Според мен казусът е прекалено общ.

Не всички ще дадат подкуп, защото ако познават сина си, и той често кара пил със 100, ще знаят че това може да се повтори (или може това да не е първият път) и парите ще отидат на вятъра. И не само, че може да се повтори - следващият път мъртвецът може да е шофьорът...

По-добре син в затвора за няколко години, отколкото мъртъв, така че родителите могат да сметнат затвора по-скоро като възможност за спасение за сина си.

Тези случаи с измамите обикновено стават май с по-необразовани хора, живели в по-традиционно общество, където роднина в затвора, дори ако е бил виновен и е убил, може да е по-позорно отколкото мисълта за живота на роднината. Поне ми минава такъв вариант през ума...

От друга страна, ако се знае, че това е било инцидентно, че синът е бил внимателен шофьор по принцип, но е бил емоционално нестабилен точно тогава по някакви убедителни за бащата причини (починала е майка му, която той много е обичал), според мен повечето бащи биха платили подкупа, ако можеха да спасят сина. (Не че това оневинява шофьора!)

Ако пък майката е починала в катастрофа преди това обаче, и синът убие някого с кола, тогава много вероятно бащата ще намрази сина си, и няма да има "милост".

Има хиляда варианти...

Тези случаи с измамите обикновено стават май с по-необразовани хора, живели в по-традиционно общество, където роднина в затвора, дори ако е бил виновен и е убил, може да е по-позорно отколкото мисълта за живота на роднината. Поне ми минава такъв вариант през ума.

Повече няма какво да кажа,  просто 80% от анкетираните биха се съгласили с тази теза

Абе и аз съм се замислял как така дават пари за подкуп, след като е очевидно (от измислената история), че близкият им е виновен. А иначе тези с голфовете да има някой да им изскубе главите и да им навре пърдящите ауспуси където слънце не огрява, ще направи най-добре.

На няколко пъти съм споменавал, че съм професионален шофьор. Сравнете статистиката колко професионалисти предизвикват катастрофи, и колко "голфаджии". На мен лично (а и на колегите) ми е омръзнало да пазя тия с голфовете и чалгата. Това са хора, за които да седнат зад волана след 3 големи водки е нищо. То не им и трябва водка, те трезви карат като след едно шише. Нека дам няколко примера:

1. Карам 30-тонен самосвал по "Данаил Николаев" (един от изходните булеварди на София, откъдето минават всички тежки машини, задръстен 24 часа в денонощието). Държа 5 метра разстояние от предната кола, защото 30 тона чакъл не се удържат лесно. Кабината ми е на височината на втория етаж и, разбира се, не виждам нищо точно пред камиона. Изведнъж, точно на светофара, голфът се бута пред мен и удря спирачки, без да осъзнава, че едната гума на камиона тежи колкото неговата бръмчалка. Само да го допра, ще трябва да му режат колата за да го изкарат отвътре. Само че той е кралят на пътя и навсякъде е с предимство.

 2. Излизам от един тесен път на друг тесен път с 12-метрова камион. На всеки средно интелигентен човек му е ясно, че няма как да направя десен завой без да вляза в насрещното. Вдясно по баира се спуска кола. Аз преценявам скоростта й и започвам завоя. Онзи в същия момент натиска газта! Спира пред мен в момента, в който съм на средата на завоя и ми прави жестове "какво правиш бе?!"

3. Влизам в тясна улица. На десет метра преди да свършат паркираните коли, пречещи на разминаването, идва кола. Вместо да изчака (все пак камионът е огромен и се вижда от километър), шофьорката дава газ, удря спирачки пред мен, слиза, и ме кара да се върна аз назад (30 тона, близо 500 метра, без никаква видимост освен огледалата), защото тя била с предимство, а и назад не можела да кара.

Според мен трябва да въведат психотестове и за В категория, а всеки, който кара след употреба на алкохол, да бъде лишаван от кника доживот. Освен това някой трябва да обяснява на новите шофьори (особено на тези с пърдящите ауспуси и чалгата), че шофирането не е гимназиален конкурс по гъзария, а отговорност.

А колкото до пернишките голфове... ами аз като видя кола с пернишки номер спирам докато отмине. На тия ветрове им се гонят в главата, а правилника за движение (ако изобщо знаят за съществуването му) го приемат като препоръка, а не като нещо задължително.

