Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Дребнотемие – коя тема всъщност е дребна? От всички разисквани напоследък теми най- много ме впечатли една фраза, казана или (надявам се ) изпусната между другото :
„Ентусиаст, всичко ли би казал на детето си в прав текст, без да ти пука как ще го разбере и как ще се почувства? Ами дайте да действаме направо, без подход, директно, без заобикалки с децата.”
Ами хайде де! Защо всъщност не действаме направо, без заобикалки и лицемерие, без да се лъжем и омазваме в безсмислени тафталогии?
Всъщност, да – лично аз казвам всичко на детето си. Именно за да не предизвикам взрив от стаена агресия. Защото липсата на информация предизвиква страх, а страхът е най- големият манипулатор. Защото лъжата води до липса на доверие, а тя пък води до стаена агресия, която все някога избухва. Защото след години, в които си преглъщал фризирана информация, се чувстваш като паднал от Марс в истинския реален живот и се чудиш от къде изникват тия неща – престъпност, наркомании, педофилия, учители – некадърници...
И ако едно дете не знае, че съществуват такива неща, как ще се опази от тях? Всички сме хора, всички грешим, и имаме право на своите грешки – защо трябва да се лицемерничи с благородни цели?
Никак не ми се иска когато съответното дете стане на 15 да открие, че аз 15 години съм му говорила пълни глупости с цел да го „опазя”. От какво да го пазя – от живота ли? Той е толкова кратък, че надали има смисъл половината от него да минава в лъжа и опазване от околните.
Някой навира в очите на друг професията си – независимо дали тя е учител, или шофьор, или журналист. И за секунди става скандал. Човещината не е в професията – тя е в човека, мисля аз. В този човек, който не се страхува да каже на детето си простата истина, че светът не е опериран от недостатъци.
Естествено, знам, че ще бъда оплюта – в реда на нещата ще е . Плюйте, не се стеснявайте – има си чисто човешки и нормални негативни емоции, които е смешно да се опитваме да крием.
Преди всичко да те поздравя за обещаващите стихове в "Поезия"! Пропуснал съм ги лятото, но така е като не посещавам общността по-редовно.И тук думите са подбрани въздействащо и точно.Иначе ти благодаря за този постинг. Време беше да чеум и един настоящ или скоро завършил ученик, нашите позиции вече изяснихме. Бедата на доста учители е, че гледат на професията преди всичко като средство за прехрана. А мнението на децата (по-малки или по-големи) слабо ги интересува.
Разбира се, запазвам си правото да чета дискусията, ако такава се получи.
Хе, аз съм даскалица, ама вече закусих, та никого няма да ям :).Разбирам позицията на автора, и до някаква степен съм съгласна с тази позиция.
Моето мнение: аз имам деца, говоря с тях колкото се може по-откровено - според възрастта им, старая се да не ги лъжа, но не смятам, че трябва да ги залея още в първите им седем години с цялата житейска помия.
Конкретно това означава:1. да, има Дядо Коледа, детето ми2. не, не можеш да гледаш телевизия повече от 1 час на ден (освен филми за Пипи Дългото Чорапче)3. не, не можеш да ходиш на които си искаш сайтове в нета, и, моля, стани от компютъра и прочети една книжка 4. да, можеш да ми задаваш всякави въпроси, каквито ти хрумнат5. да, аз също ще умра някой ден, но обещавам да съм тук още много време
Оттук нататък обаче аз контролирам какво виждат децата ми по телевизията (нямаме кабелна) - защото знам от опит, че ако видиш нещо страшно като дете, то се врязва в съзнанието ти и никога не го забравяш; контролирам с какво се занимават децата ми в свободното си време, какво ядат, колко време спят (защото всичко това намалява агресивността им). Да, контролирам го и смятам да го правя, докато те пораснат достатъчо, за да могат сами да вземат правилните решения - което ще стане много по-бързо, отколкото аз си мисля...
Научих по най-страшния начин, че нещата не са само бели или само черни преди няколко години, когато една моя бивша ученичка почина заради наркотици на 20 години. Тя пишеше в есетата си, че "това, което не ни убива, ни прави по-силни", и преди и аз го вярвах. Но се оказа, че децата ни, ако им е разрешено да пораснат по-бързо и да станат цинични и обезверени, не разбират, че има неща, с които е по-добре да не си мериш силите. Че в света на възрастните изобщо не е по-свободно или по-интересно.
