Остров Свети Стефан

Будва е съвременен курортен град, разраснал се около древно селище. Бих го сравнила с нашия Несебър, но само като съчетание на исторически забележителности и място за крайморски отдих – духът на двата града е съвсем различен. Предпочитам да не разказвам, по-добре от мен ще го представят снимките.

Камбанарията на католическата църква “Св. Иван”

 

 Заливът на Будва – поглед от крепостната стена

Направи ли ви впечатление, че снимките са от старата част на Будва? Новата просто започва да прилича на нашите черноморски комплекси, дори и по отстоянията между хотелите.

Следващото място, където спираме, е Котор. Не съм си и представяла, че в Черна гора може да има толкова красив старинен град. Венецианският дух лъха от тесните улички с каменна настилка, от масивните сгради и уличните кафенета. Липсват каналите, но огромният морски залив, на който е разположен Котор, е чудно природно творение... Почти четири века (1420–1797) градът е бил под властта на Венеция и затова нейното влияние върху архитектурата е толкова осезаемо. Спокойно, топло и приятелско място. Трите часа, с които разполагаме, са достатъчни, за да почувстваш това, но не достигат, за да обходиш и разгледаш Котор спокойно, да изпиеш чаша сок или кафе, гледайки минаващите туристи и местни жители, да влезеш в многобройните магазинчета, където впрочем се пазарува с евро – официалната валута на Черна гора.

 Величествената (и стръмна) крепостна стена на Котор

 Пиния (мисля, че така се нарича това дърво) пред входа на стария град

Наполеоновата часовникова кула

По уличките на града

Православната църква “Св. Никола”

Дворецът на семейство Пима

 Едно от уличните кафенета

 Кукли в традиционни носии на входа на магазинче за сувенири

От Котор си купихме няколко картички, на една от които се мъдрят следните десет черногорски заповеди (тук са в превод):
1. Човек се ражда уморен и живее, за да си почине.
2. Обичай леглото си като самия себе си.
3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш.
4. Не работи – работата убива!
5. Ако видиш някой да си почива – помогни му.
6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, остави на другиго.
7. Спасението е в хладното – от почивка никой не е умрял.
8. Работата носи само болести – не умирай млад.
9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни и почакай. Ще ти мине.
10. Ако видиш някъде да ядат – приближи се. Ако видиш, че работят – тръгни си, за да не пречиш.

Тези мъдрости битуват и в българското интернет пространство като “10-те заповеди на мързеливеца”. Трудно ми е да проследя къде точно са се зародили екзистенциалните прозрения – дали в Черна гора, или малко по на изток, но съм сигурна, че в тях е отразен пословичният ни балкански мързел (можех да използвам евфемизма “ориенталският ни манталитет”, но няма смисъл да се лъжем).

Прекосяваме с ферибот големия Боко-Которски залив, за да скъсим пътя за Дубровник. Питам се какво ли ще видят очите ми в този прочут град, след като Котор се оказа неочаквано красив и приветлив.

На запад от моите балкански познания (2)