Хитруша

Това стихче е провокирано (вдъхновено) от действителен случай. Само, че главните герои бяха дъщеря ми и баба й.

Хитруша
(на дъщеря ми)

Преди около десет дена*
изпратих щерка си Елена
да купи хляб от магазина.
Пари й дадох и замина…

Ала за моя изненада
със станиол от шоколада,
изяден бързичко с наслада

oт магазина тя пристигна.
„За хляб …за малко не ми стигна”
ми каза тя и се усмихна,

облизвайки се дяволито,
когато строго я попитах:
„Нали да купиш хляб те пратих”?!
- Ела ми тук! Ще си изпатиш!...

--------------------------------------------------- -------------------
* - Всъщност беше преди десет години, а сякаш беше вчера. :)