Нещичко за АЛАРМИТЕ

И така преди около 50 мин. реших, че е време да си лягам. Заредена с голям ентусиазъм за дейността се приготвих и отправих към леглото. В момента, в който русата (някога) ми главица морно се строполи върху възглавницата се разсвири една аларма... Понеже колата е на приятелче, с което се знаем от има - няма 15 години изчаках благоприличните 5 мин. И познайте какво... нищо не се случи. Само дето гадната аларма продължи да вие. Развънях се по телефона да му кажа да я спре, но пича си е изключил мобилния, а домашния не го вдигат. И както си бях уморена и щастлива, изведнъж станах уморена и ядосана. А тъпата аларма е от най-гадните, тези които сменят по няколко звука! Татко има един мноооого голям чук, който вече няколко години неизменно присъства в плановете ми за отмъщение. Та сега се питам до колко морално, етично и нравствено е да хвана този чук и да направя с колата това, което тя прави със съня ми (който ми е дефицит тази седмица)?