На Н.Вапцаров

                                            строиха се нови

                                            заводи модерни

       с надежди крилати…

       Стърчат днес основи

                                             в руини мизерни.

                                             Приятели, братя

      в чужбина слугуват,

                                             неволята псуват,

   че глад ги бичува.

 

                                             Тираните вечни

                                             без образ и име,

 сега са различни-

    с пари бързотечни,

  са сякаш незрими,

        присъстват  безлично

                                             в живота сегашен 

       и правят го страшен,

                                             жесток и ужасен.

 

Да беше той куче

 бездомно, ранимо

    с коричка от хлебец

  и кокал ще случиш

                                            приятел да имаш,

 добър и потребен.

                                            Но няма дресура

                                            без длан на кобура

                                            и без диктатура!

 

                                            Очаквам те пролет,

                                            красива и бяла!

                                            Ела да прегърнеш

                                            превити тополи

                                            и  в нивa заспалa

                                            надежда да върнеш

                                            с реколта богата …

                                            Приятели, братя

      да върнеш в страната.