НА НЕЯ

04 юли 2007, 14:36 Публикувано в Любов | 0 коментара , 440 прочита
Не можеш да ме стъпчеш, мила!
По-силна съм от тебе, но от вътре!
Ти по-добра си само на хартия...
Наяве лъха пепел на загнилост!

Умираш ли от злобата си вече?
Написа ли поредната  "поема" ?
Какво са думите "изречени",
щом лъч съм! Ти не можеш да ми пречиш!

Ураганите са в мене! И морето!
Вълните ми ще те удавят! Могат!
Фитилът ти запалила си вече...
Не си очаквала да бъда равностойна!

И майстор, майстор си намира!
Тъй как гърнето похлупак!
Но от твойте думи намирисва злоба
и чупя ги със своя хлад!!!

Ако беше вино-щях да те изплюя!
Оцетът е далеч от моя вкус!
Оприличаваш се на роза, но  бодлите ти
загнили, изобщо не ми пречат! Не бодат!

Преценяш хората като животни,
а съвестта ти е погребана отдавна!
С аршина си ще мериш своята душичка!
По моему- тя не съществува!

Не можеш сцената да имаш вечно!
Светът не е в краката ти фишек!
Звездички винаги ще греят на небето,
но ти едва ли ще си като тях!!!