Кой изрод е гласувал отрицателно? Чопар, ти ли си?

Да помогнем на Таня и нейното семейство!!! - Facebook

Благодаря за отношението Диведи. Но не съм цъкнал аз минуса. Мога да ти го докажа като сега го дам. Но няма да го направя. Не си заслужава заради теб да дам минус на такава инициатива. Всъщност ще дам плюс.

Трагедията е ужасна. Но смятам, че отговорността е на родителите, а не на държавата. Когато се ражда дете отговорния родител първо мисли дали може да осигури на това дете най-важните неща. 7 деца си е просто безумие.

 Браво за смелостта на родителите да създадат 7 деца ! 7деца ми беше детската мечта! Да са им живи и здрави хубавите дечица и дано се съберат средства за болното момиченце.                                                                                                "Известен е обаче проблемът с лекарствата за деца за левкемия- държавата ги е извадила от позитивния списък, не ги и внася. Родителите са принудени да ги набавят сами от чужбина."                                                                                                 Безумие! "Държавата" - управлението от десетилетия ???? Тя не е в помощ, а в тежест на българите!                          

 Децата са радост, а не безумие!!!! Безумна е социалната, здравната, финансовата....политика в България......

Извинявам се на Чопар, че го заподозрях! В миналото подобни семейства са били нещо съвсем нормално. Не е имало телевизия, скъпи телефони и лаптопи, но хората са имали много деца и са ги обичали.

 

 Освен това проблемът изобщо не е в броя на децата, който заслужава възхищение в случая. Много семейства не се справят финансово и с едно болно дете. "Държавата", т.е. управлящата и разполагащата от десетилетия мафия репресира народа, гонейки го (поради лоши условия на живот) или обричайки го при болест или непреодолими обстоятелства.....

Така е Диведи, но сега не живеем в миналото. Броят на децата в миналото е бил висок поради две причини - високата смъртност при децата и необходимостта от работна ръка.

Коприна, ами що не си родила 7 деца. Много мразя такъв тип изказвания като твоите - ако споделяш това мнение щеше да ти стиска да родиш 7 деца. Но предполагам не си го направила, защото имаш здрав разум. Но иначе сега пискаш - децата били радост. Ами роди си 10 пък нека да мрат и да ходят недохранени и да бъдат недообучени и да бъдат без дом. Айде, аман от подобни простотии. Създай ако щеш и 10 деца, но когато имаш необходимите пари и условия. Държавата не и е длъжна. То и в някои мюсюлмански старни мъжът има право на повече от една жена, но само ако има средствата да ги издържа всичките в терариума, пардон - харема.

ТЕХНОЛОГИЯ на ЗЛОТО - ДИСКРИМИНАЦИИТЕ и ПРИВИЛЕГИИТЕ в БГ

Чопар, по онова, което виждам около нас в Америка, средното американско семейство има между 4 и 5 деца. Децата нямат недохранен вид, нямат и много охранен, де - щатът Колорадо е на първо място в класацията за здравословен начин на живот и се води с най-малкия процент обезитет в САЩ... Както и да е, обикновено майката не работи поне докато най-малкото стигне прогимназия (6 клас, 11 годишна възраст).

И държавата плаща сума за всяко дете месечно, до не мога да я цитирам, защото не ми е ясно дали се определя за дадения щат или е федерална.

Прав си, разбира се, че децата са грижа на родителите най-напред, но за последните 5 години в Колорадо се нагледах на какви ли не местни инициативи за помощ за какви ли не случаи. В началото ми беше странно, че обществеността реагира да помага и помага светкавично по всякакъв начин на нуждаещи се, особено когато става дума за деца. Постепенно свикнах. Вижда се как от малки хората тук се възпитават в идеята, че децата са бъдещето на нацията и следователно за деца на цялата нация.

Децата на родители с малки доходи се хранят в училище срещу по-ниска такса или безплатно - това се определя според данъчната декларация на родителя за получени доходи за определения период. Определянето на сумата става бързо, и още следващата седмица тези родители знаят колко ще им струва храната на децата в училище или ще им е изцяло поета от щата/държавата.

Идеята ми, Чопар, е че принципът "нека всички видим какво можем да направим, за да помогнем" дава добър резултат.

Не ми е ясно защо толкова се работи в БГ в посока интеграция на циганите, помощи, опрощаване на дългове към енергото, етсетера.. А когато опрем до свестни и интелигентни деца, презрително казваме "Да се оправят, като са се размножили като хлебарки...". Не мисля, че такова отношение е правилно. Още повече, че България е държава, която никога не се погрижва за болните си деца. Пълен срам.

Когато дъщеря ни Траяна на два дни и тегло 1.2 кг лежеше в кувьоз и береше душа, трябваше спешно да се набави препарат за укрепване на кръвоносните съдове в мозъка. Болницата няма такъв препарат, той не се поръчва, защото е скъп, и недоносените деца на Пловдив или си отиват от този свят или оцеляват, но вече нефелни. Тоест, родителят трявба да се разтича и да си свърши работата сам, защото той си е правил бебето. Това е националната ни логика. Защо? Не трябва ли болницата да се грижи за медикаментите и да носи отговорността, ако ги няма и нещо се случи? По целия свят е така, но при нас е хубаво, че е онака - така никой не носи отговорност за нищо. Само родителите, че не са се справили...

