Гласувахте ли днес?  Благодаря Ви!
КОПИРАНЕТО И ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ТВОРБИТЕ ИЛИ НА ЧАСТИ ОТ ТЯХ ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ НА АВТОРА ИМ Е НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА!

Последни публикации

 
avatar
+1 1 глас

Привет, хора!

Не сме се виждали отдавна. Наздраве от мен!
Та - да кажа няколко приказки. Помните, че преди време с вашата изключителна подкрепа стартирах списание "Безусловно". Няма го вече. Сърдечно благодаря на всички, с които го направихме. Безкористно и безусловно.

Прочее. Нека силата да бъде с вас!


avatar
+2 4 гласа

Епилог І

Случайното момиче седеше само в един случаен бар.  Разсъждаваше уж върху новината за края на играта, но по- скоро не разсъждаваше, а се опитваше да запълни времето си с малко празно пространство.
avatar
+1 3 гласа

Блогът на смъртта 68: Краят?

Смъртта се чувстваше толкова объркана,изчезваха глави,дори автори от посветената на нея  поредица.
Изведнъж  черепът и` се озари от саркастична усмивка(просто беше приела вида,в който хората си я представяха)Доколкото един череп може да се усмихва.


avatar
0 2 гласа

Балансиращият с думи

   Не,не съм аз, а Любомир Николов,по долу ви предлагам два абзаца от разказите му-"Двойникът и "Мухата" от наскоро излязлата му книга"Въжеиграчът Карой"Приятно четене
avatar
+1 3 гласа

20√225HR*

ХаеР се събуди леко възбуден и объркан.Помисли си че  красивата му жена-творение на природата и в частност на най рекламираните пластични хирурзи в града го закача.

Обърна се към нея,но видя,че спи блажено и как нямаше да спи-Матраците им бяха “толкова удобни”.Точно в този момент,чу женски глас пълен със сексапил,който го подканяше да стане.Сети се,че съвсем скоро си беше купил интерактивен часовник с доста екстри.Обърна се с ...

avatar
+1 3 гласа

Берлинската Стена

avatar
+2 2 гласа

Кой подпали Райхстага?

avatar
+3 3 гласа

Проблясък

Изведнъж една идея нахлу в плесенясалите изоставени кътчета на съзнанието ми: да си върна живота, да бъда отново господар на мечтите си, да вкуся победата отново. Наслоените катранени сенки на цигарените изпарения на безличието превръщаха миниатюрните наченки на бели дробове на моите надежди в угар от тлеещите погрешно взети решения. Неразбираемите шифри на проблемите ми се изплъзнаха от окопите си и щурмувайки се разстлаха като ...
avatar
+1 1 глас

ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ЗАВИНАГИ

ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ЗАВИНАГИ

 

Брат ми беше приказен човек. Всъщност – човече, защото още нямаше шестнадесет като умря. Беше по-черен от мен, с цвета на кожата, придобита от майка ни. Имаше белег от дълъг прорез, който започваше от лявото ъгълче на устата и завършваше в гъстата му черна коса на челото. Беше весело момче, въпреки трудния живот, който водехме в дома.

 

Първият път, когато баща ми ме продаде, брат ми ме . ...

avatar
+1 1 глас

СМЪРТТА НА КОТКАТА

СМЪРТТА НА КОТКАТА

 

24.12.09 г.

22.46 сидерално време

 

Любов моя!

 

Някога, когато пиехме чай на отворения прозорец, ти не пропускаше да погледнеш в дълбокото на костите ми, да бръснеш с ръка праха от нескопосаното ми ежедневие и да кажеш, че ме бива в сътворението на мигове.

 

А после да ме бутнеш от брега като калпав хлапак, който така изразява любовта си към още по-калпавата ...

С висок рейтинг за седмицата

 
avatar
+1 1 глас

Привет, хора!

Не сме се виждали отдавна. Наздраве от мен!
Та - да кажа няколко приказки. Помните, че преди време с вашата изключителна подкрепа стартирах списание "Безусловно". Няма го вече. Сърдечно благодаря на всички, с които го направихме. Безкористно и безусловно.

Прочее. Нека силата да бъде с вас!