Винаги съм се чудел защо всички очакват простака, след като се качи в кола, да се превърне в джентълмен? Нима не забелязват в какво общество живеят? И защо непрекъснато ми се натрапват пернишките шофьори? В една Варна ги наричат "техета" по аналогия на старите регистрационни табели "Тх 08...еди кво си" (Толбухин, днес отново Добрич). В Пловдив сигурно така говорят за пазарджиклии (не знам точно, а уж съм от Пловдив)... А проблемът си е сред нас. Не е в Перник, Добрич и Пазарджик. И Планков добре го е намекнал още в началото - майката е склонна да събере парите за подкуп. Там е проблемът. Неуважението към закона, към другите. Защото на нас, българите, е време да ни се набие в дебелите селски чутури, че нашата свобода свършва там, където започва свободата на другите... За съжаление изгубих оптимизма си, че това ще се случи до края на живота ми. Надявам се детето ми да го доживее. Хм, или поне децата на детето ми...

Стояне, те и сега добричките номера са ТХ :) А аз лично говоря за перничани, защото в София те са най-много. А варненци карат бързо, но не безрасъдно. Факт е, че във Варна като видят голямата машина я пропускат, дори да не е с предимство. Освен това във Варна автобусите не чакат по 5 минути на спирката, защото никой не ще да го пусне да излезе от там. Въпрос на манталитет. В София (говоря като софиянец) шофьорите са под всякаква критика. Това не е учудващо, защото -- както си отбелязал -- какъвто си на два крака, такъв си и зад волана.

Стига бе! Още е "ТХ"? Баси, това ми напомня как Санкт Петербург все още е административен център на Ленинградска област :)))) А тези дупки в познанията ми се дължат на това, че не само нямам кола, но нямам и книжка. Както и при мобилните - защото не желая. А не желая да имам кола, защото рано осъзнах, че от мен шофьор не става - разсеян съм, мразя да се човъркам по машинарии, мързелив съм :))) Лошото е, че половината шофьори са като мен :)))

Мда-а-а. Заслужваш уважение, че си го признаваш. Аз пък затова съм станал шофьор. Като бебе съм спирал да рева единствено в колата, първата ми дума е била "кола", на 4 годинки знаех правилника, обичам да пътувам и да чопля разни машинарии... А не страдам от притеснения, защото си знам колко ми мозъчния товар и въобще не ме тревожи, че някой ще каже че шофьорите били простаци. А и не виждам с какво е по-престижно (например) да седиш по цял ден на едно място и да носиш кафета на шефа (на това сега му викат "офис-асистент") от това да работиш нещо, което изисква умения, бърза мисъл, самообладание, а най-важното -- постоянно обикаляш нови места и срещаш нови хора.

Оу, аз си мислех, че съм единственият, който няма книжка :)

Е, Стояне, да направим един клуб на автомобилнофобиите :):)

Ако някога ми дадат книжка /изобщо не съм се пробвал де/, ще ... направят от мен професионален убиец на пътя

Между другото това е поредната добра идея за инициатива - организацията на хората, които признават, че не стават за шофьори. Ако успее да стане и се популяризира, ще има много добър ефект. Така няма да се налага различни хора да се стремят към заветната книжка с цената на всичко. Защото какво става сега? В държава, в която можеш да купиш диплома за всичко (лекар, адвокат, инжинер), най-лесно е да купиш шофьорска книжка. Истинските шофьори знаят, че книжка кола не кара, но да дадеш право (дори и по незаконен начин) на човек, който и пешком се блъска по дърветата, да управлява няколко тонно чудовище... Е, прекалено е!

Нещата са много сложни (както и всичко в България) и със закони няма да се оправят. Защото откакто има държава България, оттогава има и закони. И те никога не са се спазвали. Масово се нарушават и от обикновените хора и от техните блюстители. Дори и във времената, когато е прието да смятаме, че тук е имало желязна дисциплина - турското робство и комунистическата власт. Дори и тогава закон е имало и все пак се е нарушавал. Масово, безочливо, без страх от наказание...

Ето защо мисля, че със сила нещата няма да се оправят. За разнообразие да пробваме с пример за подражание, а? :)

Никакъв подкуп няма да дам. Синът ми трябва да бъде разстрелян или какъвто е там модерният начин за смъртна присъда. После сигурно аз ще се самоубия, че съм отгледала слушащо чалга говедо.

Планков, и аз нямам книжка :)

Eowyn, браво на теб :) Ако моето дете прослуша чалга, и аз така ще направя :)

Ами ако може, да ме приемете и мен във вашия клуб. Аз се пробвах, но не изкарах изпита пред КАТ, така че нямам шофьорска книжка. Пък напоследък ми мина желанието за нея. Да поработим активно върху телепортацията, може пък да се получи, :))

Планков, казусът ти за съжаление е верен.