Иначе като родители, работещи и работодатели нашето семейство си е плащало надлежно всичко: данъци, здравни осигуровки - и на нас двамата, и на цялата ни фирма със всичките й служители; но здравната каса на БГ, която е потрошила милиони за изработването на софтуерната си програма, да речем в Индия, няма пари за да закупи животоспасяващи средства за децата на България. Интересно. Родителите ще се оправят сами, оправни сме ние българите... Ако ли не - деца бол; едно повече, едно по-малко, това родината не я засяга.

Който не е имал болен близък, той не се е сблъсквал с идиотската ни здравна система. Особено при раковоболните. Обаче пък мнозина си я харесват. Безплатно било, осигуровките не били големи, бутваш в джоба на докторите и те ти оперирате детето с предимство - живот мечта.

Та, не бива така. Но в криворазбраната демокрация нещата вървят по тази схема. И ако имаш повече деца, да си си правил сметката. А дали ви е хрумвало, че ако днес си направите сметката и видите, че към сегашния момент можете да си позволите две (три, четири,..) деца и нещата са окей, и работа имате, и къща, и баби да ги гледат, и прочие там натаманености - утре може да ви удари животът изотзад и да нямате възможност да гледате и половин дете. Тогава какво? Избивате горницата до две/три.../и половина?

Или при вас лоши неща не стават? Нещата преценени веднъж си остават при вас константа? Браво, тогава. Правиш си сметката, но идва и моментът без кръчмаря, и както и да си се подготвил, винаги може неочаквано да се окажеш по голо дупе ...

Щото в реалния свят идват сериозни кризи, идват проблеми, и болести, и смърт на близки хора, и болест на дете, и загуба на къща, и уволнение, и все такива натурални събития. И ако всеки каже, "ами, пич, да си му мислил в началото" - верно ще се затрием от лицето на земята и по нашите земи след 100 години ще бродят само цигани...

Но може пък така да трябва да стане. Да сме си правили сметката, нали така? :)))

Трагедията на това дете е безспорна. И тя е най- вече в това, че не е имало късмета да се роди другаде. Вероятно тези хора са добри, християни, загрижени за децата си, но бих попитала "Какво по- точно мислехте, като ги родихте - че небето ще се отвори и ще изсипе върху вас чувал с подаръци?". Таничка, не може да става дума за сравнение. Тези мили хора мечтаят за площ от 150 кв.м. за 7 (седем) деца и двама възрастни! Че само дворът на моята кръщелница в Лексингтън беше толкова. А тя събра смелост да роди едва три деца. Чудесно е, че децата са българчета, учат, имат перспективи и възможности, а родителите се борят да ги гледат. Съчувствам на тези безотговорни според мен хора, но не виждам как мога да помогна. Определено смятам, че е работа на държавата, защото при положение, че се подкрепят малцинствени семейства и с повече деца, да не се подкрепи това семейство е дискриминация.

 Децата от снимката изглеждат щастливи и здрави. Хората са си преценили възможностите (както и аз Чопар- отговарям на въпроса ти защо не съм си родила 7-10 деца). Едното детенце се е разболяло, а това е огромен проблем в БГ и за семейства с едно дете!!! Политиката на една държава се оценя по отношението и към деца, пенсионери, хора в неравностойно положение.........Да, основният проблем е , че сме се родили в БГ.....

 П.С. Чопар, развесели ме, въпреки агресивния си тон! Не аз имам "здрав разум" и не си ти единственият мъж в БГ, за когото децата са ангажимент или безумие.Много сте и аз съм попаднала също на такъв :))))

"В началото ми беше странно, че обществеността реагира да помага и помага светкавично по всякакъв начин на нуждаещи се, особено когато става дума за деца. Постепенно свикнах. Вижда се как от малки хората тук се възпитават в идеята, че децата са бъдещето на нацията и следователно за деца на цялата нация."

 За Държавата няма две мнения- има най- репресиращата политика в Европа към собственото си население, а какво става с обществеността- такава липсва, защото всеки се спасява, упреквайки останалите, мислейки, че той прави всичко разумно и никога не би се оказал в ситуация да търси помощ от други! Но животът ни поднася изненади, може би, за да разберем, че не можем сами да оцелеем и трябва да си помагаме особено в държава с прогресивно намалящ приръст на населението...

 

Най-безотговорни са хората като мен, които нямат никакви деца.

Човече, когато ти дойде времето, ще имаш деца, ако прецениш, че има какво да им дадеш. Те не са цветя в саксия, живи хора са. Не можеш да си посадиш колкото поискаш, да си ги поливаш и всичко да е ок. Отговорността към децата включва и жизненото им пространство, и храната им, и лекарствата им, и развлеченията им, освен задължителното обучение и подкрепа. Това се нарича поведение на зрял човек, който е наясно със света в който живее. Има неочаквани ситуации, съгласна съм. Но нали затова сме зрели личности, за да се справяме с тях? При 7 деца светът е направен от неочаквани ситуации, с които възрастният човек трябва да се справя. Не е добре да се надценяваме, нито да се подценяваме, нали?

Таничка, говориш ми от сърцето.

Диведи, браво за оповестяването!

 

Тези хора не искат държавата да ги издържа. Но би трябвало да им намерят жилище, срамота е. Би трябвало и да ги подпомагат по социална линия. То това си е цяло SOS - детско селище: Защо не се обърнат към някакви такива организации, и аз не знам какви точно - към SOS-детски селища, към служби разни за закрила на децата. А секретарката на министъра ясно, че няма пак да се обади: те да се обаждат, така са нещата.

Проблемът е огромен. Не исках да коментирам, защото тук думите са излишни. Който има възможност, просто е хубаво да помогне. 

