Животът

Има мигове в живота ни когато знаем какво искаме, за какво мечтаем и за какво се борим.В други сме толкова объркани, че дори си задаваме въпроса: ,,Защо живеем?'' или въпроса:,,Какъв е смисъла да се бориш, да страдаш, да падаш и да ставаш за да успееш?''. Все пак някой ден няма да ни има на този свят и защо трябва да се борим с нокти и зъби за нещо.Много пъти съм си задавала тези въпроси и често са ми ги задавали. Но истината е че всеки трябва да се бори, да се стреми да осъществи всяка една своя мечта,колкото и банално или смешно или глупово да звучи.Трябва да живеем пълноценно, да падаме и да ставаме за да си кажем, че наистина сме живеели, че наистина сме били някога от този свят, макар че ще бъдем забравени и погребени под земята. Да животът е кратък и въпреки че понякога незнаем по кой път да поемем, скоро трябва да решим, за да не губим време. Може би всичко това звучи малко объркващо и дори да няма смисъл, и може би е така. Попринцип и животът е объркващ, следователно и разсъжденията върху него също са такива.През последните две години и половина аз разбрах какво наистина означава да се бориш с нокти и зъби и то не да осъществиш един каприз, а да се бориш да оцелееш.Наистина в моменти когато виждаш как светът който познаваш и светът който би опознал ти се изплъзва и се отдаличава от теб, разбираш, че си заслужава да се сремиш към нещо, към някого, за да знаеш, че когато настъпи момента спокойно да кажеш: ,, Да наистина живях добре и пълноценно, гонейки мечтите ми!''