ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ЗАВИНАГИ
Брат ми беше приказен човек. Всъщност – човече, защото още нямаше шестнадесет като умря. Беше по-черен от мен, с цвета на кожата, придобита от майка ни. Имаше белег от дълъг прорез, който започваше от лявото ъгълче на устата и завършваше в гъстата му черна коса на челото. Беше весело момче, въпреки трудния живот, който водехме в дома.
Първият път, когато баща ми ме продаде, брат ми ме . ...