Хвала на тази майка, решила се да роди толкова деца. Аз понякога се чудя на себе си пък и на хората що за хора сме. Не коментирам смелостта на тази жена, тя граничи със ината и упоритостта на баба ми родила 4 деца и другата ми баба -3. Това е било през 1934-1936 година. Те отдавна не са живи. Вероятно и сега има такива жени с големи сърца, които могат да поберат толкова обич от децата си и да ги дарят с такава. Сега за държавата... Нея отдавна я няма. И по времето на бабите ми едва ли са били поощрявани, но пък в една стара ракла намерих медал- орден- на който пишеше - за заслуги - Многодетна майка. Това е медалът на баба ми. Сигурна съм, че сегашната майка на 7 деца е една лишена от много неща жена. Не искам да съм на нейно място.  В момента, когато парите властват над всичко, това е нещото от което има нужда тази жена. Те не са най-важното, но пък са жизненонеобходимото нещо, нужно за да оцелее детето й пък и другите също имат своите нужди. Държавата бяга от грижите за осигуряването на пари за съществуването и оцеляването на децата. Та нали бъдещето е в тях!

Не знам колко и имало ли е детски по времето на бабите ми, но парите не са били водещи. Сега обаче нещата не стоят така. Дали така е в Европа, господа Политици! Или пък в друга Демократична Страна!!!

 

Интересна статия, чак сега я прочитам. Мисля, че всички измествате темата - основният проблем не са 7те деца, а болното дете. Тъпото е и че в статията ни се натрапва едва ли не, че сме виновни, че не подкрепяме тази супермногодетна майка (и баща). Съжалявам, но в това отношение дори с държавата не съм съгласна - помощи трябва да се дават само до 3тото дете, освен ако не се родят близнаци или тризнаци. И тогава помощите могат да се увеличат до нещо смислено. Не че имам против 5,7 или 10 деца, даже напротив, 5 си е една много хубава бройка, ако има кой да ги роди вместо мен и да ги издържа :)

Но според мен държавата трябва да има отговорност и то сериозна само за първите 3 деца - от там нататък, решил си си, гледай си ги. Забележете, казва се, че майката се е улисала в грижи за новороденото си бебе. Т.е. тя ражда ново дете, знаейки, че няма къде да го гледа. Щото апартамент без нотариален акт и работодател помагащ безвъзмездно е силно казано някаква сигурност. Така че специално за 7те деца, наистина нямат никакво съчуствие от моя страна, само известно възхищение към подвига. Но не и съчуствие.

И все пак, проблемът на семейството доколко разбирам не са децата, а тъпата ни здравна система. Която дори и аз харесвах, докато не разбрах, че всъщност много малко неща в нея са наистина безплатни. И това, че дори по-малко ще станат от следващата година. Така че да се съсредоточим върху важните неща. Защо не направят трансплантация на костен мозък от близнака? Колкото и гадно да е, така детето ще има много по-голям шанс да оцелее. И като се появят по телевизията за нула време ще съберат нужните пари. Хората в България са доста състрадателни, противно на това което си мислим.

Дениджейн, съвсем съзнателно не коментирах една част от темата, а именно : "Абе тези хора с какъв акъл са създали толкова деца?" Не го коментирах, защото знам какво е всеобщото мнение и също знам, че то не може да бъде променено, така че спорът е излишен и е излишна загуба на енергия. Но като гледам твоето мнение, ми се иска да се опитам да го променя, защото те уважавам и ми е важно, когато касае теб.

Казваш, държавата да помага до 3 деца. Повярвай, държавата нищо не подпомага, нито за едно, нито за три. Всеки с деца ще ти каже, че парите от детските надбавки стигат точно за нищо и аз ги отнасям към моралната подкрепа. Бедна ни е държавата и с тези добавки поне потупва родителите по рамото, един вид - нямаме възможности, но ви признаваме правата. Така че детските добавки са за мен справедливи, с оглед на малките възможности. Това семейство и не претендира за добавки.

По принцип социалната система служи да подпомага нуждаещите се. Защо децата, изоставени от родителите си, да имат по-големи права от деца със семейство, ако семейството е много специфично и има решим проблем? Не говоря за проблема със страшна болест, която, пази боже, може да сполети и хора с едно дете и разходите да са непосилни - аз не коментирам това в момента. Това, което коментирам, е, че социалната система би трябвало да помага на всяко семейство, което добросъвестно се грижи на децата си, където родителите работят, но има някакви временни трудности. Да се остави семейство със 7 деца, които ходят на училище и ще станат образцови граждани на държавата, без тая държава да даде някакво  рамо, от рода на социално жилище, ми се вижда странен дисбаланс в приоритетите на социалната система - просто защото го сравнявам с изоставените деца. Те са 100% на грижите на държавата. На 7-те деца не им трябва 100% , а нещо много по-малко. Сравни ги с SOS-селищата, където се плаща на хора, само за да работят като родители. Питам се къде са социалните служби в този случай? За какво служат те?

Много добре знам контра-аргументите. Каузата е неспасяема.

