и разбирателство.