ако детето ми прослуша чалга, че и направи ПТП, слушайки я - ще се моли да го вкарат в затвора преди да съм го докопал!

Аз предлагам значи да вземем и да направим едно сдружение, което да се казва например

ПШП - професионални шофьори на пътя, и почваме да се борим в няколко насоки     

Ежегодно препитване на шофьорите, 20 години за пиян шофьор, доживотен за шофьор, който е убил на пътя, и други такива :)

 

Или Скдружение с идеална цел: "Живи пешеходци"

plankov, знаеш ли че идеята ти е много добра. Хората инстинктивно приемат съветите на полицията като глупаво заяждане, но може би ще са по-склонни да се слушат в някой, който на седмица навърта по 8000 километра.

Иначе не съм съгласен с това за доживотния затор за убийство на пътя. На мен не ми се е случвало даже ламарината да одраскам (и да дава Бог и за напред да е така), но в някои случаи просто се случват гадости. За това се казва "нещастен случай". Не може да се сравнява някой, пред който изневиделица е изскочило дете с някой, който след третата чаша се качва и тръгва със 100 км/ч през тесните улички в квартала. Все пак истина е, че 90% от катастрофите, особено тези с жертви, не са нещастни случаи, а се дължат на комбинация от неумение, гъзария и непокрито самочувствие.

Аз лично съм против минималната граница за концентрация на алкохол поради следната причина. Когато си много пиян, си знаеш че си такъв. Ако ти се наложи да се прибираш с кола, ще караш бавно, внимателно, в най-дясната лента и с 40 км/ч, като се оглеждаш по 20 пъти на всяко кръстовище. Качиш ли се след една чаша концентрат (което е позволено) ти се нарушава преценката за разстояние, вдига ти се прага над който приемаш дадена ситуация като опасна и т.н., обаче не го осъзнаваш. Викаш си "една чаша, голяма работа!" И когато -- например -- между две паркирани коли изскочи дете, реакцията ти е забавено с половин секунда, за която колата ти изминава 5 метра. В такава ситуация 50 см. са разликата между прегазено дете и изплашено дете.

Повечето хора, пред които съм излагал тази теория, казват, че не всеки ще кара внимателно като знае, че е пиян. Така е. Но човек, който знае че е пиян и не си променя начина на шофиране, е еднакво опасен и трезвен.

Ла Сомбра +

Най-кристално ясното обяснение на този нон сенс с допустимото пиене и карането. Направо си става за петиция за отмяна  на всякави промили. Разбираемо за е всякакви хора със всякакъв бекграунд.

И аз ставам за клуба на осъзнато негодните за шофьори. Преди години карах курсове, защото ми се струваше, че независимо дали има кола или не трябва всеки да може да запали двигателя и  да я премести на безоапсно за останалите място, ако стане някаква повреда или на шофьора му прилошее. Мисля, че инструктурът ми преживя два сериозни шока: 1) при първата ни среща така и не повярва, че никога не съм сядала на шофьорското място и затова не ща да "дебютирам" на едно голямо софийско кръстовище пред национално училище с 2 трамвая и обичайния софийски трафик за 4 ленти, но накрая закара колата на един голям паркинг и чак тогава си сменихме местата и 2) при последната ни среща - след като беше решил, че с 40 км. в час ще се оправям много добре, и правилника го знам за 6, но съм много стресната - се шашардиса, че не искам да ходя на изпита. Обожавам да се возя.  Но карането е различен вид дейност. Има две причини да се научи: а) обичаш колата (може машината, може свободата на движение, която дава, а може и двете едновременно) или б) нямаш избор (животът ти тече по радикално различен начин в зависимост от това дали караш или не).

Ами аз сега карам курсове за по-висока категория (на 15-ти ми е изпита). Там не те учат как да караш, а как да вземеш изпита (има огромна разлика между двете!). Не мога да си представя как човек, който през живота си не е сядал в кола ще се научи да кара на тези псевдо-курсове.

Да не говорим, че на второто градско излизане с ремаркето инструкторът реши че съм готов за изпита (не че не е така :) ).  А реално погледнато съм платил за 16 часа! Освен това се проведе следния диалог: Питам го колко да изнасям като завивам с полуремарке (защото не съм карал такова дори и нелегално). Той вика "На изпита е с обикновено ремарке." "Добре де -- викам, -- нали ще карам като изкарам изпита." "Абе ще му свикнеш." Е за какво съм дал 500 лева? Нали за да ме научи на нещо!