Ами очевидният контра-аргумент е, че ако държавата помага само на 3 деца, това ще откаже (или поне обезкуражи) мнозинството циганки да имат по хиляда деца заради помощите. Което на теория трябва да доведе до увеличаването на детските до истинска помощ, а не просто морална подкрепа. От което майките ще имат много повече полза. (особено ако е съчетано с добри социални грижи, които водят момичетата забременели под 14 в дом, а момчетата, които ги забременяват в затвора)

За социалните жилища не знам на какъв принцип ги дават. И понеже предполагам, че е по-скоро безпринципно, наистина, държавата трябва да им даде едно и на тях. Но на същия принцип, всеки човек който иска жилище ще си нарои 7 деца. А и стои и другияс въпрос, колко голямо трябва да е това жилище, за да могат 9 човека да живеят вътре и да водят качествен живот? А ако не водят качествен живот, дали мястото на тези деца е при тези родители? Не че в дом би им било по-добре, но въпросът е, че не може просто всеки, който има желание да си народи колкото деца може и после да мрънка, че не може да се справи. Разбирам да са имали възможности (ама наистина), и да се е случило нещо - да тогава те са наистина онеправдани. Гадости се случват, от това не можеш да избягаш. Но да имаш 6 деца, да виждаш, че няма място къде да ги гледаш и да си родиш 7мо?! Съжалявам, но за мен това е пълна глупост. 

И последно - смятам, че е много по-важно да се стимулира раждаемостта за всички, отколкото многодетността. Много малко хора могат да си позволят времето и здравето нужно, за да имат над 5 деца. Важното е да се стимулират всички да имат поне 2-3 и те да бъдат добре обгрижени не само морално, но и материално. Пък повече - ако можеш да си го позволиш.

 Защо сме в Европа? За да се информираме как е в Европа и да страдаме от това, че при нас не е възможно да се случи. Никъде в нормална страна няма такива заплати като нашите и детски надбавки като нашите, като че децата са ни много. Не искам да си представя какво й е на тази майка в момент на криза и болно дете да обгрижва. Сигурна съм , че тя спокойно може да бъде комисар за реформите в здравеопазването, защото тя си блъска главата с него в момента. Никъде в европейска страна го няма това. Имам позната, която замина за Испания, за да си гледа внучката и й става зле. Тя няма никакви осигуровки в тази страна. Но личната лекарка на дъщеря й я преглежда и й предписва скъпоструващо лечение като й обяснява, че нейното здраве е грижа на здравеопазването на Испания. Това продължава близо 6 - 8 месеца.Как ли е устроена здравната им реформа и как ли е построен живота, че тази жена никога няма да се върне в България, защото е припознала в чуждата страна, грижата за здравето й като за човек. Лекарствата й са с намаление и ако струват 150 евро, тя плаща само 15. Къде ли е в тази история България. Някъде много встрани и много далече от своите граждани.

Бях на гости на Румен и семейството му. Проверих каква е ситуацията. Умни, симпатични, интелигентни и работливи хора. Абсолютно заслужават подкрепа! България има нужда от тях!

Геноцид срещу българските деца - какъв е резултатът след шест седмици и половина

 

     Ще си кажа, всичко ще си кажа.

     I. Журналисти.

     През изминалата седмица и половина писах пространни писма с всички линкове на:

1. Иван Бедров и блога му;

2. Маргарита Михнева и "Неудобните";

3. Валя Ахчиева и "Открито";

4. Иво Инджев и блога му;

5. Лили Войнова и Дневник

6. Миролюба Бенатова и БТВ

     Резултатът? Пет отговора "нищо" и един "не знам". Сега, аз разбирам, че всеки е супер зает. Всеки има много задачи, проекти и от всички страни го дърпат. Това важи не само за 'водещи' журналисти, а за всеки днешен човек. Разликата между мен и тях е, че те са познати имена и лица и по-важното: те имат много по-голяма отговорност с нещата, които правят, пишат и снимат и които се разпространяват сред много, много българи. И като такива, би следвало да имат елементарна професионална етика и поне (поне!) да отговарят на подобни писма. За тяхно улеснение дори им предоставям тестови вариант на отговор: 

А) Уважавам каузата ви, но в момента наистина съм много зает/а. При първа възможност ще се поинтересувам. Успех!

Б) Въпросът е наистина много сериозен. За съжаление нямам нито време, нито ресурси да му обърна подобаващо внимание. Надявам се, че разбирате, успех!

В) Госпожо, благодаря ви за доверието в мен. Тъй като се занимавам главно с политически  коментари, ми е трудно да навляза в тази толкова сериозна социална тема. Все пак ще имам предвид случая ви, поздрави.

Г) Направих опит да се свържа с лицата, говорили в предишния ми филм. Категорично отказват да застават пред камерата и аз не мога да ги принудя, съжалявам.

Д) Политика на нашата телевизия е да не правим продължение на случай, разследван от друга медия. 

     Единственият ми коментар тук ще бъде - щастлива съм, че съм свободна сама да решавам какво да мисля, правя и работя.

     II. Институции.

     Тук имаме двупосочна кореспонденция. Повече от нас, много по-малко от тях.

     Много хора от групата продължават да пишат, не знам кои, колко и на кого, но това е начина! Както казват Данчо и Деси от Спаси, дари на... " Да бъдем индианска капка. Това побърква ухилените лели и байновци, защото единствената им тактика е хората (народът, овцете) да се изтощят и откажат бързо. На този принцип се измъкват редовно." Е, този принцип умря. 

     Искам да ви приложа няколко цитата, извадени от контекста на смешно-срамната,  президенто-вицепремиерска сага и вкарани в нашия контекст. 

Цветан Цветанов, вицепремиер: "Това действие е пряко нарушение на чл. 32 ал. 2 от Конституцията на Република България. ... Президентът, който трябва да бъде гарант за правата на българските граждани си позволява сам да ги нарушава, и то по отношение на политическо лице от висок ранг". А лишаването на тежко болни граждани от законно лечение нарушение на кой член от Конституцията на РБ е, г-н Цветанов? А кой си позволява да нарушава Конституцията на РБ по отношение на най-ценните и беззащитни лица от нисък ранг?

