ЕГН

19 май 2006, 15:01 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 440 прочита
Категории: Поезия
Повдигам се на пръсти. Леко скачам -
на билото това е без значение.
Оглеждат ме като за сватба гаргите -
гнетят ги белезите и моретата в съня ми.
Обувките износват пътя
на триъгълни и празни изстрели.
Подобно олисяло теме зъзнат мислите.
Излъгаха, излъгаха ме гаргите,
че мъртвите и грешките са някъде
в “преди това”  забити.
Като билярдни топки изтрополват крачките.
Напомнят вързани
през размножение животни.
С балетни палци по сукното тръгват линии.
Сега и Минало по детски
са се вкопчили.
Квадратна креда боядисва
зъбите ми в синьо,
вързана на ластик
се отдалечава влагата в очите.
Ще издържат ли костите,
почти закономерното й връщане?
Като шуптящи преспи си отиват и приятелите
и жените.
Бях снежен връх. Напролет подло
ме подгря Вселената.
Изтичам се, макар панически петите
да завъртам.
Усещам се нарязан плик за луковици.
Все мрънкам оня стих :
"... разтвориш ли ръцете за прегръдка ..."