Синдромът на бързочезнещият ентусиазъм

 От време на време ме обхваща едно такова настроение, в което нищо не ми се прави. Просто ей така си седя и както се казва "цикля". Знам, че имам да върша куп неща, а само като си помисля за тях и целият ми ентусиазъм се изпарявя. И примери мога да дам:Решавам да чистя основно и се хвърлям стремглаво в дейността! Обикновено стигам само до разместването на всичко... След това ми коства нечовешки усилия на волята да довърша. А за готвенето няма да ви обяснявам :) Обичам да готвя! И то много. Само дето някаъде по средата на избраното от мен ястие започват да ми минават едни мисли, че щеше да е много по-просто да си поръчам пица. Хубавото е, че понякога успявам да накарам мама да поеме щафетата :) Най-прясната случка е с днешна дата. Oт две седмици знам, че утре трябва да предам една темичка за членовете на ISO,а чак преди малко започнах да се занимавам с това. За да съм докрай честна трябва да отбележа, че миналата седмица се опитах да накарам батко Тони :) да направи работата вместо мен, но ударих на камък. И така "неволята учи" са казали хората. Заредена с много положителна енергия седнах пред PC-то, отворих първата от "многото" страници (3), които трябваше да прегледам и стартирах със задачката. Естествено създателите на страничката не се бяха постарали да я направят на български и ми се наложи да си превеждам. До тук добре. Преведох пет изречения и се "отнесох" нанякъде. В един момент осъзнах, че просто си седя на стола и гледам монитора. Прекратих тази "мръсна" дейност работата и се отдадох на игрички. В такива моменти си мисля, че някой ден, когато трябва да умра просто няма да имам настроение за това и ще го отложа :). Дойде ми музата да опиша моето "заболяване", което може да се нарече Синдром на бързочезнещия ентусиазъм и започнах да пиша... Чудно как изобщо го завърших!