    Следващите цитати са извадени от контекста на предаването Сеизмограф по БТВ на 06.03.2010 и вкарани в нашия контекст: 

Ангел Марин, вицепрезидент: "Там (в Президентството) трябва да се даде отговор, да се поеме ангажимент". А на писмото ни с вх.N 92-00-59 от 12.02.2010г кой ще даде отговор? Кой ще поеме ангажимент, г-н Марин? 

 

Мила Власковска, зам. министър на здравеопазването: "Здравето е наистина изключително важно на хората, ние сме се клели в клетвата на Хипократ, която първото нещо е да не вреди..." Нима, г-жо Власковска?  "Поради ангажираността на министерството и загрижеността му за хората..." - за кои хора, уточнявайте, моля? "Госпожо, ние спазваме законите..." - Хаха, извинете. Спазвате кои точно закони, Власковска? По отношение на кого?

     Следващите цитати са отговор до Жанет Пеева, активен участник в групата във ФБ, от Лъчезар Иванов, шеф на парламентарната здравна комисия, с дата 09.03.2010. "Бих искал да Ви уверя, че Комисия по здравеопазването реагира незабавно при подадения от Вас сигнал. Като законодателен орган ние уведомихме Министерство на здравеопазването за съществуващия сериозен проблем. Поради липсата на отговор отново ще се обърнем към д-р Божидар Нанев за предоставяне на информация по съществуващия проблем, причините за забавяне доставката на тези жизненоважни за децата медикаменти и мерките, които са предприети за неговото своевременно разрешаване." Тук съм зачудена какво да коментирам. Върти ми се "крадеца вика - дръжте крадеца", но не е точното, ...нали?

     Та това за институциите. Пишем на специален мейл zalbi@mg.government.bg, но със същия успех можем да викаме в дупка в земята. Пиша на Омбудсмана и на секретаря му Борислав Цеков, отговарят ми: "Проверката по Вашата жалба не е приключила. Искането Ви за информация за предприетите към момента действия е изпратено на отговорния експерт." Пишем унищожителни коментари, хората пишат унищожителни съобщения на стената в групата и ...това е.

     Какво ли е да живееш без капка мъжество? Не знам. Знам какво е да се чувстваш като Индианска капка. Спокойна, постоянна, неуморима. 

http://mamamemi.com/index.php?op=ViewArticle&articleId=7465

Не сте писали на един човек само- Алексей Петров.Сигурна съм ще намери парите и ще спаси детето. По истински мъжествен начин. Кажете ми как се оцелява в семейство с 4-ма от които 2-ма работят. Никак! Това е модела докаран в 21 век в интелигентно семейство в България. Ако това не е дъно, здраве му кажи! Жестоко е, ако и на лекарите по 10 лв. трябва да се плаща, за да се покрият липсите от здравните ни осигуровки в касата. Това дете се нуждае спешно от пари и то много пари. 

Дениджейн, ама те не мрънкат, това е разликата. Тези родители не ни карат ние да им гледаме или издържаме децата. Те повдигат същия въпрос, който и всички онкоболни - за това, че не се осигурява лечение. Това е, което те искат. Докато това със социалното жилище са си мои размишления - че държавата им дължи такова нещо. За мен им го дължи. Ако им дадат жилище, техният пример няма как да стане заразителен - ти би ли народила сто деца заради някакво си жилище? No way. А aко си мислиш за циганите - на много от тях са давали жилище, да не казвам какви неща съм чувала, че правят с тези жилища.

Шогуне, да родиш 7 деца в тази държава е престъпление спрямо децата. Според мен даже трябва да ги осъдят за това. А след това да помогнат на болното дете. Проблемът се измества. Няма никакво значение дали детето е от 8 членно семейство или от семейство с едно дете. Няма и причина поради това, че са със седем деца да се лекуват с привилегии. Каквото за останалите, толкова и за тях. Да са мислили като са се плодили. Много е лесно - правим деца, вие ни ги гледайте, осигурявайте ни жилища. Въобще не им съчувствам, нито ми е жал за родителите. Язък само за детето. Обаче, ако вместо 7 деца имаха 1 или две, най-вероятно нямаше да е проблем да отделят 2-3000 евро за лекарството или операцията. Но представете си ситуацията - има няколко деца, на които трабвя да се помогне, но поради това, че здравната система някъде е сбъркана трябва да се помогне само на едно от тях, пък другите да речем трябва да почакат, пък през това време могат и да починат. И какво, тези със седемте деца с предимство ли са. И защо трябва да ни навират в очите африканската си плодовитост. Проблемът трябва да се постави така - няма лекарства за болните деца от левкемия. Дайте да направим нещо, да протестираме, да събираме пари и т.н.

Шогун, те не мисля че мрънкат. Но човекът написал статията ни внушава вина, че не сме се погрижили за тези многодетни родители, което аз не приемам. Права си, не мога да определям ценностите на никого. Но не приемам и някой да се опитва да определи моите. Аз не смятам, че да родиш 7мо дете, когато знаеш че няма къде да го гледаш е хубаво. И никой не може да ме убеди, че е. Родителите трябва да бъдат отговорни. Нямам против всеки, който може да си го позволи да има 7 деца. Ако може да им осигури приемлив живот. Дори няма да кажа качествен, защото едва ли на много хора в България животът може да мине за качествен. Но поне приемлив. Да делиш 2 или 3 стаи с още 9 души за мен не е приемливо. Може и да е лично мнение.

