Равносметка 2009

Чудя се дали беше положителна или отрицателна, случиха се толкова много неща...Не ги подреждам по важност.

1. 25...станах на 25 :) Виждат ми се ту ужасно много в сравнение с това, което съм постигнала (едно голямо нищо), но и малко, сякаш има толкова много време пред мен...

2. Завърших висшето си образование...може да ви се вижда смешно, но за мен това си беше цяла епическа поема в борбата с една силно консервативна и закостеняла институция, каквато е СУ.  И съм доволна, че въпреки всички проблеми, които те ми създадоха и които аз си създадох с тях, все пак успях да завърша...и не успяха да ме откажат съвсем от желанието да уча. Дали в СУ, е съвсем друг въпрос.

3. Разведох се. Това тук не съм много сигурна дали се причислява към лошите или към хубавите неща. Вярно си е, тежък период ми беше, докато осъзная, че всичко наистина приключи, че всеки има право на собствено щастие...Но го разбрах и го пуснах да търси своето :) Странно е аз да го кажа, но може би ни беше време да се разделим, така или иначе не искахме еднакви неща от живота.

4. Любовта. Срещнах прекрасен мъж...и се издъних, жестоко се издъних. Това, което му сторих, беше болезнено и за мен, и за него...Раздялата ни ме накара да осъзная какво всъщност значи да обичаш, какво е доверието и...прочие житейски истини, които не бях разбрала нито с предните си гаджета, нито със съпруга си...За това искам да го върна при себе си, да му показвам колко го обичам и да знае, че не бих направила грешна стъпка отново. Болката от това да го няма все още реже ...

5. Промяната...в жена...Същият този мъж ме превърна в жена...Не че преди не бях, о, бях си, но...не се обличах по женски, не се вълнувах от женски неща. Сега, благодарение на него, имам няколко красиви рокли, вманиачена съм на тема ботуши, научих се да ходя на ток... (и разбрах колко е трудно да си 185 см момиче на ток и всички мъже наоколо да са по-ниски). Отрязах дългата си до кръста коса, първо до под раменете, а преди няколко дни - късо. Всички около мен забелязват промяната, всички се възхищават на това, че аз всъщност съм била хубава, скрита под косата и комбат панталоните...А, да, пробих си и ушите :) (онзи ден махнах медицинските обици и сега болят, мамка му). 

6. Най-накрая може би имам по-конкретна цел за това с какво искам да се занимавам в бъдеще (освен да имам дете, де). Но...за това догодина, ако се сбъдне :) Съчетава едновременно желанието ми да създавам, както и възможността да работя на по-свободен режим, пък ако имам и късмет, сама вкъщи. 

Догодина се надявам на...хубава година. Без раздели, ако може. То няма и с кого да се разделя вече, всъщност...