Не искам децата ми да пораснат по-бързо, отколкото трябва - ако това според вас значи, че ги лъжа и не ги подготвям за живота - на различно мнение сме.
Истината е от изключителна важност, но наистина много е важно как ще бъде поднесена. Винаги искам да знам повече, Dorodtea, винаги съм готова да споделя каквото знам или това, с което съм сгрешила, защото възпитанието на деца е най-тежката и предизвикателна работа на света.
Относно начините на поднасяне:един пример - мой познат, иранец, който до смърт се страхува да не се случи нещо лошо на двете му дъщери, ги наплаши и тях до смърт до такава степен, че малката (на 4 и половина) отказва вече една година да се раздели и на една крачка от майка си. Другото му "попадение" беше, когато им показваше книжки с картинки и им казваше "This is a boy. Boy is BAD".
...Та, не мислите ли, че за нас, възрастните, Истината изглежда по малко по-различен начин? Че не случайно са измислени детските приказки - точно за да могат по подходящия начин, не директно и направо с удар по главата да покажат на децата, че понякога и майките могат да са лоши, и непознатите - опасни?
Swetew, Страхотно се лаская от идеята да ви оставя да си мислите, че съм на 17, но това просто не е така за жалост :) За мен тази оценка на общност Поезия показва, че съм запазила "моите 17" въпреки двайсетте след тях.
Ela Georgieva, ако вашите деца са на 5-7 год. имате абсолютната ми подкрепа. Аз също се отнасях по подобен начин към сина си когато беше на 7. Той все още е твърдо убеден в съществуването на Дядо Коледа и феята на зъбите, както и в съществуването на явно лоши хора, некадърни учителки или наркомани, които са просто хора за съжаление. Определено не искам детето ми да порасне по- бързо, и той самия не го иска. Но не мога да му кажа "Уважавай по презумпция, защото е добре да се уважава" ; "Няма лоши хора, няма некадърни учители, канона е винаги точен и правилен, ще слушаш `щото ще те банна" . Някои истини са много гадни, но какво да направя, като съществуват?
Хубав пост, ако започна да пиша тук няма да се спра, затова само ще напиша това, в което вярвам и това, което знам от опит.
Преди всичко детето трябва да разбира, че това което му казваме е искрено и се разбира, че ние вярваме в думите си. След това не би трябвало думите ни да се разминават от действията, защото това си е като да ни хванат в лъжа.
Благодаря, Sluchaina. Както предполагах, разбрахме се отлично :).
Позволявам си да копирам тук нещо, което съм писала преди 3 месеца в "Предучилищна педагогика".Приех много емоционално тръгването на малкото ми момиченце на детска градина, затова много добре разбирам опасенията на една майка, знам, че е много важно с какви учители ще има късмета да общува едно дете. Всичко, което мисля по въпроса, съм писала в гореспоменатата общност.
Поздрави!
Върнах се към написаното в този пост и по лични причини - малката ми дъщеря след две седмици тръгва в предучилищна група. Като родител се питам направих ли достатъчно, че тя да е по-самостоятелна, за да понесе по-леко тази огромна промяна. Научих ли я да изчаква реда си и да изслушва чуждото мнение? Правилно да изразява с думи чувствата си, а не да удря или да се тръшка на пода?Намерих ли време да отговарям на ВСИЧКИТЕ и` въпроси с търпение; да изслушам всяка нейна история, да прочета точно тази книжка, която тя иска в момента, да не забравя да сложа на хладилника последната и` рисунка...
Като майка също така се надявам, че хората, които ще научат моето малко момиченце да чете и да брои, наистина знаят какво е нужно на едно дете. Надявам се, че в детската градина учителката му ще го обича и ще му даде време да научава нещата със своето собствено темпо, ще му позволи да говори (защото това е, което Ана обича да прави повече от всичко друго :), да задава въпроси и да играе с кубчетата...
...Надявам се също аз да се науча, че няма нищо лошо в това да скачаш в калните локви, когато ти се скача, или да задаваш неудобни въпроси на приятелките на мама...или да рисуваш по стената, защото листът хартия не може да побере въображението ти :).На добър час, миличка! Знам, че всички прекрасни възможности са пред теб, и знам, че ти няма да пропуснеш нито една!