Но въпросът е кога държавата трябва да помага. Ако е богата държава - хубаво може да си позволи и до 5то и до 10то да помага. Но при бедна държава като нашата това е абсурд. И най-важното за мен, според мен държавата трябва да помага, когато това е изгодно на обществото като цяло. Изгодна на обществото е цифрата 3 - достатъчно, за да има положителен прираст, за да се гарантира на всеки правото да има дете и достатъчно, за да не доведе до реално пренаселване на Земята, което би било неприятно (да, България трудно ще пренасели Земята, но защо пък хората в Китай да имат по 1-2 деца, а хората в България по 5, просто не е правилно). И в идеалния случай, ако тези помощи са и добри като сума, те наистина ще са в помощ на майките. Сега какво се получава, дават някакви помощи, които са абсолютно недостатъчни и единствените хора, за които те са добър мотив за раждане са циганите. Нямам нищо против циганите, нито китайците, но за мен такава политика на държавата не е правилна. Ако даваш за по-малко деца, по-големи суми, съчетани със сериозни изисквания към живота на децата, за които се получават, това вече наистина има смисъл за обществото като цяло. 

:) Аз не изпитах натиск да се чувствам виновна от материала, т.к. не съм виновна, не и за това, че държавата ни е бедна. Това семейство с нищо не затруднява държавата, нищо особено не иска, и най-вече нищо особено не получава. И няма опасност Земята да се вдлъбне откъм България поради пренаселеност.

Абе да, намираме се на приказки общо взето. 

Гледайте репортажа за проблема с безплатните лекарства за онкоболните деца от 10-та до 21-ва минута по Нова телевизия!

Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца - Facebook

Здравейте!

От репортажа и от прочетеното във Фейсбук съм покрусена за отвратителната здравна политика на държавата. Как е възможно във 21век , да има толкова болни мозъци, които да измислят подобно нещо. Много ми е интересен коментара на европейските здравни министерства. Ще поровя, за да прочета, защото аз не го възприемам.

Какво е мнението ви за 28-те антикризисни мерки на правителството за кризата!!!

Та не е ли това геноцид над собствения народ. Това го няма и в Корея!!!

 

 

 

Защо ли дълбоко в душата си имам чуството, че кризата сякаш е много добро оправдание за нищо несвършена работа и нищо неправене от властимащите. Само това е обяснението за абсурдния живот ,който живеем. Всеки ден се сблъскваме с какво ли не. Оправдаваме се с думите: Това само в България го има!.

Защо да го няма в България, това което го има в нормалните европейски страни, щом и в Румъния много българи откриват евтините лекарства , за да лекуват себе си къде е България тогава.

Гаврите на престъпната държава продължават! Спрели са тока на къщата на Румен, заради неплатена сметка от 75 лева. Тези пари не са били проблем, но покрай залисията с болната малка Таня майката е забравила да плати. Без предупреждение са ги изключили, заради няколкодневно закъснение.

О, антикризисните мерки са направо велико достижение на болната финансистка психика. Мога само да се надявам да се осъзнаят, че иначе на всички ще ни стане мнооого тегаво.

диведи - токът поне ЧЕЗ го спират след повече от неколкодневно закъснение. И май се обаждат преди това - поне на нас ни се обадиха, щото не бяхме платили една сметка .

Пловдив е колонизиран и тероризиран от EVN.

С възгласи "Стига геноцид" и "Мафия“ над 500 симпатизанти на ВМРО се изправиха на протест в София срещу цените на тока, предлагани от електроразпределителното дружество ЧЕЗ- България.
Те преминаха пред храм-паметник “Ал.Невски“, по ул. “Г. С. Раковски“, като временно затрудниха движението по централната улица. Начело на шествието бяха група протестиращи, които носеха българското знаме и това на ВМРО, предаде БГНЕС.

Протестното шествие достигна до централата на ЧЕЗ, където недоволните граждани започнаха с викове и освирквания да изразяват позицията си. Те настояват за по-ниски цени на тока, а някои от тях дори носеха плакати с надписи "ЧЕЗ- терористи“, "Не ни мъчете повече – идете си“. "И преди, и сега ЧЕЗ е мафия“, скандираха членовете на партията пред сградата на дружеството. Протестиращите замеряха централата на ЧЕЗ с яйца. Те дори се опитаха насила да влязат в сградата, но служителите на реда, които придружаваха протеста, ги спряха.

Въпреки, че не успяха да пробият блокадата от униформени, от ВМРО продължиха да настояват за разговор с някой от ЧЕЗ. От партията поискаха да се национализират електроразпределителните дружества у нас. Според тях ЧЕЗ ограбва народа, но управляващите са им дали възможността за това.
"ЧЕЗ обслужва чешките пенсионери, нека си отиде от България, тези чужденци се държат като колонизатори", заяви Костадин Костадинов от ВМРО.

Журналистът Велизар Енчев, който също взе участие в протеста, изтъкна, че по същество това е протест срещу всички електрозапределителни дружества, срещу българското правителство и ДКВЕР. Протестът ще продължи всеки четвъртък, като в следващата седмица той ще се състои пред ДКЕВР, а седмицата след това пред МС. Гражданите недоволстват от въвеждането на такса "електромер" и настояват държавата да развали договорите с трите електроразпределителни дружества.

http://dnes.dir.bg/2010/03/18/news6048130.html

Аз също съм попадала в капана на Електрическата компания. На два пъти също бях забравила да платя и единия път за 20 лв. неплатен ток, платих още 20, а другия път за 2 месеца неплатен ток от 46 лв. към тях платих още 40, за да го включат отново. Без предупреждение. Това е милата ни родна действителност. Така е като ни управляват инфантили... със своите апетити за благоустрояване на фона на повсеместно обедняване.

