Пред очите на Басьо бяха последните няколко срамни за всеки истински мъж случки. Ама истински-истински случки, когато децата бяха заспали, а и трита пъти му се бяха обадили от службата с радостни новини (единият път дори, че увеличават бюджета на лесничейството за зимна храна на горските животни ..... нали ма разбираш, за точно коя храна ти говоря ), и трите пъти той се беше изкъпал, и Линчето не беше в ... ееее, е такова де, можеше ...- и трите пъти нищо не стана. На него, на оня, дето освен кмета имаше да право да е най-мъж сред мъжете ... такова де, да носи пушка ... и да я носи през цялото време, и така да я носи, като нещо средно между байрак и тескере...  или да я носи като онова ..от тез новите думи, дето гражданята използваха ... ъъъъъъ  идентификарторатор! А тъй...! И точно на тоз най-мъж .. нищо не стана, ама нищо...и на  третия път Линчето се попритесни малко, щото тя и червени гащи (от тез, дето от мрежи за прозорци ги правят, ама от по-меките) бе заръчала от Сопот ..ама на, нищо  ..

И Басьо точно се виждаше как мъжа на Винката му подава голям, червен и димящо-мокър пакет, на който с големи букви пишеше „Франца – Само за истински и големи мъже”, точно тогава образът се разпука от пронизителния вик на Линчето:

 -  Басьооооооооооооооооооо, утрепа па ни бе, айдамак с айдамакаааааааааааа!

Образът изчезна за милимунда, а реалността бе смразяваща, въпреки главоломните 40 км/ч, с които волгата на горския цепеше въздуха. Пътят правеше лек завой, ама от най-леките, и въпреки че Басьо го минаваше поне по 4 пъти на ден, го беше забравил.... и как не, къде къде по-важни неща му бяха в главата – на Винка новия мъж, онез хаймани Петьо и прасарите, ремонтите на покрива и кочината, на Линчето ламята... такова де, майка й, и завоят замина.

Волгата безпощадно и неуправляемо пое към страничната купчина сняг. През краткият и изпълнен с напрежение път до нищо-неподозиращата преспа се случиха най-малко две неща, които много разстроиха наш Басьо. Първо, последното „аааааааааааааааа” на Линчето придоби уникален фалцет и за момент Басьо видя половинката си, облечена в едва 1/3 от дрехите, дето по принцип се навлича, да припява на Фроска „ 1000 ММСааааааааааааа” и второ, пред очите му се изредиха всички реклами на коли от телевизора.... заедно с всичките букви, дето вървяха покрай колите – ABS, EBD, TRAC, STABIL, четворки хиксове, и пак четворки, и Басьо се чудеше кое освен двойното предаване, дето тъпата волга нямаше, би могло да помогне в тоз момент на мъжко мечтание .... Нищо. Стисна волана и зачака да се бухне в преспата, предвидливо направена от снегорините на горското ...

Храаас! Басьо си удари главата във волана, чу се как изскърца ламарина, счупи се и стъкло някак глухо, и … колата закова на място. Двигателят се придави, колата се разтресе и спря!  Басьо погледна Линчето. Линчето беше с предпазен колан – ей това не го беше виждал! За първи път я видя с колан и за момент си помисли дали мислите на майка й, при която отиваха, не са хлъзнали колата на тоз завой. Чак тогава забеляза, че Линчето не вика вече, и че има най-учуденото и страховито изражение на лицето си.

- Линче, добре ли си? - попита плахо Басьо. „Какво ли щеше да стане сега?” Басьо погледна към краката си – беше цял. Поне да се беше посмачкал в кръста, та да хвърли вината на катастрофата занапред, за онази работа де, ама не. Погледна пак Линчето и видя как долната й челюст бавно се спусна надолу и от устата й излезе само едно „Ба-, ба-, ба-, баааас-” и дотам. Тогава, докато Басьо обръщаше глава напред към преспата, изпсува цялата ситуация, така както той си знаеше:

 - Мамка му и ......... елен!

 Басьо зяпна на свой ред. Отпред, точно над предния капак на волгата го гледаше учудено един огромен елен. И преживяше! Изпръхтя и си вдигна главата. Чифт уникално разклонени рога се рязмятаха във въздуха. Докато еленът си дръпна главата назад, изпръхтя отново! Беше страховито да видиш половин метър пара да излиза от червения нос на голямото животно на светлината на единия останал, килнат фар на руското возило.

Целият свят се завъртя пред Басьо! Той, Горският, да блъсне и утрепе елен! И то не в ловен сезон! С колата, с волгата, на Бачо Караанговия завой. Ужас. Басьо погледна Линчето преди да излезе от колата. Една тънка лигичка се спускаше от отворената й уста. Беше впила поглед в елена и не помръдваше. Коланът се беше обтегнал и забил в шията на жената. Освен лицеизраза, Басьо не видя нищо обезпокоително! Браво! „Браво на Линчето” – помисли си Басьо и се измъкна от колата. Погледна напред.

Еленът стоеше между волгата и преспата. Посредата. Преживяше и гледаше Басьо учудено. Басьо бавно тръгна да види какво е станало с колата, защото капакът на возилото изглеждаше подозрително изкривен. Еленът продължи да наблюдава учудено. Басьо не повярва на очите си! Отпред колата имаше две вдлъбнатини, хлътнотии, от краката на елена. Единият фар беше заминал, решетката, бронята…. пак му се зави свят на Басьо... отидоха премиалните за ремонт! Не може да бъде! А горкото животно стоеше на един метър от колата, поклащаше глава и преживяше.

 -  Басьо, как’о стана? Къф е тоа дзвер бе? - Линчето беше излязла от колата. Беше цялата преблядняла. Еленът се обърна към нея и тя изпищя от уплаха. Но нищо! Никой не помръдваше, нито животното, нито Басьо, нито Линчето.

Тогава Басьо забеляза нещо странно на врата на елена. Еленът имаше препаска и малка дървена табелка и беше застанал така, че единственият останал фар на волгата го осветяваше. Басьо се наведе леко, за да я види по-добре. Еленът продъжаваше да стои непукистски, да ги гледа учудено и с насмешка да преживя. Басьо започна да чете на глас надписа на малката дървена табелка..

-  ЯИООГРН , какво пише тука ма булка, прочети, че ще се побъркам вече! – изрече приглушено Басьо. Беше много притеснен и уплашен. Линчето се приближи.

Линчето, която бе ходила на три месеца курс по френски чак в Златица, веднага разбра, че надписът не е по нашенски. Наведе се и на секундата разчете първите букви от надписа на табелката. Ама веднага! След толкова изгледани серии на любимия й сериал, „Богат, беден” можеше ли да обърка името на тъй сънувания образ на неземния Питър Щрос! Започна бавно да чете:

 - RUDOLPH…..Р У Д О Л Ф….. Тука пише Рудолф, бе Басьо!

В това време, от съседния завой се появи „Марчето” на Петьо. Явно беше натоварена, защото трещенето на двигателя се чуваше, въпреки снега по пътя и дърветата. Сега я загази Басьо!