avatar

Кирилица

Наименованието кирилица може да има няколко значения:

1. В исторически аспект: една от азбуките (заедно с глаголицата), използвани при записването на старобългарския език

2. В съвременен аспект: писмената система на който и да е език, основана на тази кирилица.

Първото сигурно използване на понятието кирилица е от 18 в. В Русия. След реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица” се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.

Осъвременени варианти на кирилицата се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, както и в много други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа.

В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѧ (малък юс, малка носовка), ѩ.


                                     История и развитие

Около 865 г. Братята Кирил и Методий стандартизират богослужебния език, като се основават на солунското българско наречие. Предполага се, че за записването му тогава те са използвали другата известна славянска азбука, глаголицата. Традиционно кирилицата се приписва на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ - в чест на св. Кирил. Има и други мнения по този въпрос, например, че кирилицата е възникнала преди глаголицата. Единственото безспорно нещо в кирилицата е прабългарският произход на повечето букви (б, ж, ъ, ь, ю, я, ѣ, ѫ, ш, щ, у, ц) и спорният произход на друга част (а, е, з, i, к, л, м, т, ф, ч,), срещащи се както в прабългарската писменост, така и в гръцката. Категорично може да се заяви, че при създаването на кирилическото писмо, силно влияние оказва древната българска писменост, което доказва и българския произход на нейните създатели.


                  Класическа старобългарска кирилица (9-11 в.)

Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав, а други от прабългарската писменост.



азъаазъ1
БоукъıББоукъı-
вѣдѣввѣдѣ2
глаголигглаголи3
доброддобро4
ıестъєıестъ5
живѣтежживѣте-
sѣлоζ,s,...sѣло6
землıаζ,зземлıа7
ııı10
ıї (ı)ı10
ижениже8
гервь(ҕ)гервь-
какоккако20
людьıеллюдьıе30
мъıслитеммъıслите40
NашьNNашь50
онъоонъ70
покоиппокои80
рьциррьци100
словосслово200
тврьдоттврьдо300
оукъѹ,...оукъ400
фрьтъффрьтъ500
хѣръххѣръ600
ѡтъѡѡтъ800
щащща-
цнццн900
чрьвь...,ччрьвь90
шашша-
ѥръ (голям)ъѥръ (голям)
ѥръıъı,ън (ъı)ѥръı
ѥрь (малък)ьѥрь (малък)
ıатьѣıать
юю-
яıа-
какоѥ-
малък юс, малка носовкаѧ(малък юс, малка носовка)900
голям юс, голяма носовкаѫ(голям юс, голяма носовка)
ияѩ-
иоѭ-
ѯиѯѯи60
ѱиѱѱи700
ѳитаѳѳита9
ѵжицаѵ, уѵжица400
ѵжица оковы400
копакопа400
твърдо отъот400
о400




кирилица и глаголица с числени стойности на буквите

кирилица и глаголица с числени стойности на буквите


числени стойности на буквите
числени стойности на буквите


                                 Развитие през 11-15 в.

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянския език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през 12 в.),отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у”). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звука „я” (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

През 18-19 в. влиянието на руския църковнославянския език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

                           Развитие през 1700-1945 г.

През 1708 г. Руския цар Петър I еднолично решава да придаде на кирилицата вид, максимално близък до латиницата. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

1741 г. -
1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

Главните букви са уеднаквени със подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ , но и съвпадаща с огледално латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и несъществуващите дотогава малки букви на същия принцип - чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата "з" и е заменена с "s", но след няколко години "s" бива отново заменено с "з".

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.
Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и има огромни последствия, които се чувстват и до днес. Естественото развитие на кирилицата е прекратено (на средновековния етап, на който тя тогава се намира) и прескачайки Възраждането, е изравнено с къснобароковата латинска типография. По-този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове, продължава да доприняся и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата.

Азбуката, използвана в България традиционно до първата четвърт на 19 в., е старата славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ, Џ изобретени в западна България и Сърбия през 14-15 в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на 20. в. е създаден стандартен украински и белоруски правопис, базиран на тогавашна руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ, Ї , което е повторено в България през 1945 (в добавка отново е извърлена и буквата Ѫ)

Кирилица от 1816 г.:

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович



                                     Съвременни аспекти

С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 кирилицата стана официална азбука на Европейския Съюз (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС), а след въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатваните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви евентуално ще бъде отпечатан надписа "Евро" и на кирилица.