Ако навремето имахме някакви мечти за бъдещето, сега нямаме време за мечти, защото настоящето ни е направо блестящо.

 

Здравейте!

Аз съм бащата на 7 те деца и на Таня.

Не можах да се сдържа ,да напиша нещо,четейки коментарите ви за мен и семейството ми.Не знам защо никой от вас не коментира факта ,че разбрахте за мен и за семейството ми едва сега когато ни сполетя трагедията с болестта на Танито и безхаберието на държавата ни.Вие не чухте за нас нито когато сме се местили 12 пъти,нито когато писах до президенти и управляващи за опасността да загубя дома си,поради някякви причини.АЗ НЕ СЪМ БЕЗОТГОВОРЕН ЧОВЕК.Ако не беше болестта на детето ми нямаше изобщо да чуете за мен, защото никой не е длъжен да се ангажира по какъвто и да е начин с моя и на съпругата ни избор да имаме 7 деца.Може да попитате всеки който е имал взаимоотношения с някои от децата ни дали те изглеждат онеправдани,страдащи,измъчени или ЩАСТЛИВИ.Така че г-н Чопар да кажете че трябва да бъда съден за това че съм създал 7 БЪЛГАРСКИ деца,които (повечето от тях) са отличници в математическата гимназия,имат сертификат от Кеймбрич за владеене на английски,пеят в най-добрите половдивски хорове

и са прекрасни същества....Вие скъпи дами ,едва ли знаете че прекрасната ми съпруга си взе шофьорската книжка когато децата ни бяхя 5 и станаха достатъчно големи за да ходят на градина.Без НИКАКВА помощ от близки и бавачки,тя с 5 деца завърши бакалавърска и магистарска степен по икономика,с желанието да работи, за да подпомогне семейния бюджет....Знаете ли ,аз не мога да си представя живота си БЕЗ НИТО ЕДНО ОТ ДЕЦАТА МИ...В момента въпреки че в къщата ни има 6 от децата ни ,тя ми се струва ПУСТА БЕЗ ТАНИЧКА .....

Знаете ли какво ми казаха децата преди няколко дни когато се бяхме събрали около масата..."Тате като я няма Танито сякаш половината семейство го няма...".

 Ако не беше болестта на детето ми нямаше да разберете за жилищния ни проблем,просто щяхме да се изместим за пореден път изгубвайки 100 000 лв., които до сега сме инвестирали в този дом...НО не знам дали знаете ,че лефкемията е заболяване, което се лекува за период от 5 ГОДИНИ  и през цялото това време детето трябва да се пази ,защото е много уязвимо, защото лекарствата и химиотерапията унищожават нормалната имунна защита на организма...

Така че ПРОСТЕТЕ МИ че ви занимавам с проблемите си , но в създалата се ситуация поради липсата на БЪЛГАРИЯ като нормална държава , мога да разчитам само на Бог и на останалите ДОБРИ БЪЛГАРИ ...

 

Ами господин Рачев, вие пак говорите за 7те си деца, а не за болното ви дете. И ни обяснявате какво сме щели или не сме щели да разберем.

Всеки от нас си има собствено мнение по въпроса за брой деца и как трябва да се гледат и т.н. Аз няма да се извинявам за моето. Всички ви съчустваме за болестта на дъщеря ви и ще помогнем както можем. Но НЯМА да ви съчуствам за броя деца, които имате. Не ме интересуват дали са българчета или китайчета, щом сте си направили толкова, значи сте преценили, че можете да си ги гледате. И точно срещу това поне аз писаха - защо статията ни занимава със здравите ви деца, а не с детето, което наистина има нужда от помощ. Защо ни описват кой как ви помогнал и къде сте се местили, след като това няма нищо общо със случая. Важното е, че лечението е скъпо и дори човек с 1 дете нямаше да може да си го позволи. За мен е напълно достатъчно да се каже, че детето има нужда от скъпи лекарства, които държавата не осигурява, за да ми стане ясно, че трябва всички да помогнем. Останалото просто няма значение. Поне не и за мен. Защото всяко дете, независимо колко братя и сестри има, независимо колко е умно или не, заслужава да бъде живо и здраво. Всеки човек - също.

Иначе поздравления за успехите на семейството ви. Но те просто не са тема на този разговор, не и за мен. И ако ви обиждат нещата, които сме написали по отношение на броя деца - ами не можете да искате всеки да има вашите ценности. Просто хората са различни. За мен например, ако искаш повече от 3 деца, можеш да си осиновиш. Аз бих го направила ако имам възможност. Други хора пък искат да имат 5 или 7 или 10 деца. Не ги съдя-това си е тяхно право. Съдя политиката на държавата към тях. С което просто искам да кажа, че отношението ни към вас като родители не е лошо. Просто не всички сме съгласни с вашите виждания по въпроса.

