В кръчмата на Петьо купонът не стихваше. Фроска нямаше умора. След като изпя на един дъх авторските си хитове и Борю и Горю заприпляскваха пред импровизираната сцена, всички вкупом завикаха :
- Йоще! Йоще! Йоще! Йоще! – и лейди Фи не можеше да устои на изкушението. Трябваше да измисли и нещо ново.
- За следующата песня, нека Страто цигуларя да ми помага! – заразвика се Фроска и с предизвикателен жест и фино прехапване на устните си подкани маестрото да се качи на сцената. – И другарят Ейскокович да ми приглася! Стратовариуса вече се качваше на малкия подиум, докато Ейскокович гледаше вцепенено. Никак не обичаше да е център на внимание, но след като Щепселина го подбутна, в очакване, доби кураж и се понадигна, па рече:
- Оти, ма Ефросино, да не запеюваш македонска песня, та язи съм ти потребовал?
- Яла, яла, другарю, па ще увидиш и сам! Ефросина прошепна нещо на  ухото на Страто, побиха го тръпки от допира и от мириса на парфюма на Фроска, па си захвана цигулката и след миг започна да свири. Ефросина подхвана под ръка Ейскокович и запеюва :

Борю пак си пие
бира на Вардарот.
Горю пак си пие
водка на Вардарот.

Пр.(2) БоооОрьо, Борьо ле бело гърло,
ГоооОрьо, Горьо ле кротко ягне.

Борьо ой, соколе,
ти юнашко пиле,
бира не виде ли?
Горю да помогне...
Пр.(2)
 Настана пълна суматоха. Борю и Горю гледаха втрещени, па вдигаха наздравици и тръпнеха в очакване на новият кавър на Ефросина. Не минаха и две минути в ръкопляскания, когато Фроска подхвана отново, като запридърпа Ристю от масата, за да направят дует. Буля Винка гледаше в изумление наглостта на Фроска, ала не можа да продума нищо. Тъкмо, когато се реши да си дръпне мъжа обратно на масата, песнята започна, като пръв запя именно Ристю:

Ефросино, моме, Ефросино,
оти си толкоз, моме, убава,
оти си толкоз, моме, гиздава

Я съм си, мило либе, убава,
я съм си, мило либе, гиздава,
оти съм расла, либе, в Панагюрище.

Панагюрска вода, либе, съм пила,
панагюрска трева, либе, газила,
българска майка, либе, ме е раждала.

 Буля Винка не можа да понесе и това, па се надигна от масата и се качи на сцената, като дръпна микрофона от Фроска и погледна заговорнически Страто. Маестрото започна музиката отново, а Винка заприпя звучно и смени няколко фалцета, за да влезе в ритъм :

Назад, назад, моме Ефросино,
немой да одиш подир мъж ми,
че у нази има трева висока,
не ке мож  я прегази.

Ке се престорам на люта змия,
и при тебе ке дойдам,
трева ке премина и при теб ке дойдам
вечно тебе ке диря.

Назад, назад, моме Ефросино,
немой да одиш подир мъж ми,
че у нази има вода длибока,
не ке мож  я преплива...