На запад от моите балкански познания (2)

Дубровник е един от най-красивите европейски градове. Дубровник се намира на Балканите. Ако не сте били там, горещо ви препоръчвам да свържете тези два факта и да се запитате защо все още не сте го посетили. Всъщност се съмнявам, че имате основателна причина :).

&Scy;&tcy;&acy;&rcy;&icy;&yacy;&tcy; &gcy;&rcy;&acy;&dcy;

В началото – малко история, въпреки че в този град всичко е история. От основаването му през VII век до бомбардировките в края на ХХ столетие. Изкушавам се да започна в обратен хронологичен ред, също както пиша автобиографията си. Последното, което се е случило в професионалното ми израстване, до голяма степен съдържа всичко предишно и е резултат от него. Може би и с Дубровник е така – вековна красота, предизвикваща да я разрушиш, понеже е невъзможно да я притежаваш. Това е моето обяснение на един исторически факт: по време на Войната за независимост на Хърватско старият град е обсаден от югославските сили, а на 6 декември 1991 г. е бомбардиран и претърпява големи поражения.

Днес той е напълно възстановен, само на някои сгради съзнателно са оставени следите от шрапнели. Вероятно за да свидетелстват, че и в по-ново време човешкият живот може да се окаже толкова незначителен, колкото в мрачното Средновековие. Сега се замислям, че хърватите може да целят по-конкретни внушения, но това са посланията на знаците – всеки има свободата да ги тълкува посвоему. Ако случайно подминете следите от шрапнелите, няма как да пропуснете таблата, поставени на входовете на Дубровник. С кръгчета, правоъгълничета и триъгълничета са означени опожарените сгради, местата, където са избухнали бомби и където нещо им е попречило да се взривят. Доста гъста мрежа…

Ако все още четете този пътепис, ви обещавам светла и безоблачна разходка оттук нататък – като ведрото майско небе над Дубровник. Влизайки през централния вход на стария град, най-вероятно ще видите младежи, облечени в средновековни костюми, а слухът ви ще бъде погален от популярната старинна музика, която изпълняват. Да, сетивата на туристите трябва да бъдат галени и дубровничани се стараят, ухажвайки ненатрапчиво своите гости.

След като минете през “музикалното преддверие”, ще се озовете направо на широката главна улица, наречена “Страдун”. Тя е оживена, разбира се, но някак спокойно и приятно оживена. За наша радост, тук не се сблъскваме със забързани групи и галопиращи екскурзоводи. Дубровник е сравнително малък и гостите му обикновено разполагат с достатъчно време за безметежни разходки по “Страдун” и по страничните улички, приютили многобройни магазинчета, ресторантчета и малки художествени галерии. Има дори бакалници и пазарче. Те подсказват, че старият град се обитава от постоянни жители, за които той не е туристическа атракция, а просто мястото, където живеят.

Главната улица на Дубровник – “Страдун”

Симпатично магазинче на “Страдун”, в което стоките имат рибни мотиви

Ако имате екскурзовод, той непременно ще бъде местен*. Нас ни развежда симпатична млада хърватка, която на чист български език ни разказва за средновековния Дубровник. От време на време членуването й бяга, но виновно ли е момичето, че му липсва усет, след като нашият език се прави на интересен и развива граматични особености, непознати на другите славянски наречия!

От екскурзоводката научаваме, че преди векове градът е бил управляван от княз, чийто мандат е бил само един месец. Имал е право да бъде преизбиран, но след период от две години. През този месец, в който е ръководел обществените дела, той е живеел в Княжеския дворец и му е било забранено да излиза извън него. Над дверите на готическата сграда е бил поставен надпис: “Забравете личните си работи, занимавайте се с общите”. Водени от тази максима (как ми се иска да сложат подобни надписи на всички държавни институции в България – и да служат не само за красота, разбира се!), управниците мъдро са ръководели града република, в който са процъфтявали търговията, науката и изкуството. Големи успехи отбелязват дипломатите, благодарение на които Дубровник запазва фактическата си самостоятелност през цялото Средновековие, дори когато е бил нечий васал. А желаещи да властват над богатия град е имало доста – Византия, Венеция, Унгария, Османската империя.

Княжеският дворец

Дворецът “Спонца”

&Dcy;&ucy;&bcy;&rcy;&ocy;&vcy;&ncy;&icy;&kcy;-9093330

Статуя на св. Влах – покровителя на Дубровник (на фасадата на двореца “Спонца”)

Малкият Онуфриев фонтан

Големият Онуфриев фонтан

Паметникът на дубровнишкия поет и драматург Иван Гундулич

Едно от ресторантчетата в Дубровник късно вечер

Дубровник е свързан и с нашата история. Ценен извор за нея (а също и за историята на езика ни) е Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II от 1230 г. С този хрисовул** българският владетел предоставя на “обичните и всеверни гости” от адриатическия град привилегията да търгуват свободно в земите ни. Ето и пълния текст на грамотата, от който става ясно докъде се е простирала територията на България по онова време:

Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на царството ми да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли, или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.

Околностите на Дубровник също предлагат развлечения. Едно от местата, които може да посетите с корабче, е намиращият се наблизо остров Локрум. Тук странстващите мореплаватели засаждали цветя, кактуси и дървета, донесени от близки и далечни земи. Така се е оформила своеобразна ботаническа градина, за която май не се полагат специални грижи и в това отчасти е очарованието й – изглежда малко дива, нерафинирна и по-естествена от фризираната Ботаническа градина в Балчик, да речем.

Опит за художествена фотография на брега на Адриатическо море

На няколко километра на юг от Дубровник е разположен курортът Цафтат, който някога е бил рибарско селище. Ако се разхождате по крайбрежната му улица и не ви обземе чувство за безвремие и вселенско спокойствие, значи живеете прекалено напрегнато, а стресът е станал ежедневие за вас ;). Като споменахме времето, да вмъкнем две снимки на ретро автомобили, които си бяха устроили среща в Цафтат точно когато ние бяхме там.

Вместо с дълбокомислено заключение за прелестите на Дубровник и на околностите му ще завърша тази част от пътеписа с онова, което ми каза управителката на туристическата агенция при уреждането на формалностите около екскурзията. След като разбра от мен, че не сме посещавали този град, тя заяви, че първата среща с него е изключително преживяване, а после добави: “Иска ми се да съм на вашето място – никога да не съм ходила там и това да ми предстои”. Може би аз не бих се изразила толкова силно, но напълно я разбирам.

–––––––––––––

* С това явление за пръв път се сблъсках в Охрид, където се опитваха да ни представят Охридската книжовна школа като първия университет – на Балканите ли, в Европа ли, не помня вече. Тогава някой от групата възропта и попита екскурзовода как би класифицирал Магнаурската школа. Той явно си взе бележка и после, когато ни развеждаше из Самуиловата крепост, ни говореше по-предпазливо. Изискването екскурзоводът да е местен най-вероятно цели на туристите да се поднася правоверна информация, а беседите да съдържат повече конструкции от типа “Тук за пръв път...”, “На това място се намира най...”. Как иначе гостите ще запомнят посетения обект ;)?

** Царска грамота, която се подпечатва със златен печат.

На запад от моите балкански познания (1)
Будва, Котор

На запад от моите балкански познания (3)
Мостар

На запад от моите балкански познания (2)

RSS за коментари Коментари

Навигация

Търсене

Разглеждане

Ключови думи