Всички гледаха в захлас изпълнението на Лейди Фи. Цепениците в камината пукаха, а отраженията от огъня рисуваха прелестни картини по стените на селската кръчма. Позамаян от ракията и изпълнението на Фроска, чичо Петьо забърса потта от челото, примлясна доволно и се провикна: “Ееееее народеееееее, какъв кАпон ше си спретнем тука. Машалла, Фроске, ашколсун, пей на батя, носи радост на населениетооо".
Настроението започваше да се покачва с бързи темпове. Пена се усети, че ще е добре да изкарат някой лев от импровизираната сбирка и хукна в кухнята да спретне мезелъци. Малката Паца постоянно подтичваше след майка си и я дърпаше за полите:
-Мамо, мамо.. – викаше задъхано детето.
- Остави ме ма,Пацо, не видиш ли, че работа имам. Бягай с децата да си играеш или там с леля ти се занимавай.
Паца обаче не мирясваше и може би за 27ми път се опита да привлече вниманието на улисаната си в работа майка:
-  Ей, детенце, не ме ядосвай, че ако те подхвана с точилката само на “мамо мамо” ше ми станеш.
-  Да,мамо, ама ти нали каза, че елхата ще правим днес.
Пена се стресна: “малииииииииии, забравихме елхата. Че какъв ще е тоз празник без елха. Уф, на тоя моя мъж дай му само да жули ракия и да плакне очи с Фроска”, ядосана си мислеше Пена.Привика Петьо и бърже му засъска на ухото:
-  Ей Петре, изкуфелник такъв, забравил си за елхата,дето беше обещал на децата. Какъв ше е тоя кАпон без елха. Излагаме се тука пред хората. Oчите ти са само у тая уруспия.
 
Петьо така се плесна по челото, че звукът от удара заглуши последните акорди на Фроскината песен, а Ристю мислейки, че някой стреля,се пльосна по очи под масата.
-         Лелееее, забравИхме елхата, мамицата му. Гъоре, Тош, ставайте да одим, че какъв е тоя кАпон без елха бре. Чекайте ме вънка, отивам за москвича – рече зачервеният Петьо и хукна към гаража.
 След малко от гаража се изниза гордостта на Петьо. Лъснат до блясък, незнаещият годините си Москвич 408 се плъзна по снега. На задното стъкло весело поклащаше глава плюшено кученце, а на огледалото за обратно виждане се клатушкаха два плюшени зара. Таблото беше тапицирано в син мокет, а на антенката за старото радио, се поклащаше обвивка на шоколадово яйце от 'корекома" със завряна вътре малка крушка. Петьо с гордост включи фаровете и цялата кола светна в меки неонови светлини. Кръчмарят сам беше “тунинговал” любимото си возило и смяташе, че “по-убава кола нема у целата околия”.Даже и име и беше измислил, наричаше я на галено Марче.
-         -Айде рипайте у колата, че се стъмнИ, мамка му и елха. И по леко с вратите, че главичките ви откъсвам.
Прасарите се натовариха в Марчето,внимавайки да не повредят нещо и по този начин да си навлекат гнева на подпийналия Петьо, който веднага след хлопването на вратите, изфорсира двигателя, наду клаксона и се понесе по заснежения път към гората. Всички посетители на кръчмата стояха на вратата и махаха след колата, а децата хукнаха да извадят от тавана прашасалите новогодишни играчки, които Петьо беше донесъл преди 15 години от Съветския съюз, след една от командировките му до прочутия краварник на ГосХозКоровоМлеконадой.
Петьо паркира Марчето в гората, извади от багажника чисто новичко топорче и тръгна из гората да търси подходяща елха. Свечеряваше се и духаше леден вятър. Тъкмо намери едно хубаво дръвче и почна да го сече, когато чу странен шум зад гърба си. Обърна се и видя едно огромно 200 килограмово горско прасе, което риеше земята на 20ина метра зад него. В очите му се четеше страховита решителност, която не будеше у кръчмаря никакво съмнение за нечистите му намерения. На всичко отгоре Петьо изтръпна като чу силното хлопване на вратите на москвича, в който с невиждана бързина се бяха метнали прасарите виждайки това огромно чудовище. “Мамка му и прасе, май ще се мре” помисли си Петьо, а инстинктът му подсказваше, че трябва да се спасява с позорно бягство. Та тътри Петьо да бяга през гората, а прасето се понесе след него. Не е ясно откъде се взеха тез неподозирани възможности у него. И все пак, огромния шопар бързо го настигаше. И тъкмо да го настигне и помете, Петьо със сетни усилия се метна на един клон. Прасето се втрещи, закова на място и се заоглежда. А клонът зловещо скърцаше. И в този миг се откърти и Петьо с все него се стовари върху прасето, което изквича и предаде богу дух, сломено от завидните 110 петьови килограма. Кръчмарят лежеше със затворени очи и не смееше да помръдне.
 - Ж ив ли си бре Петре? – дочу някъде все едно от отвъдното гласа на Тош.  –Как  гътна тоз шопар бре, с голи ръце?     
- Еййййй, какъв герой е тоз нашия Петьо. С голи ръце глиган убива – цъкаха с възхищение прасарите.
В тоз момент чичо Петьо се надигна, отупа се от снега, погледна предалия богу дух глиган и изкомандва.: “Товарете елхата и гадината на москвича и да се прибираме, че сега туй прасе още работа ни отвори. И него трябва да колим. Мамка му и прасе”