ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

Пролетта дойде - усеща се по въздуха, който, макар и мръсен, има един такъв особен мирис. Хората също изглеждат по-щастливи, по улиците се показаха позабравени физиономии. Птичките цвърчат щастливо и те будят рано сутрин. Слънчицето грее тъй прекрасно. Небето е особено синьо, всичко е особено хубаво, дори прахът по улиците ми се вижда привлекателен. Хормоните хвърчат из въздуха – оня, с особения мирис. Хвърчат и се закачат с хората, а хората се закачат помежду си. Обичам всички, надявам се, че и те ме обичат. Пролетта дойде. Излезте и вижте красотата навън! Обичайте се и ходете пеша. И се радвайте на живота, защото следващата пролет е чак след една година. Поздравявам всички с едно така познато стихотворение на Вапцаров: Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. Пролет моя, моя бяла пролет - знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани. Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора... Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя. Пролет моя, моя бяла пролет... Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и - умра на твойте барикади