За вицовете

Напоследък все по-често ми разказват вицове, на които не се смея... А аз обичам да се смея... Разбира се, тези вицове ми ги разказват хора, които не ме познават, защото приятелите се стараят да ми разказват смешни:)
Вицовете са прекалено крайни: най-гадните расистки, най-гадните сексистки, най-отвратителните-перверзни-педофилски и пр.
Хората, които ми ги разказват се смеят много през цялото време, а аз се пуля срещу тях, чудя се къде е смешното, преговарям наум и пак не разбирам...
Замислих се, дали е дошло времето на най-крайните омрази?! Ама нали дойде "ерата-на-водолея", т.е. всемирното разбирателство, по подразбиране?!
Какво се случва?!
Това трупаната с години омраза ли е, тайната злоба, кошмарите?! Какво е?!
И всичките тези въпроси, докато пушех в кухнята:) По тази причина, нямам отговори, само чуденки...