Хм, в събота возих един влизащ във вашата категория чалга-самоубийци (въпреки музикалните ми пристрастия и абсолютното ми изумление от изречението "ще разстрелям сина си ако прослуша чалга"-честно казано ако майка ми/баща ми мразят някакъв си стил повече отколкото ме обичат, сама ще се гръмна).

Та въпросният индивид ми каза, че вече имал 10 катастрофи, карал със 140 на пътя, по който се возехме с някаква Ланча (а пътят е в УЖАСНО състояние-щото по него минават камионите строещи магистрала Люлин и разбира се на турската фирма грам не и пука за дупките които оставя). И се изуми как аз карам толкова бавно (е, аз наистина карах бавничко, с около 50-60 щото неясен орган около апендисита ми беше обявил война и едвам ходех), той не можел. Аз му викам, "И аз обичам да карам бързо, но на хубав път. Не ми се мре." и той "Ми то се свиква, аз вече и съм се обръщал, не ме е страх". Аз "Добре де, тебе не те е страх, ма какво ще стане ако удариш някой и го убиеш, как ще живееш после с това" и му разказах за катастрофата край морете, в която умря цяло семейство, а виновникът останал жив. И той мълчи и се хили. Не можел да кара бавно. Явно пернишкият вирус се разпространява.

Та така. Наистина трябва психо тест за всички категории. И ако някой прояви странни черти да го пратят първо да си лекува агресията/гъзарията и после да го пускат на пътя. Но като знам как се взима книжка в София, със сигурност каквито и мерки да вземат, няма да има ефект.

За мен най-добър ефект ще има да се пускат брутални кадри от катастрофи по телевизията след 22 часа. За да им се набие в главата на въпросните индивиди колко негъзарска е една катастрофа.

И също подкрепям идеята да се популяризира "На мен не ми трябва книжка". Защото наистина има хора, които не са подходящи за улицата. Не защото не стават за шофьори, а защото нашите улици не са подходящи за такива шофьори. И достатъчно осъзнатите от тях си го признават, аз също познавам такива. Останалите си купуват книжка щото са ги скъсали 3 пъти на изпита...И в по-добрия случай правят лека катастрофа и спират да карат. В по-лошия-карат до край.

П.С. Това което ЛаСомбра каза за допустимият алкохол е напълно вярно. Свидетел съм била на "нищо ми няма" поведението-наистина това е най-опасната фаза.

Дени, човек, който не слиза от машината по 12 часа на ден, 6 дни в седмицата, знае колко лесно може да се обърка нещо. Аз самият на няколко пъти съм се отървавал на косъм, но така се трупа опит. Ако обаче се качваш на голфчето само за да отидеш до дискотеката или кръчмата, а в същото време се мислиш за най-великия шофьор, си готов убиец.

Всеки превишава скоростта и нарушава правилника (минаване на червено, влизане от обратната страна на еднопосочни улици и т.н.). Разликата между добрия шофьор и голфаджията е, че добрият шофьор знае кога може да прескочи някоя забрана или ограничение, докато голфаджията го прави постоянно като начин да се покаже... докато се срещне с някой по-нагъл от него. Лошото е, че както казваш има хора с по 5-6 сериозни катастрофи зад гърба си, които не са си взели поука от тях. А едно от определенията на глупостта е "неспособност да се учиш от предишни грешки".

La Sombra - един мой познат ти се пада колега, но е с малко повече стаж от теб - около 30 години. Той казва така: "Аз зачитам само два знака - "Стоп" и "Осигури предимство" и една маркировка - "Пешеходна пътека"". На този пич синът му ми е кум и съм сигурен, че ако той (синът де) направи онова нещо с бременната жена, баща му ще си пусне връзките в полицията, но не за да го измъкне, а за да може да му тегли един хубав бой преди да иде в затвора.

Лорд, пак отбелязвам -- има си моменти да не се спазват знаци и правила, има и такива, в които трябва да се спазват. Щом твоят познат ми е колега, то би трябвало да е обяснил това на сина си. Ако аз имам син, и аз ще му тегля един бой ако направи такова нещо... няма да е като да каже човек, че не е имало кой да му обясни тези неща.

Обяснил му е, неговото мото общо взето е - главата си е твоя, чупи си я както искаш, само не намесвай околните. Нещо като, както се изрази някой малко по-горе: "Твоята свобода свършва там, където започва тази на другите"