Нямам намерение да коментирам повече тук, защото се спекулира с понятието "истина". Да кажеш на едно дете ВСИЧКО, или цялата истина за нещата от живота, без да се съобразяваш, че насреща си имаш незряло, нежно, чувствително, деликатно, впечатлително непораснало създание, си е сериозен експеримент. Желая успех на тази майчица! Нали знаете, резултатите се виждат след време.
И за финал да не забравя да благодаря за "милите думи", изказани ето тук... Ясно е, че трябваше аз да се припозная чрез израза "откачена лелка". Потвърждавам, че съм разбрала намека.
.........................
Постингът е емоционален,има и някои истини,но не съвсем.Децата много по-добре от родителите си знаят какво става в училище.Имат и много по-вярна оценка за учителите си.Те прекарват повече време с тях,от колкото с нас.Нашата оценка и мнение са на база собсвения ни опит и не виждам смисъл да натрапваме собствените си преценки да детето.Ако за мен истината е,че повечето учители са "откачени лелки",как и защо ще си оставя детето(ако е малко)при подобни жени?Ако е по-голямо,то само си решава,без дори и да ни пита,кои часове да посещава.Не е ли лицемерие да му внушавам негативното си мнение и после да очаквам резултати от учебния процес?
Моите деца са ми най-добрите приятели и споделям повечето свои истини с тях,но не бих изказала особеното си мнение за даден учител.Друг е въпросът,ако детето сподели проблем.Тогава бих заела позиция и бих реагирала без да му внушавам обобщения.Това,че им споделям много от нещата не съм сигурна,че е правилно.Подобно поведение е нож с две остриете.Продиктувано е от не особено голямата ни разлика в годините,но все повече се убеждавам,че има истини,до които човек сам достига и не е необходимо да натоварва особено една детска психика.В стремежа си да ги предпазя,разкривайки им опасностите,виждам своите страхове в децата,като в огледало.
Куини,хората са различни и са тук(в блога)по различни причини.Един споделя,друг се забавлява,трети се разтоварва от негативни емоции.Знам как бих се почуствала,ако в един момент се засегне болезнена за мен тема и всеки започне да дава мнение,оценка,критика за работа,която познавам,обичам,преживявам.Пази си силите и емоциите за децата,защото явно тук всеки си има своята изстрадана истина,която отстоява,за съжаление често без да се съобразява,че наранява други,които нямат нищо общо с преживяванията,довели до дадени изводи!
Не съм човек, който внушава каквото и да е - ако искам да кажа нещо, просто го казвам. Ако има нужда, доказвам съответното твърдение.
На мен всяка интрига ми е неприятна,а лична,между хора,които не се познават лично,си е чиста загуба на време и енергия!Онези,които се познават е по-ефективно да се уточняват лично,за да не се размиват и обезсмислят сериозни теми.За несериозните съм за и при тях ми е все едно кой разбрал,недоразбрал.Ето тема,която ми е интересна и по която бих могла да науча и споделя опит,но покрай неотшумелите страсти и вълнения от обезсмислилите се спорове за учителите, се проваля!Объркването идва от "извадената" от оня спор фраза,която пак откланя вниманието ни там.
Според мен смисълът на "оная"фраза е ,че децата се нуждаят от специален подход,защото са Специални и не са подготвени за всички наши истини.И аз лично споделям много истини с децата си,но ето,че дойде време да се размисля,дали не е трябвало някои неща да им спестявам и дали и някои истини не предизвикват страх,така както и премълчаната информация?Всъщност мнението ми се припокрива с това на Ела,на Диди отговорям на един въпрос от друг постинг(трябва ли добре да се помисли,готови ли сме за деца)а правилността на възпитанието,зависи точно от специалния ни подход ,който много зависи от нашия натрупан опит.
Ето една истина,с която съм съгласна:
Да кажеш на едно дете ВСИЧКО, или цялата истина за нещата от живота, без да се съобразяваш, че насреща си имаш незряло, нежно, чувствително, деликатно, впечатлително непораснало създание, си е сериозен експеримент"
Ето и още една истина,с която съм съгласна:
"Определено не искам детето ми да порасне по- бързо, и той самия не го иска. Но не мога да му кажа "Уважавай по презумпция, защото е добре да се уважава""
А,ето и въпрос,на който си отговорете сами,а постъпете така,както сметнете за правилно:
"всичко ли би казал на детето си в прав текст, без да ти пука как ще го разбере и как ще се почувства?”
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...