avatar

Моят любим литературен герой - Индже (есе)

   Днес ще ви разкажа за Индже. Онзи Йовковия, за когото всички сте чували. Но моят разказ няма да е някакъв си банален литературен анализ, с който сме свикнали да ни оценяват в час по литература. Ще ви разкажа за оня Индже – храбрия, жестокия, страстния, импулсивния, за един мъж, който възпламенява женските сърца и осветлява мъжката неувереност.

   Вярно е, Индже не се вписва в книгата с добродетелните герои. Неговата жестокост е потресаваща, делата му са акт на най-големите познати ни грехове – посегателство и унищожение на собстения си народ, прекъсване на родствената връзка баща-син, отричане от любовта и приятелството.....Разказът буквално разтърсва с постъпките както на Индже, така и на хората, които го следват, разтърсват ни гледките, които те оставят след себе си, разтърсват ни виковете на тия „хора, събрани от кол и въже, грозни, страшни”, писъците на техните жертви, гърмежа от оръжията, тънкия звън на ножовете...

   И все пак, именно Индже е моят герой, най-любимият от всички...Защото Индже предизвиква всички усещания, всички емоции, които крие сърцето ми. Всички, до една...Възмущение, гняв, ненавист, погнуса, колебание, страст, възхита, изумление, състрадание, тъга.....Един-единствен разказ, един-единствен герой успява да предизвика всичко това у един-единствен четящ това уникално произведение.

   Нека си признаем за нашите дела... Безпаметни дни, безпаметни нощи...А Индже е героя, денем яхнал белия си кон, търсещия, действащия, отнемащ животи, но и спасяващ ; разрушаващ, но и създаващ с делата си; греховен, но и изкупващ.....Индже е оня, който нощем заспива под светлините на звездите и луната, без свой дом, но свободен, онзи, в чиито очи се отразяват нощните огньове, чиято ръка никога не заспива, стиснала ножа.

   Колко от вас не се боят от смъртта? Колко от вас не се боят от последиците на своите грехове? Защото Индже не се страхува от нищо и от никого. Дори когато решава да се промени, то не е от страх или вина. А единствено защото желанието му е продиктувано от сърцето.

   Ще ви разкажа нещо за Индже...Моят герой е творец! Има хора, повечето хора, които през целия си живот не са дръзнали да променят нищо. Не правят крачка назад, но и не пристъпват напред. Не грешат, но и нищо не сътворяват, защото се боят. И тези хора смятат себе си за праведни, вечер заспиват спокойни, а денен се събуждат все същите. Има и такива, които живеят според всички Божи повели и заповеди, но не те са тези, които са създателите, творците на живота. Някой друг преди тях е преобразявал света, някой друг е написал законите, които да следват, предоставил е всичките им удобства, за да може след време онзи, който нарича себе си праведен, да заживее на по-спокойно и сигурно място.

   Ще ви разкажа нещо за Индже...Моят герой познава любовта! Има хора, повечето хора, които през целия си живот не са дръзнали да подложат на изпитание любовта си. Не погубват своята избранница, но и не им се налага да я печелят  всеки ден отново и отново. Не я отблъскват от себе си, но и не доказват своята любов, чрез делата си, защото смятат, че отдавна са спечелили. И тези хора смятат, че познават що е обич и любов, вечер заспиват до своята избранница, а денем се събуждат пак до нея, без дори да я забелязват. Ни има и такива, кото с пламъци изпепеляват, а сетне от последната искрица осветляват пътя на истинската любов.

   Ще ви кажа нещо за Индже...Той е истински герой! Има хора, повечето хора, които през целия си живот са следвали пътя, за който се говори, че е правилният. Ако някой ги е възпитавал да бъдат лошите, то през целия си живот не ще извършат ни едно добро дело. Ако са се родили в семейство на праведници, то ни веднъж ще дръзнат да нарушат правилата. А има и такива, които сами избират съдбата си. Не се боят да бъдат лоши, да изпробват от всичките грехове, а сетне да изпълняват Божите повели. Веднъж да убиват, за да ограбят телата за себе си, а после да убиват, за да защитят по-слабите от тях.

   Ще ви кажа нещо за Индже...Той поставя пред нас въпроса за доброто. Какво е да си добър? Когато не вредиш никому...?! Или когато си извършил няй-лошото, за да може от него да се роди познанието за доброто. Как да разпознаем светлината, ако преди това не сме се лутали из мрака. Какво е да си добър? Ако не правиш лошо, макар да не си помогнал никому. Аз на това му казвам лицемерие. Лицемерие пред лицето на Доброто! Защото да си добър, означава да извършваш добрини, на каквато и да е цена.

   Ще ви кажа най-важното за Индже...Моят герой е личност! Повечето хора избират по-лесния, по-краткия път, водещ до къде...? Този въпрос оставам на вас. Но ще ви кажа за избрания от Индже път. Той е всичко друго, но не и лек. Неговият избор е трудния, но водещ до истината. Моят герой е личност! Той не се страхува от себе си, той е творец на собствения си живот. Индже е предизвикателството, непознатата, неизпробваната част от нас. Онази частица, която дълбоко сме скрили от себе си и от света. Онова, от което се боим, понеже то води до Истината. А пред лицето на Истината всички се страхуваме.