Шестима братя и сестри стискат палци на 12-годишното момиче

Великденско чудо за Таня

Лекарствата за левкемия са кът, родителите й събират пари за терапията

"Таня започна лесно да се изморява и беше много бледа. Направиха й изследвания и се оказа, че хемоглобинът й е много нисък. Буквално за два дни поставиха и ужасната диагноза", споделя майка й Ваня. Въпреки страха и шока обаче голямото семейство не се предава. "Макар и трудно, левкемията е лечима", не губи вярата си Румен. Лошото е, че животоспасяващите лекарства, с които в момента се провежда химиотерапията на Таня, са сред липсващите в страната. "Стотици семейства са в нашето положение.
Близките стават трафиканти на медикаменти
Принудени са да пътуват в чужбина - в Гърция и Турция, за да си ги доставят", признава Румен. Причината е, че от година нужните за терапията на левкемия препарати не се внасят от държавата. "Някой не е подписал договор с производителя. Това е абсурдно!", не може да се примири таткото на Таня. "Иначе дъщеря ни е в ръцете на добър екип лекари в Детската клиника към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив", успокоява се майката Ваня. Но споделя, че родителите на други болни малчугани я предупредили, че в един момент може да се наложи сами да си доставят медикаментите. Засега Таня се повлиява много добре от химиотерапията, която й прилагат от около месец в онкологичното отделение на УМБАЛ "Св. Георги", доволна е майка й. Момиченцето е малко притеснено, че косата му започнала да капе, но не губи вяра, че ще оздравее. Надеждата ще дойде около Великден - тогава изтича 33-ият ден от лечението. И лекарите ще направят още едно изследване на костния мозък на момиченцето, за да видят как се повлиява левкемията. След това ще й бъде назначен още месец химиотерапия и ако всичко е наред, ще я изпишат за поддържащо лечение, което ще продължи около две години, обясняват семейство Рачеви.
Ваня и Румен обаче са принудени да събират средства - защото във всеки един момент може да се окаже, че трябва да плащат за терапията на Таня сами. Правят го. Но след това ги очаква поредният удар - злостни коментари по форумите. "Не мога да повярвам колко зли могат да бъдат някои хора", огорчен е Румен. Бащата на Таня чете в интернет какво ли не за себе си. "Наричат ме безотговорен.
Винят ме, че обричам децата си на мизерия
признава Рачев. "Бог ни е дал децата и те са нашето най-голямо богатство. Имаме седем не защото не знаем как се ползват контрацептиви и сме невежи, а защото сме ги искали", обясняват Ваня и Румен. Колко са богати в действителност? Освен 12-годишната Таня и близнака й Георги си имат и 10-годишния Петко. Седмокласничката Рада е най-голяма, Дими е във втори клас, а Ани е на 2. Най-малък е Стефан - който се ражда само преди 2 месеца. "Къщата ни е пълна и децата ни живеят щастливо, не са самотни, не знаят какво е егоизъм", казва Румен. "И много ми помагат", хвали ги Ваня. В къщата има строг ред, всеки ден има дежурни по маса и миене на чиниите, за да може мама да е свободна да изпере дрешките и да сготви за многолюдната фамилия. С Румен са решили, че седем деца им стигат - и дотук всяко бебе е строго планирано. "Родих Стефан, защото разликата между Ани и останалите беше много голяма и не ми се искаше да остане сама, когато другите пораснат", обяснява Ваня.
С Румен отглеждат малчуганите с много любов. Децата са добре облечени, спокойни и умни. Разбира се, много добри хора им помагат. Благодарение на авто списание имат голям семеен автомобил. В голям хипермаркет пък продават, без да им искат скъпи входни такси, натуралните сокове Meleto - които са единственият източник на препитание на голямата фамилия. След като разбират за болестта на Таня пък, съучениците й от математическата гимназия веднага се отзовават. Със съдействието на директора Кирчо Атанасов е организирана кампания за подпомагане лечението на момичето.  http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318554

Пожелавам лечението на Таня да бъде успешно. Желая й здраве и силно вярвам, че ще бъде излекувана! И наистина Таня е болната, но семейството й не може да отдели нейната съдба от своята, на многодетно семейство. Таня е една от тях и те участват всецяло - тяло, дух и душа. Това е смисълът на сплотеното семейство - в изпитанието да преминат заедно! Това е любов на дело и аз пожелавам на Румен и Ваня да не разпиляват емоционалната си сила обръщайки внимание на разни коментари из Интернет. Само вие си знаете, какво чувствате и как сте готови да дадете всичко от себе си тя да оздравее.

Днес прочетох за Христина от Панагюрище. Тя е в кома от 3 години и семейство Маврови (родителите й) я обгрижват постоянно. Те нямат свой живот, защото животът им сега е Христина. Давам линк, не за да измествам фокусът от Таня, а Румен и Ваня да прочетат и евентуално насърчат от борбеността на тези родители със сходна на тяхната участ.  УСПЕХ!

На 1 и 2 април скаутската организация организира благотворителен базар на площада пред Централна поща в Пловдив.

"Най-добрата майка" Гост на Ирина Сарачинова е Ваня Рачева и Румен Рачев.
http://www.novatv.bg/bg/videos/view/3038/

Г-н Румен Рачев, бащата на болната от левкемия Таня и нейните шест братчета и сестричета, организира доставка за вашият дом или офис на неговите натурални сокове, за моментът само за София и Пловдив, но с тенденция за предлагане на услугата и в други градове. За контакти при интерес - телефонът на г-н Рачев е 0887 777 524, а мейлът - office_meleto@mail.bg.

Нека припомним и бамковата сметка за набиране на средства за лечението на малката Таня - BG22PRCB92304031258112 - в Прокредит.

Страница на почитателите на сокове "Мелето", 100% натурални, без никакви консерванти и добавки (вода, захар), пийте ги, за да подпомогнете собственото си здраве и Таня и нейното семейство!

http://www.facebook.com/pages/Sokove-Meleto-gltka-istinska-priroda/110545035652319?ref=nf